Решение № 5641 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 920/2019 г.

Решение № 5641 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 920/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Стемо - Гама консулт" с участници в него "Стемо" ООД и "Гама Консулт - Калинкин, Прокопиев и с-ие" СД. Жалбата е против решение № 1392 от 13.12.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-1013/2018 г. С него е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД "Стемо - Гама консулт" срещу решение № РД-11-403/12.10.2018 г. на министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител за разработване на информационни системи и подсистеми в изпълнение на три от дейностите, включени в проект: "Доизграждане на националната здравна информационна система (НЗИС) - етап 1 и етап 2", включваща три обособени позиции. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът министър на здравеопазването, чрез процесуалния си представител по чл. 32, т. 3, пр. 2 от ГПК - Р. Ставрева, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага последното да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-1013/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на ДЗЗД "Стемо - Гама консулт" срещу решение № РД-11-403/12.10.2018 г. на министъра на здравеопазването. С него е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител за разработване на информационни системи и подсистеми в изпълнение на три от дейностите, включени в проект: "Доизграждане на националната здравна информационна система (НЗИС) - етап 1 и етап 2", включваща три обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 "Избор на изпълнител на Дейност 5 - Разработка и доработка на необходими регистри за изпълнението на НЗИС"; Обособена позиция № 2 "Избор на изпълнител на Дейност 6 - Разработване на подсистема за електронни административни услуги" и Обособена позиция № 3 "Избор на изпълнител на Дейност 8 - Изграждане на здравно - информационен портал". С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД "Стемо - Гама консулт". За да постанови този резултат КЗК е приела, че възложителят не е извършил нарушения при откриване на процедурата, като е изложила подробни мотиви по всички от развитите пред нея възражения. С касационната жалба се оспорват изводите на КЗК за неоснователност на тези възражения. Затова същите следва да бъдат разгледани и от касационния съд, както следва: С касационната жалба се твърди допуснато от възложителя нарушение на чл. 111, ал. 1 от ЗОП в редакцията на тази разпоредба към момента на издаване на оспорения административен акт /решение № РД-11-403/12.10.2018 г. на министъра на здравеопазването/ - към ДВ бр. 13 от 2016 г. Според тази редакция на разпоредбата възложителят може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора или авансово предоставените средства. Доводите на касатора са, че възложителят незаконосъобразно е изискал едновременно два вида гаранции - които да обезпечат изпълнението на договора и авансово представените средства. Оплакванията в тази насока са неоснователни, тъй като към настоящия момент е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗОП, направена с ДВ бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г. В резултат на това към настоящия момент вече посочената разпоредба предвижда възможност на възложителя да изисква и двата вида гаранции. Настъпилата законодателна промяна следва да бъде съобразена на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Така е, защото към настоящия момент не може да бъде отменено решението на възложителя и да бъде върната преписката с указания да бъде приложена старата разпоредба на чл. 111, ал. 1 от ЗОП. Последната вече не е действаща законова разпоредба и при издаване на ново решение възложителят следва да съобрази решението си с нормативния акт към момента на неговото издаване, т. е. с разпоредба на чл. 111, ал. 1 от ЗОП в редакцията ? към настоящия момент. След като сега нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗОП предвижда възможност възложителят да изисква и двата вида гаранции, то понастоящем решението на възложителя не е незаконосъобразно. Затова оплакванията на касатора за обратното са неоснователни, поради което обжалваното решение на КЗК в тази му част е правилно. Следващо оплакване на касатора е за допуснато от възложителя нарушение на чл. 111, ал. 10 от ЗОП, според която когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранциите, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка. Когато предметът на поръчката включва гаранционно поддържане, възложителят определя в проекта на договор каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане. Доводите на касатора са, че възложителят е предвидил изпълнение на договора на етапи, но не е включил клауза за частично освобождаване на гаранциите, както и не е предвидил каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранцията. Оплакванията на касатора ДЗЗД "Стемо - Гама консулт" в тази насока са неоснователни, предвид следното: На първо място според точка 8 на Документацията за обществената поръчка (стр. 12), гаранцията за изпълнение обезпечава дейностите, включени в обхвата на обществената поръчка по съответната обособена позиция, но без дейностите по интеграция и гаранционна поддръжка. Следователно гаранцията за изпълнение не обезпечава гаранционна поддръжка. Затова е неприложимо второто изречение на чл. 111, ал. 10 от ЗОП. То се прилага когато гаранцията обезпечава и гаранционното поддържане, поради което възложителят е задължен да посочи каква част от гаранцията е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане. Относно първото изречение на чл. 111, ал. 10 от ЗОП. КЗК обосновано е приела, че в случая с договора за обществена поръчка не е предвидено той /договора/ да се изпълнява на етапи. Действително в точка 6 на Документацията за обществената поръчка и в т. 1. 2. от проектодоговора е посочено, че предметът на договора включва осем етапа, подробно описани. Но употребената дума "етапи" не е в смисъла, вложен в на чл. 111, ал. 10, изр. 1 от ЗОП. Според тази разпоредба под етапи следва да се разбират относително обособени части от дейностите, включени в обхвата на поръчката, които могат да се изпълнят последователно самостоятелно и за които е определен отделен срок за изпълнение и отделно отчитане на тяхното изпълнение. В случая всичките шест дейности /етапи/, които гаранцията за изпълнение обезпечава /без дейностите по интеграция и гаранционна поддръжка/ обезпечават една - втората дейност, която е за разработване на софтуерното решение. А всички останали дейности /етапи/ обезпечават подготовката и последващата реализация на изготвения софтуерен продукт. Освен това е предвиден един срок за изпълнение на тези шест дейности /етапи/ и единно отчитане на изпълнението. Следващото оплакване на касатора касае методиката за оценка на офертите и конкретно техническата оценка на офертите. В случая възложителят е избрал критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП - оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Възраженията в касационната жалба са само относно предвиденото оценяване по показател "Техническа оценка" /ТО/ и само по обособени позиции № 1 и № 2. Твърди се, че възложителят е предвидил оценяване по технически показатели, които са единствено количествени. Доводите в тази насока са неоснователни, както правилно е приела КЗК в обжалваното решение. Обособена позиция № 1 е за "Избор на изпълнител на Дейност 5 - Разработка и доработка на необходими регистри за изпълнението на НЗИС". От данните по делото се установява, че възложителят е предвидил в обхвата на тази обособена позиция четири дейности, сред които и дейност 2 "Разработване и внедряване, надграждане и/или интеграция с НЗИС на минимум 35 електронни регистри от сектор "Здравеопазване". В т. 8.2.2. са посочени задължителните 35 електронни регистри, които участниците трябва да изградят. Освен това при оценка по подпоказателя ТП. 1 /част от показателя "Техническа оценка" – ТО/ възложителят е предвидил за оценка допълнителни регистри, които предлагат да разработят/доработят/интегрират в НЗИС, които са посочени в Приложение № 1. 1. и са 20 на брой. По този начин по техническия показател възложителят е предвидил за оценяване предложено от участниците изпълнение на допълнителни до 20 регистри, които възложителят е преценил, че са важни за него и ще увеличат капацитета на националната здравна информационна система. Не може да се споделят доводите на касатора, че е предвидено количествено оценяване. Така е, защото допълнителните регистри ще повишат и качеството на националната здравна информационна система. Освен това броят на относимите за възложителя регистри са изчерпателно посочени. Неоснователно е и оплакването, че не е посочено от възложителя как се определя показателя Pmax от ТП. 1. В методиката за оценка изрично е посочено, че Pmax е най-голям брой регистри, предложен от участник. Идентично е и оценяването по Обособена позиция № 2 "Избор на изпълнител на Дейност 6 - Разработване на подсистема за електронни административни услуги". По нея възложителят е предвидил задължителни 66 електронни административни услуги/вътрешноадминистративни електронни услуги. А по показателя ТП. 1 е предвидено оценяване на до 120 броя допълнително предложени от участниците електронни административни услуги/вътрешноадминистративни електронни услуги, описани в Приложение № 2. 1. По-големият брой предложени за изпълнение услуги увеличава качеството на предвидените за изпълнение електронни административни услуги от националната здравна информационна система. Противно на твърденията на касатора показателя Pmax също е дефиниран като най-голям брой услуги, предложен от участник. С оглед на изложеното оценяването на предлагани от участниците допълнителни регистри и услуги касаят измерител на качеството по чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП. Затова одобрената от възложителя методика за оценка не е незаконосъобразна, както правилно е приела КЗК. Неоснователно е оплакването на касатора и относно предвиденото от възложителя оценяване по показателя ТП. 2. - "Срок за гаранционна поддръжка". По този показател възложителят е предвидил минимална гаранционна поддръжка от 24 месеца и максимална от 60 месеца. Участниците ще се конкурират в границите от 24 месеца до 60 месеца на техните предложения за гаранционна поддръжка. Преценката на възложителя дали да определи максимален срок е в негова оперативна самостоятелност и не подлежи на контрол за законосъобразност. Още повече, че обществените поръчки се провеждат за да удовлетворят възложителя, като участниците не могат да определят условията, при които да се проведе обществената поръчка. В случая максималният срок на гаранционната поддръжка от 60 месеца /пет година/ е достатъчно дълъг, а обхвата на офериране от 24 месеца до 60 месеца е достатъчно широк, за да създаде условия за конкуренция между участниците. "Техническа оценка" /ТО/ и само по обособени позиции № 1 и № 2. Неоснователни са също оплакванията на касатора за допуснато нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Според тази разпоредба договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни когато промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до промяна в предмета на поръчката. В случая по обособена позиция № 1 възложителят е предвидил, че ако "... при анализа на регистрите бъде установена обективна невъзможност за електронизация на даден регистър, то Изпълнителят следва да обоснове пред Възложителя тази обективна невъзможност и в случай че Възложителя приеме мотивите, посочва на Изпълнителя друг регистър от сектор "Здравеопазване"... ". За така предвиденото от възложителя няма нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП защото от една страна е предвидена само една хипотеза, при ограничено използване – само при обективна невъзможност. Тази хипотеза е по-вероятно да не се осъществи, поради което няма предвидено изменение на договора за обществена поръчка. Но дори да се стигне до тази хипотеза, условията за изменение на договора са разписани чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, което е съответно на условията по чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Освен това, противно на доводите на касатора, с предвидената възможност за изменение на договора не се променя предметът на договора, който беше посочен по-горе. Като само по обособена позиция № 1 този предмет включва 35 задължителните електронни регистри и 20 незадължителни такива. Предвидената възможност за изменение на договора е само при обективна невъзможност и касае само един регистър, който може да е и незадължителен, като за сметка на това се изгради друг регистър, който също е част от предмета на обществената поръчка. По обособена позиция № 1 възложителят е предвидил "Изпълнителят трябва да изготви и предложи за съгласуване от Възложителя Методика за приоритизиране на услуги с критерии за тяхната оценка. След съгласуване на Методиката от Възложителя, Изпълнителят следва да я приложи върху административните услуги на Министерство на здравеопазването и на Второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра на здравеопазването посочени в Приложение 2. 1, и да изготви списък с 120 услуги, от които Възложителят да избере минимум 66 ЕАУ/ВАЕУ, които да бъдат внедрени. В методиката изпълнителят следва да изготви анализ на необходимостта от интеграция с деловодните системи, които се използват в системата на министерство на здравеопазването". За така предвиденото от възложителя няма нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП защото няма предвидено изменение на договора за обществена поръчка, а е посочен начина на неговото изпълнение. Също неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на чл. 113 от ЗОП. Преди всичко следва да се посочи, че нито в жалбата си до КЗК, нито в касационната жалба касаторът е посочил кой точно текст от чл. 113 от ЗОП е нарушен, тъй като той съдържа четири алинеи и две точки на третата алинея. Освен това посоченият чл. 113 от ЗОП е за срок на договорите за обществени поръчки, а не срокове, включени във всяка една от дейностите по тях. Във връзка с тези изисквания в решението си възложителят е посочил 6 месеца за всяка една от обособените позиции, като същото е посочено и в т. (4.1.1.) от проекта на договора. Отделно от това изрично са изложени мотиви по чл. 113, ал. 2 от ЗОП за надвишаване максималния 5 годишен срок на договорите, предвиден в чл. 113, ал. 1 от ЗОП, обосновани от възможността участниците да предложат максимална гаранционна поддръжка от 60 месеца, които се добавят към шестте месеца за всяка обособена позиция. Затова не се установява нарушение на чл. 113 от ЗОП. Неоснователни са доводите на касатора и за нарушение на чл. 2 от ЗОП относно предвиденото в методиката за оценка за обособена позиция № 3 по показателя ТП1 - оценяване на оферти за предложен подход на база добрите практики при прилагането на здравно-информационните и комуникационни стандарти от държавите участващи в Споразумението за Европейското икономическо пространство, осигуряващи оперативната съвместимост и трансграничния обмен на медицинска информация и здравни данни. Обществените поръчки се провеждат за задоволяване нуждите на възложителите. В случая те са за съвместимост и обмен на информация със страните от Европейското икономическо пространство. Затова възложителят обосновано е дал приоритет на предложения, базирани на добри практики от тези страни. С оглед на това няма необосновано ограничаване участието на стопански субекти в обществената поръчка по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, и посоченото оценяване е съобразено с предмета на обществената поръчка. Не могат да бъдат споделени също доводите на касатора, че поставените от възложителя изисквания целят преработка на портала на НЗОК, какъвто е разработен от друго дружество, което ще е в по-благоприятна позиция. В производството пред КЗК касаторът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че изискванията на възложителя са за преработка портала на НЗОК. Това не може да стане в настоящото касационно производство поради забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. От извършената от касационния съд съпоставка с предмета на обществената поръчка не се установява твърдението на жалбоподателя. Неоснователни са също оплакванията на касатора за нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 2 от ЗОП за неразделянето в отделна обособена позиция на дейностите по гаранционна поддръжка, като се твърди, че тя по съществото си е техническа поддръжка. В тази насока обосновани са изводите на КЗК, към които касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, че "... техническата поддръжка на софтуерния продукт не следва да се обособява като отделна обществена поръчка. Категорично не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя в тази насока. Това е така, защото дейностите, включени като част от гаранционната техническа поддръжка са функционално и технически свързани с всички останали дейности по проекта, поради което поставеното от възложителя изискване за осигуряването им като съвкупност обезпечават качествено изпълнение на предмета на поръчката". Доводите в касационната жалба, че при отделяне на техническата поддръжка биха могли да участват повече лица, които не отговарят на останалите изисквания за възложителя, не могат да се споделят. Такова отделяне ще е изкуствено и би се отразило както на цената, така и най-вече на качеството на техническата поддръжка на софтуерния продукт. А те са от съществено значение както за възложителя, така и за обществото. Следващата част от оплакванията на касатора са за нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП относно въведения от възложителя критерий за подбор участникът да разполага с персонал от най-малко 13 ключови експерти и 2-ма неключови експерти, които да бъдат ангажирани с изпълнение на всички дейности, включени в обхвата на съответната обособена позиция. По същество с касационната жалба не се оспорва обосноваността на този критерий за подбор. Твърди се единствено, че нищо не налага изпълнителят да разполага с 6 броя ключови експерт - програмисти по обособена позиция № 3, чиято прогнозна стойност е три пъти по-малка от обособена позиция № 1 и 2 пъти по малка от обособена позиция № 2. Действително възложителят е предвидил изискване за еднакъв брой експерти към всички участници, без значение от обособената позиция, за която участват. Въпреки това не може да се приеме, че този критерий за подбор не съответства на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. Доводите на касатора са само за различие между обособените позиции на база прогнозна стойност, но не и на база нейния предмет и сложност, поради което не може да бъдат споделени. Още повече, че възложителят е изискал ключовите експерт – програмисти да разполагат с опит по отделните обособени позиции, а не опит, който да е относим за всички обособени позиции. Неоснователни са оплакванията на касатора и за нарушение на чл. 48, ал. 2 от ЗОП поради недопускане на еквивалентност на допустимите лицензи за софтуер с отворен код. Нормата на чл. 48 от ЗОП е озаглавена "Определяне на техническите спецификации" и според ал. 2 от нея всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗОП следва да е допълнено с думите "или еквивалентно/и". Нормата е приложима за определяне на технически спецификации. В случая на посочените места в касационната жалба лицензите за софтуер с отворен код касаят авторски права, което е посочено в т. 7.2.1. Лицензите не са относими към оценка техническите характеристики на предложен продукт. Затова нормата на чл. 48, ал. 2 от ЗОП не е приложима към лицензите за софтуер с отворен код. Следващото възражение на касатора касае изискването на възложителя участниците да прилагат системи за управление на качеството (да притежава валиден сертификат за внедрена система за управление на качеството) EN ISO 9001: 20 хх или по-нова версия или еквивалентен с обхват включващ бизнес анализ, проектиране, разработване, внедряване и поддръжка на информационни системи. Както в жалбата до КЗК, така и в касационното производство касаторът пита дали тази формулировка означава, че възложителят ще отстранява участници, които не притежават сертификат EN ISO 9001: 20 хх с точно цитирания обхват. По този начин доводите на касатора не са свързани с конкретни оплаквания и посочване на нарушена законова разпоредба, а е следвало да бъдат удовлетворени с искане за разяснение по чл. 33 от ЗОП. Затова те е следвало да бъдат реализирани по този ред, не чрез оспорване решението на възложителя. Доводите в касационната жалба за изискването на възложителя "базата данни трябва да се идентифицира чрез електронно удостоверение във формат Х. 509", се правят за първи път в касационното производство. Те не могат да се разглеждат поради забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. По тази част в жалбата си до КЗК касаторът е посочил единствено "Стр. 67 от Техническо задание 1, стр. 89 от Техническо задание 2, стр. 81 от Техническо задание 3 е посочено, че " базата данни трябва да се идентифицира чрез електронно удостоверение във формат Х. 509". Очевидно неоснователни са доводите в касационната жалба относно изискването по т. 2.4.4. от Техническо задание 1 и Техническо задание 2, стр. 23, според което "Изпълнителят следва да вземе под внимание и нормативните актове, стратегическите документи и стандартите, които междувременно могат да влязат в сила и имат отношение към изпълнението на поръчката. При установяване на противоречие между настоящата спецификация и действащ нормативен акт или стратегически документ, приоритет има съответният акт или документ. ". По този довод КЗК е изложила мотиви, към които касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Относно оплакванията на касатора, свързани със задължението в техническите задания по обособена позиция № 1 и № 2 /т. 7.1.1. / избраният изпълнител да осигури ресурси за интеграция на системата и регистрите с дейност 4 и дейност 7, доводите на касатора също са неоснователни. Според изискванията в техническите задания изпълнителят се задължава само да осигури ресурсите, необходими за интеграцията, но не и да извърши интеграцията. Освен това условията за изпълнение на дейност 4 и дейност 7 са посочени в условията за откриване на 17.12.2018 г. на обществената поръчка по тези дейности. В крайна сметка дори и по настоящата процедура да има някакви неясноти за участниците, те следва предвидят ресурси за интеграция на системата при подготовка на офертите си. Освен всичко това доводите на касатора в тази насока са относими само за трудности при подготовка на офертата му. Тези трудности касаят всички бъдещи участници, а не само касатора. Изпълнителите на други дейности по проекта за доизграждане информационна система на НЗИС не са поставени в по-добри условия, тъй като те не са работили по дейност 4 и дейност 7, за които се предвижда интеграция. Дори те да имат някакво малко предимство, тъй като по-добре познават изградената до този момент система на НЗИС, те не могат да бъдат изключени от участие с условията на възложителя по настоящата процедура. Условията на възложителя по настоящата процедура не са така направени, че да им дават предимство. Затова не е налице твърдяното от касатора нарушение по чл. 49 от ЗОП. Неоснователно е оплакването на касатора, че КЗК незаконосъобразно не се е произнесла за твърденията му, че т. 7.1.3 и от трите Технически задания, противоречало на изискването заложено в т. 7.1.2 в тях. КЗК е изложила мотиви, че това възражение е бланкетно, поради което не дължи произнасяне по него. Настоящият съд след съпоставка с жалбата на касатора до КЗК, установи, че твърдението на касатора до КЗК действително е било бланкетно. Наведено е твърдение само за противоречие, без да е посочено в какво се изразява то. Такова не се сочи и в касационната жалба, поради което оплакването на касатора за допуснато нарушение от КЗК е неоснователно. По т. 14. 4. от касационната жалба съдът не дължи произнасяне, тъй като липсват конкретни оплаквания срещу решението на КЗК. Оспорват се част от изводите на КЗК, без да е посочено, че това прави, и как го прави, незаконосъобразно и решението на възложителя. Оплакванията на касатора по т. 14. 5 от касационната му жалба също са неоснователни, тъй като касаят трудности относно офертата му. Тези трудности са еднакви за всички участници, като мотиви за това са изложени по-горе относно изискването за осигуряване на ресурс за интеграция на системата и регистрите с дейност 4 и дейност 7. Освен това липсата на посочен от възложителя хардуер касае изпълнение на поръчката, което се отнася за избрания изпълнител. Касаторът не сочи как липсата на посочен от възложителя хардуер ще се отрази върху неговата оферта. Най-накрая неяснотата за участниците следва да бъде отстранена чрез искане на разяснения по чл. 33 от ЗОП, а не чрез обжалване на решението на откриване на процедурата. Неоснователно е също оплакването на касатора, че изискването по т. 7.2.8. 3 от техническото задание по обособена позиция № 3 не съответствало на предмета на поръчката. Електронните форми за подаване на заявления и за обявяване на обстоятелства е очевидно свързан с доизграждането на националната здравна информационна система, какъвто е предметът на процесната поръчка. Настоящият съдебен състав не намира опора в твърдението на касатора за обратното. Освен това изискването на възложителя за създаването им е в оперативната самостоятелност на възложителя с оглед задоволяване на негови потребности, а не тези на участниците в процедурата. Също неоснователни са оплакванията на касатора по т. 14. 8. от касационната жалба, че изискването за създаване на електронна услуга по т. 7.2.8. 3 от техническото задание по обособена позиция № 3, не можело да се изгради преди приключването на дейност 2 от друга обществена поръчка, открита на 17.12.2018 г. КЗК обосновано е приела, че доводите в тази насока са идентични с изложените относно интеграцията на системите и регистрите с дейност 2. Единствено може да се добави, че предвидената електронна услуга очевидно може да се създаде и без към нея да се включи информацията по дейност 2. А само да се предвиди допълнително включване на тази информация след нейното създаване по дейност 2. Оплакванията на касатора по т. 14. 9., т. 14. 10. и т. 14. 12. от касационната му жалба касаят негови неясноти по техническо задание. Редът за тяхното запълване е чрез искане на разяснения по чл. 33 от ЗОП. Неоснователни са оплакванията на касатора и по т. 14. 11. от касационната му жалба. В обжалваното решение достатъчно ясно е посочено, че лицензите за възложителя ще бъдат доставени по друга процедура – по дейност 14. След като доставката на тези лицензи ясно е посочено, че не са част от процесната процедура, доводите на касатора са неотносими към неговото участие в процедурата, предмет на настоящото производство. Развитите от КЗК мотиви не повдигат други въпроси /както твърди касатора/, а са много ясни и не се нуждаят от допълнителни разяснения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение