Решение № 3561 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2013 г.

Решение № 3561 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9168/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 2911 от 29.04.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 14108 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Кристи 12" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Околовръстен път" № 235, представлявано от Божидар Бориславов Йочев, е отменен Ревизионен акт № 2101009824/4.04.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден частично с Решение № 1946/10.08.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта му, с която на ревизираното лице за м. 02.2010 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 23 665,54 лв. и съответните лихви за забава за извършена ВОД на лек автомобил. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за осъществена вътреобщностна доставка /ВОД/ при събраните от АС писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Кристи 12" ЕООД, чрез адв. Стойков, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е извършването на ВОД на лек автомобил като основание за освобождаване на доставката с нулева ставка. С оспорения РА, в обжалваната му част, са определени задължения в размер на 23 665,54 лв. и лихви върху тях вследствие на неначисляване на ДДС по декларирана от дружеството жалбоподател вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки към германски клиент с редовен номер по ДДС с данъчна основа 118 327,71 лв. (60 500 евро) и нулева ставка на данъка. Още с възражението против ревизионния доклад са представени писмен договор от 11.02.2010 г. на български и немски език, фактура за продажбата и писмено потвърждение от получателя. Органите по приходите са приели, че доколкото ревизираното лице не е представило ЧМР товарителница и доказателства за регистриране на автомобила в Германия, съгласно клауза от договора, такива документи липсват и ВОД не е осъществена. Отделно взели предвид, че по справка от информационната система VIES се установило, че между горепосочените дружества има декларирана само една доставка, която е за периода м. 12.2010 г. и е на различна стойност - 23 900 лв. Пред съда е представено копие на процесната фактура, договор за покупко-продажба на МПС, VIES-декларация и протокол за приемане на таза декларация и извлечение от сметка за плащането на цената. По делото е изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която процесната фактура е осчетоводена по съответните сметки и е налице плащане на данъчната основа по банков път, като счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. Пред първоинстанционния съд за първи път са представени разписка/удостоверение за превоз от вдигналия вещта - лек автомобил марка "Aуди" модел "А8", както и международна товарителница, съгласно които автомобилът е вдигнат от България и доставен на получателя в Германия на конкретно посочен адрес. В съдебното заседание на 4.04.2013 г. доказателствата са приети без оспорване в присъствие на процесуален представител на насрещната страна. В ревизионния акт, на стр. 8 от същия, изрично е посочено, че е била извършена проверка в система VAT 11, при което се установило, че ревизираното дружество е декларирало ВОД на стоки към германския получател с експортна фактура № 67/23.02.2010 г. на стойност 118 327,71 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че е доказана вътреобщностна доставка на стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Доказано е както прехвърлянето на правото на собственост върху лекия автомобил, така и транспортирането му до Германия. Правилно съдът приел, че са представени всички документи, изискващи се по чл. 45 от ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, при липса на молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Германия, видно (стр. 270) от писмо изх. № 53-06-1513/28.03.2013 г. на директора на ТД на НАП София, констатациите на РА, че ВОД не е извършен са изцяло необосновани. Доказателствата за транспортиране на стоката, макар да са представени в съдебното производство за първи път не са оспорени, а с възражението към РД е представено и писмено потвърждение на получателя. Дали германският получател е декларирал вътреобщностно придобиване на процесния автомобил не е от решаващо значение за признаването на ВОД на ревизираното лице, щом е доказано транспортирането на стоката до другата държава членка и прехвърлянето на собствеността й. Така е прието в т. 3 от диспозитива на Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos "Обстоятелството, че получателят на доставката е представил пред данъчните органи на държавата-членка по местоназначението декларация относно вътреобщностното придобиване като разглежданата в главното производство, може да представлява допълнително доказателство, целящо да установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата-членка на доставката, но не представлява решаващо доказателство с оглед на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка. " В този смисъл, главните касационни оплаквания за деклариране на ВОП от страна на получателя за друг данъчен период и на друга стойност, не са достатъчни, за да се обоснове обратния на направения от първоинстанционния съд фактически извод. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение