Решение № 2654 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2013 г.

Решение № 2654 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1613/19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2464/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с коeто е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021200266/03.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 386/26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Мариета Пиринова Сталева са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчния период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 2 500 лв. и лихва за забава в размер на 866,71 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводът на съда, че получената от ревизираното лице печалба е определена на случаен принцип не е съобразен с правилата на играта "Сделка или не". Счита, че полученият доход е облагаем и с РА законосъобразно е определен размерът на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. В тази насока излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мариета Пиринова Сталева, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 021200266/03.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 386/26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Мариета Пиринова Сталева са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчния период 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на 2 500 лв. и лихва за забава в размер на 866,71 лв. За да обоснове извода си за основателност на оспорването, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. След съпоставка на насрещните тези на страните, решаващият състав е преценил, че спорът между тях касае приложението на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ, уреждащ парични печалби, получени от участие в игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. В тази връзка той е констатирал, че при участие в телевизионната игра "Сделка или не" на 2.11.2008 г. ревизираното лице е спечелило 25 000 лева, които е получило на 25.11.2008 г. Тъй като то не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. и не е декларирало получената печалба, органите по приходите са приели, че тази сума следва да се включи в подлежащата на облагане данъчна основа за 2008 г. и върху нея да се начисли допълнително данък в размер на 2500 лв. Анализирайки приложените правила за участие в играта, валидни към релевантния момент, съдът е преценил, че полученият доход попада в приложното поле на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ и е необлагаем, тъй като представлява парична печалба, определена на случаен принцип. До този извод той е достигнал след като е обсъдил относимата точка 3.1 от визираните правила, съобразно която на участниците в играта следва да се зададе един въпрос от обща култура с три възможни отговора, след което из между всички, които са отговорили вярно, се избира на случаен принцип от компютърната система на "Сделка или не" финалистът на предаването. В следващите рундове на играта размерът на печалбата се определя единствено на случаен принцип - в зависимост от това кои от 22-те кутии, с различни суми, ще бъдат отворени от финалиста чрез произволно избрани от него номера и в зависимост от това дали ще продаде своята кутия на банката в края на всеки рунд или за по-висока сума в хода на играта. В последния рунд, след като останат само две кутии - тази на финалиста и на един от другите участници, банката отправя последната си оферта и финалистът избира дали да продаде кутията си или да я отвори. При условие, че финалистът не приеме офертата на банката, той си тръгва със сумата, която има в собствената си кутия. При този регламент, съдът е преценил, че паричната печалба се определя на случаен принцип в зависимост от шанса и късмета на финалиста посредством последователно отваряне на произволни кутии и елиминиране на сумите в тях и този извод не се променя от необходимостта да се отговори на един въпрос от обща култура. Счел е, че този отговор е само положително условие, за да бъде предоставена възможност на някой от играчите да бъде избран за финалист сред останалите, но този избор също се осъществява на случаен принцип и не променя квалификацията на получената печалба като необлагаем доход. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е отграничил безспорното от спорното между страните, правилно е определил приложимата материалноправна разпоредба и в съответствие с нея е достигнал до законосъобразния извод, че получената печалба е определена на случаен принцип и по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ е необлагаем доход. Неоснователен е доводът на касатора, че предвиденият в предварителния рунд верен отговор на въпрос опровергава правилността на извода, че паричната печалба се определя на случаен принцип. Това е така, тъй като сбъдването на условието по т. 3.1 от правилата е само предпоставка, въз основа на която отговорилите вярно участници следва да бъдат включени в избора на играч в конкретното телевизионно предаване. Този играч обаче също се избира на случаен принцип чрез компютърна система, а за останалите участници в играта е гарантирана възможността да играят за печалба в следващите телевизионни предавания. При тази форма на предварителна селекция, отговорът на въпрос от обща култура в предварителния рунд не е в корелация нито с получаването на печалбата, нито с начина на определяне на нейния размер. Самата възможност за игра за печалба не гарантира получаването на такава, а изборът на конкретен играч от участниците не изключва случайния принцип, по който се определя получаването на печалбата и нейния размер. Именно той е определящ за квалификацията на дохода като необлагаем съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ, която не предвижда необходимост да се определя на случаен принцип и конкретното телевизионно предаване, в което един от всички участници, с гарантирано право на игра за печалба, ще играе ефективно за такава. Поради това ирелевантни са наведените в тази връзка аргументи в жалбата и те не променят правилността на извода на първоинстанционния съд, че получената от ревизираното лице парична печалба е необлагаем доход. Той не е получен в резултат на вложени знания и умствени способности, свързани с личностните качества на лицето - участник в играта и върху него не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Като е приел обратното, органът по приходите неправилно е приложил материалния закон и е издал незаконосъобразен РА. Отменяйки същия, административният съд е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но в редуциран размер, възлизащ на сумата от 500 лв. С оглед регламентираното в чл. 161, ал. 2 от ДОПК правомощие на съда служебно да преценява съответствието на възнаграждението с действителната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира, че в случая неговият размер от 950 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до горепосочената сума.. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд