Решение № 9038 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2012 г.

Решение № 9038 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ЕТ "ДИК - Красимир Цветков", гр. Вълчи дол, представлявано от управителя Красимир Кънчев Цветков, срещу решение № 16345 от 12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 15178/2010 г. от Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-555 от 21.10.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Жалбоподателят счита, че оспореното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано. Иска същото да бъде отменено. Алтернативно моли делото да бъде върнато на тричленен състав на ВАС за ново разглеждане. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Мургова, която поддържа жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по касация - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез юрк. Рогова изказва становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да я отхвърли и да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна. С решение № 16345 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 15178/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Красимир Кънчев Цветков, в качеството му на ЕТ "ДИК - Красимир Цветков", срещу заповед № РД-08-555 от 21.10.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С нея на основание чл. 148б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 148а, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 32 от 5.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е отнето разрешение № 457 от 19.08.2008 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и списъка към него, издадено на жалбоподателя, документите, с които удостоверява извършването на периодичен преглед, както и печат № 457 за заверка на документите. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена при спазена процедура за издаване на административен акт, от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Доказателствата по делото неоспоримо установявали извършеното от жалбоподателя нарушение. Твърдените от ответника в оспорената заповед фактически обстоятелства били доказани. При липсата на надлежни оборващи доказателства, изводът на административния орган, че е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средства е технически изправно без да е извършен преглед, тричленният състав е приел за обоснован. Така установените юридически факти установявали съдържанието на хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което означавало, че законосъобразно органът е приложил предвиденото в нейната диспозиция отнемане на разрешението. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушаване на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, чл. 7, чл. 27, чл. 28, чл. 42, ал. 1, т. 4, чл. 52, ал. 4 и чл. 54 от ЗАНН. Тези норми са неотносими към въпроса за законосъобразността на процесната заповед. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че отнемането на разрешението по чл. 148б, ал. 2 от ЗДвП не е налагане на административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "в" от ЗАНН, а е индивидуален административен акт на овластен със закон орган, с който пряко се засягат субективни права на адресата. Действително заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но този акт, както тричленният състав правилно е отчел, е съставен при спазена процедура и не съдържа твърдените от касатора пороци. Неоснователни се явяват и твърденията за нарушение на съдебнопроизводствените правила. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза. Същото не е било оспорено от страните и е било прието като доказателство по делото. Съдът е обосновал преценката си, че не всички поставени от жалбоподателя на вещото лице задачи са допустими и основателни и в тази връзка е задал въпросите, отговорите на които биха му дали специалните познания, необходими му при разрешаване на повдигнатия пред него спор. Искането, направено в съдебно заседание за допускане на същите въпроси към същото вещо лице (след като заключението му е било неоспорено и прието по делото) може да се тълкува като опит за шиканиране на процеса. Възражението на касатора, че решаващият съдебен състав не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствата, като във връзка със свидетелските показания е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. След извършване на служебна проверка на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е констатирал, че същият е валиден и правилен - издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, не противоречи на целта на ЗДвП, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,