Решение № 200 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2008 г.

Решение № 200 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: от Кмета на СО - район "Панчарево" и от Борислав Сарандев Сарандев от гр. София, срещу решението от 11.01.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административна колегия, III "Б" отделение, по адм. д. № 3854/2006 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. пар. 4, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение СГС е отменил по жалбата на Йордан Спасов Кьосев от гр. София, заповед № РД-09-457/30.01.2003 г. на кмета на район "Панчарево" - СО, с която е изменена заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. на кмета на район "Панчарево" - СО. За да постанови решението си съдът е приел следното: Със заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. на кмета на район "Панчарево" - СО, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрен протокол № 1/24.10.2002 г. на техническата служба при район "Панчарево" за имот пл. № 272, к. л. 775, м. "Малинова долина", Бистрица (издаден въз основа на решение на ВАС № 458/17.01.2002 г. по адм. д. № 5845/2001 г. по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ). Определена е стойността за 600 кв. м. от описания имот, като площта на имота фигурира в мотивите на протокола за оценка. Не се оспорва и съд. удостоверение на СГС от 15.07.2004 г., от което се установява, че заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. е обжалвана от Борислав Сарандев и производството пред СГС по адм. д. № 793/2003 г. е било прекратено с влязло в сила на 01.03.2004 г. определение. С обжалваната заповед № РД-09-457/30.10.2003 г. на кмета на район"Панчарево", на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП е изменена горецитираната заповед, като е одобрена стойност само за 400 кв. м. от имот пл. № 272к. л. 775, м. "Малинова долина-Дупките", в землището на с. Бистрица с мотива, че съгласно скицата на "Софгео" от 18.09.1995 г. имота съдържа 400 кв. м. Останалата част от имота е включена в имот пл. № 868, к. л. 775, собственост на Борислав Сарандев. В мястото има построена сграда със застроена площ 20 кв. м., състояща се от две стаи. За имот с площ от 600 кв. м. е образуван имот пл. № 272а, в който е включена и изградената постройка, а при образуването на новия имот пл. № 272, с намаляване на квадратурата му на 400 кв. м., изградената постройка попада извън неговите граници, в площта на имот пл. № 868, собственост на Борислав Сарандев. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил извода, че не са били налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗАП за изменение на влязъл в сила административен акт. В касационната жалба на кмета на район "Панчарево" СО, се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен и несъответстващ на представените доказателства е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 от ЗАП. Текстът дава възможност, когато от административния акт не са придобити права, въпросът да бъде разгледан от административния орган без да са налице условията по ал. 1 от същия текст, а от административният акт не са придобити права. Цената за 405 кв. м. е заплатена от Кьосеви след постановяването на процесната заповед. Процесният имот с пл. № 272а по ПНИ съдържа 400 кв. м., а останалата част от имота с пл. № 272 е включена в имот пл. № 868-собственост на заинтересованото лице Борислав Сарандев по силата на нот. акт от 1996 г. При издаването на първоначалната заповед все още не е имало изготвени помощен план и план на новообразуваните имоти (ПНИ), поради което процесният имот е посочен под № 272, а не под № 272а. В първоначалната заповед не е посочена площта на имота, което обстоятелство я прави неизпълнима, нито е извършено прлащане, което да прави евентуално неприложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП. Прекомерни са и присъдените по делото разноски. В касационната жалба на Борислав Сарандев се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че с решение № 8021/14.07.2006 г. на ВАС, 5 чл. състав, по адм. д. № 2840/2006 г. по реда на чл. 41 и сл. от ЗВАС, във връзка с чл. 233, ал. 2 от ГПК, е отменено влязлото в сила решение на СГС по адм. д. № 12/2004 г. по молба на третото лице Мария Кьосева, съпруга на ползувателя Йордан Кьосев. При тази правна ситуация, при новото разглеждане на адм. д. № 3854/2006 г., СГС е следвало да разгледа и се произнесе само по оплакванията на Мария Кьосева, а не да обсъжда и оплакванията на Йордан Кьосев. Излагат се подробни доводи относно липсата за Йордан Кьосев и Мария Кьосева на право за придобиване на собствеността върху процесния имот поради липса на предоставено им право на позване по някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове и липсата на изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че съдебните решения по образуваните адм. дела по жалбите на Кьосев, в които не е участвало заинтересованото лице Борислав Сарандев, не го обвързват и не могат да му се противопоставят. Неправилно е прието, че не е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП, тъй като права по предходната заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. на кмета не са придобивани от Йордан Кьосев и съпругата му, защото в тази заповед не е вписана квадратурата на имота. Неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е изработило за първи път план на новообразуван имот пл. № 272а (несъществуващ), с площ от 600 кв. м. и с постройка в него-без вещото лице да има правоспособност за това по ЗКИР, в нарушение на § 4к, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. План на новообразуваните имоти няма одобрен. Ответната страна Йордан Кьосев и заинтересованата страна Мария Кьосева, чрез адв. Узунова и адв. Хаджова, оспорват касационните жалби като неоснователни. Подробни съображения излагат в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби-обжалваната заповед на кмета е издадена на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП без да са налице условията за това. Неоснователно е твърдението за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по спор, който вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Доводите за необходимото другарство и действието на съдебното решение, касаещо имот СИО са основателни, но следва да се има пред вид, че повторното решение СГС е постановил след отмяната на влязло в сила решение и в изпълнение на указанията, дадени в последното. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Предмет на жалбата в настоящото производство е заповед на кмета за изменение на предшестваща и влязла в сила заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. на кмета на район "Панчарево" - СО, издадена на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) е приложима само когато от акта не са придобити права. От заповед № РД-46-08/17.01.2003 г. са придобити права от ползувателя-правото да придобие собствеността върху имота, за който са му признати права на ползувател по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, след заплащане на стойността му. Плащането е действие, извършващо се след влизане в сила на тази заповед и не е относимо към придобитите по нея права, а е следствие от тях. Когато от влезлия в сила акт са придобити права, изменението му може да се извърши само при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП, за които не е установено да са били налице, както правилно е приел съда. Останалите доводи относно наличието на права за придобиването на собствеността от ползувателя по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ са относими към първоначалния адм. акт, но не и в производството по неговото изменение, а споровете за собственост се разрешават по общия исков път. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС вр. пар. 4, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,