Решение № 11829 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2019 г.

Решение № 11829 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Исинов е подал касационна жалба срещу решение № 94/20.06.2019 г. по адм. дело № 119/2019 г. по описа на Административния съд – Ловеч в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменено от съда наказателно постановление № 31-0000106/22.06.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Исинов, с която срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са предявени: иск за сумата 150 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на отменено от съда като незаконосъобразно наказателно постановление № 31-0000106/22.06.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч при Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация"; иск за сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам, притеснение, стрес и неудобство от това, че трябва да се изправи пред съда заради извършеното административно нарушение, както и поради това, че е бил значително затруднен да се придвижва за задоволяване на житейските си потребности след лишаването му от право да управлява автомобила си, тъй като е инвалид. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 31-0000106/22.06.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч на А. Исинов е наложено наказание в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за това, че на 7.06.2016 г. превозва пътници срещу заплащане без да има регистрация за извършване на таксиметрови превози. С влязло в сила решение № 383/15.12.2016 г. по НАХД № 791/2016 г. по описа на Районния съд - Ловеч наказателното постановление било отменено по съображения, че А. Исинов не е извършил административното нарушение. Съдът приел за частично основателен предявения иск за обезщетяване на имуществена вреда от отмененото наказателно постановление и осъдил Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 лева ведно със законната лихва. Искът за обезщетяване на имуществена вреда за разликата над 100 лева до 150 лева бил отхвърлен. Административният съд отхвърлил като недоказан предявения от А. Исинов иск за обезщетяване на неимуществени вреди с мотив, че лишаването на ищеца от правото да управлява собствения си автомобил, от което за него са произлезли негативни емоции и обективно състояние на затруднено придвижване произтича от друг административен акт – заповед № РД-14-1260/09.06.2019 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч, с която спрямо А. Исинов била приложена принудителна административна мярка "лишаване от право на управление на МПС" за срок от 6 месеца. Тази заповед не била обжалвана от ищеца и влязла в сила. Същевременно в хода на производството не били ангажирани доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, възникнали от наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон. Административният съд не отчел обстоятелството, че наказателното постановление и наложената със заповед № РД-14-1260/09.06.2016 г. принудителна административна мярка са издадени по повод на един и същ административен акт за установяване на административно нарушение. Обстоятелството, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е предизвикала у ищеца негативни преживявания с по-висока интензивност поради невъзможността да ползва автомобила си за придвижване в течение на период от половин година, не обосновава извод, че другият, издаден за същото нарушение, административен акт, не му е причинил морални вреди. Обстоятелствата, при които е установено административното нарушение - при извършена специализирана проверка на органите на Министерството на вътрешните работи, в присъствието на трима съселяни на ищеца, които са се возели в неговия автомобил и впоследствие са били разпитани като свидетели по делото пред районния съд, както и наложената с наказателното постановление значителна глоба, със сигурност са довели до преживявания като стрес, напрежение, неудобство и срам, още повече при сериозно влошеното здравословно състояние на Исинов, който с експертно решение на ТЕЛК от 18.01.2016 г. е освидетелстван със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, видно от медицинските документи в приложеното административнонаказателно дело. Административнонаказателното производство се открива с установяването на административното нарушение, поради което обстоятелствата, при които на ищеца е съставен акт, имат отношение към преценката за възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични преживявания от издаденото впоследствие наказателно постановление. Такива преживявания би изпитало всяко лице, поставено в подобна ситуация, поради което няма необходимост от установяването им при условията на пълно доказване, за да се присъди обезщетение за вреди. Поради това касационната инстанция приема, че ищецът следва да бъде обезщетен по справедливост за изживяното от него по повод издаденото наказателно постановление със сумата 400 лева, като взе предвид вида, характера и трайността на понесените от него морални страдания. Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата 400 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" бъде осъдена да заплати на А. Исинов сумата 400 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъбразно наказателно постановление № 31-0000106/22.06.2016 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. В останалата част за отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над сумата 400 лева до пълния предявен размер от 2000 лева решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед уважаването на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 686 лева за адвокатско възнаграждение, платено за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд