Решение № 16032 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 417/2019 г.

Решение № 16032 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 417/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу Решение № 6962 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6944/2018 г. от Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-18 от 22.03.2018 г., подадена от "Националната електрическа компания" ЕАД (НЕК) срещу "Топлофикация Русе" ЕАД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ, тъй като не е имал задължение да разгледа жалбата, с която е бил сезиран. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество, с което жалбата на НЕК да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Национална електрическа компания" ЕАД, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - – "Топлофикация Русе" ЕАД не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът обосновано и законосъобразно е приел, че в конкретната хипотеза е налице формиран мълчалив отказ, който с оглед на приложимата правна уредба е недопустим. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е сезиран с жалба, подадена от НЕК, в качеството му на титуляр на Лицензия за обществена доставка на електрическа енергия, против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата му с вх. № Е-13-01-18 от 22.03.2018 г. срещу "Топлофикация Русе" ЕАД, в качеството му на титуляр на Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия с твърдения, че последното нарушава чл. 162 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и с искане да му се наложи принудителна административна мярка със задължително указание да издаде кредитно известие на стойност 70 350. 80 лв. с ДДС към фактура № 1000001416 от 29.02.2016 г., с което да сторнира количество некомбинирана ел. енергия в размер на 449. 170 MWh което не е регистрирано със сертификат за произход. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е приел, че е налице мълчалив отказ, който е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в 60-дневен срок. За да постанови този резултат е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като е в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Задължение на КЕВР е да се произнесе по жалбата на обществения доставчик на електрическа енергия, според § 1 от ДР на ЗЕ и съответно лицензиант. Следователно жалбата попадала в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ, поради което в правомощията на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе по нея. След като Комисията не се е произнесла в срок е формиран мълчалив отказ, според фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е недопустим. Решението е правилно. Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ. В случая безспорно КЕВР е била длъжна да се произнесе по подадената пред нея жалба, тъй като същата е подадена от НЕК в качеството й на обществен доставчик, съответно лицензиант, срещу друг лицензиант - "Топлофикация Русе" ЕАД, който е производител на електрическа и топлинна енергия, също лицензиант. В правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ред. преди изм. ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 148, ал. 1 от НЛДЕ. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна "НЕК" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се уважи в предявения размер от 200 лв., тъй като не е налице оспорване по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,