Решение № 120 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 294/2011 г.

Решение № 120 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 294/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Н. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 585/13.10.2008 г., постановено по гр. д. № 588/2008 г. от Окръжен съд - Пазарджик. Ответникът П. А. Й. не е взел становище с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът по молбата С. Н. Д. не оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Съдът, като взе предвид представените с молбата доказателства, приема за установено следното: Молбата за отмяна е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото е подадена от трето лице, по отношение на нейната основателност следва да се прецени и наличието на предпоставките на чл. 304 от ГПК. Представено е ново писмено доказателство - заявление - декларация, в заверено копие, издадено от Община [населено място], с изх. № */26.11.2010 г. С решението, чиято отмяна по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения се иска, въззивния съд е приел, че предявения от П. А. Й. против С. Н. Д. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основателен. Съдът е приел, видно от мотивите към решението, че в полза на ищеца, като наследник на А. Й. А. е издадено позитивно решение на поземлена комисия [населено място], с което му се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху недвижими имоти, представляващи две овощни градини с площ от по 2 дка всяка и нива от 0,5 дка, в землището на [населено място]. Прието е, че в полза на ответника по делото е издадено решение на поземлена комисия [населено място], с което на ответника в това производство С. Н. Д. е възстановено правото на собственост върху нива, с площ от 3,801 дка, в землището на [населено място], м. "Д. ". От заключението на вещото лице по съдебно-техническата съдът е установил частична идентичност на имотите, възстановени на страните по делото и доколкото по делото не е било представено писмено доказателство, установяващо правото на собственост към момента на внасяне в кооперативно стопанство, в полза на наследодателя на ответника по делото, а само са събрани свидетелски показания в тази насока, е приел за установено по отношение на ответника, че наследодателя на ищеца - А. Й. А. е бил собственик на недвижимия имот, представляващ овощна градина от 2 дка, в землището на [населено място], м. "Д. ". С молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, се представя писмено доказателство, препис от което е издадено на молителя на 26.11.2010 г. от Община [населено място]. Спазен е преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото молбата за отмяна е подадена в първоинстанционния съд на 7.01.2011 г. Доколкото молителят Н. Д. не е бил страна в процеса, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, неговата молба следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 304 от ГПК, във връзка с посочените основания в молбата за отмяна. Разпоредбата на чл. 304 от ГПК дава процесуална възможност на лице, което не е било страна в процеса да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но единствено при хипотезата, когато решението има сила и спрямо него. Решението има сила и по отношение на неучаствуващи в процеса лица в хипотезата на необходимо другарство, съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК - тогава, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. По отношение на Н. С. Д., решението не формира сила на пресъдено нещо, тъй като молителят и ответникът по предявения иск с правно основания чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ С. Н. Д. не са необходими другари в процеса, тъй като спорното правоотношение е с предмет установяването по отношение на посочения от ищеца ответник принадлежността на право на собственост към минал момент - момента на колективизация на земеделската земя. Молителят представя нотариален акт за собственост на спорния имот, придобит на основание правна сделка, сключена с ответника по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, през 2004 г.. Тази правна сделка не придава качество на необходим другар в процеса по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на молителя, доколкото правно релевантния момент за предмета на спора по този иск е минал момент, предхождащ сделката от 2004 г. и естеството на спорното правоотношение не предполага еднаквост на решението и по отношение на молителя в настоящото производство, като липсва и законова разпоредба, от която да следва процесуалното качеството на необходим другар в производството по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на молителя в настоящото производство и ответника по този иск. Спрямо молителя Н. Д. решението не формира сила на пресъдено нещо, поради което и той не разполага с процесуалната възможност да иска отмяна на решението, на основание чл. 304 от ГПК. Поради липса на предпоставките на чл. 304 от ГПК, само на това основание, без да се обсъждат предпоставките за основателност на молбата на соченото правно основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение следва да се остави без уважение. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия