Решение № 10262 от 14.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Камберов, гр. София, чрез адв. Славов срещу решение 1399 от 04.03.2022 година на Административен съд - София-град по адм.д. 11112/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2923/13.10.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, в частта по т.2. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че органът не бил мотивирал продължителността на срока на определената мярка, а текстът на приложената норма бил буквално пренесен в съдържанието на административния акт, което лишавало адресата на акта от ефективно средство за защита в тази част. Доколкото Законът за автомобилните превози (ЗАвП) изисквал лицензионен режим за извършване на обществен превоз на пътници, то отстраняването на нарушението би настъпило с осъществяване на факта на лицензиране, който имало възможност да не се осъществи в случай, че лицето се е отказало от упражняването на дейността по занятие. Принудителните административни мерки (ПАМ) при всички случаи следвало да имат определен вид, размер и срок, като в процесния случай определянето на конкретната продължителност на ПАМ попадало в компетентността на органа. Като това не било сторено, органът бил определил максимален срок без да изложи мотиви за неговата продължителност. Като се позовава на т.2 от ТР 4 от 22.04.2004 година на Върховния административен съд (ВАС) касаторът твърди, че неизлагането на мотиви по отношение срока на мярката съставлявало основание за отмяна на административния акт. Релевира доводи, че административният акт бил постановен в нарушение на чл.59, ал.1 във връзка с ал.2, т.4 от АПК. Твърди, че посоченото в процесната заповед обстоятелството за извършен превоз на пътници срещу заплащане е недоказано. Издателят на ПАМ дължал излагане на свои фактически констатации и същите не следвало да се заместват от констатациите на актосъставителя на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Счита, че липсата на факти обосноваващи прилагането на ПАМ, водело до ограничаване правото на защита на адресата на мярката. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ.

Ответникът, директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба А. Камберов, гр. София срещу т. 2 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2923/13.10.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.

С последната са приложени следните ПАМ:

1. По чл.106а, ал.1, т.1, б. "а" от ЗАвП - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил категория М1, марка Ситроен, модел Ц4 Пикасо с рег. [рег. номер], собственост на Уником Микросистеми ЕООД, [ЕИК], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

1. По чл.106а, ал.1, т.4, б."б" от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача - А. Камберов до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта в оспорената част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Като се е позовал на понятието обществен превоз, дадено в пар.1, т.1 от ДР на ЗАвП, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява извършване на обществен превоз на пътници с моторно превозно средство срещу заплащане. Съставомерните факти се установявали от представените по делото доказателства и от обясненията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът е счел, че с оглед данните по административната преписка е несъмнено констатирано извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а ЗАвП. При определяне на продължителността на срока на ПАМ, органът възпроизвел точно законовата формулировка, доколкото същият действал в условията на обвързана компетентност. Възраженията за немотивираност на продължителността на мярката били неоснователни.

При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Касационната инстанция споделя извода на АССГ в насока, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Противно на твърденията на касатора, вярна е преценката на решаващия съд, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата, освен правното основание, на което е издадена, съдържа позоваване и на фактическо такова. Налице е изрична препратка към съставения акт серия А-2020 297182 от 12.10.2021 година, издаден от инспектор при РД "АА". Съдържанието на акта е изцяло възпроизведено в мотивната част на заповед РД-14-2923 от 13.10.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и в диспозитива й. Предвид това, не се установяват твърдените нарушения на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК, както правилно е установил и първоинстанционният съд.

Предвидените с разпоредбата на чл. 106а ЗАвтП принудителни административни мерки (в случая: чл.106а, ал.1, т.4, б."б" от ЗАвП) имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания, като по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Автомобилният превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво.

Легална дефиниция на понятието обществен превоз" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП това е всеки превоз с моторно превозно средство, който се извършва срещу заплащане.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен изводът на административния съд за осъществена хипотеза на чл.106а, ал.1, т.4, б.б от ЗАвП - на 12.10.2021 година А. Камберов, управлявайки лек автомобил с рег. [рег. номер], извършва обществен превоз на пътници между два адреса в град София срещу заплащане, без да има лиценз затова.

Що се отнася до срока, за който мярката е приложена, а именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от година, следва да се уточни, че за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и едногодишен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Следователно, законът предоставя на нарушителя една година, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулиран текстът на приложените законови разпоредби не предоставя на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.

Относно изложените по-горе съображения е необходимо да се посочи, че настоящият състав изостави досегашната практика, обективирана в цитираните в касационната жалба съдебни решения на ВАС.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е всички възражения и доводи на страните и при точно приложение на материалноправните норми е постановил правилно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че АССГ правилно е приложил материалния закон.

Горното обосновава извод за липса на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд