Решение № 2720 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2018 г.

Решение № 2720 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Б. Христова и на кмета на община Кюстендил срещу решение № 133/6.06.2018 г. по адм. д. № 298/2017 г. на Административен съд Кюстендил. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационните жалби-В. Кювлиева и З. Златанов чрез своите пълномощници намират касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Кювлиева и З. Златанов срещу заповед № РД-00-766/16.08.2017 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 195, ал. 4, ал. 5 от ЗУТ, е наредил в 6 /шест/ месечен срок от влизане в сила на разрешението за строеж, собствениците да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне на съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІХ - 2123, кв. 199 по плана на гр. Кюстендил, с оглед подобряване състоянието на строежа, в интерес на сигурността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Строително – монтажните работи за поправяне и заздравяване на сградата да бъдат извършени след одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна. При издаване на заповедта е нарушена процедурата по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Административният орган формално е спазил реда по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначавайки комисия със задача да провери състоянието на сградата и съответно да прецени нуждата от възстановителни и ремонтни работи. Комисията е дала възможност на собствениците на втория жилищен етаж да изразят писмено становище относно състоянието на сградата, което същите са представили. След това обаче, комисията не е излязла със свое конкретно становище, което да указва какво, къде и как да бъде поправено, заздравено или премахнато по процесната жилищна сграда, т. е. комисията не е възобновила работата си и не е формирала краен извод за необходимост от извършване на ремонтни и възстановителни работи, техният вид и обем, евентуално липсата на такава необходимост. Така постановеното решение е материално законосъобразно. В разглеждания аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че по същество не е налице изрично произнасяне на комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая от протокола на комисията, по-точно от нейната разпоредителна част, изобщо не става ясно какво точно се предлага-ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване или премахване на строежа. Решението на комисията е в съвсем друг смисъл- собствениците на втория етаж на изразят писмените си становища относно състоянието на двуетажната жилищна сграда. В случая изобщо липсва констатация в протокола на комисията относно невъзможността или възможността на сградата да се поправи или заздрави. Отделна препоръка на комисията до компетентния административен орган-за конкретното състояние на строежа-дали подлежи на поправяне, заздравяване или премахване, липсва. Поради това изводът на решаващия съд, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и се споделя и от настоящата инстанция. Тези допуснати съществени нарушения са се отразили и на крайния акт-обжалваната заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 4 ЗУТ. В самата заповед липсват конкретни фактически основания за разпореденото с нея извършване на строително-монтажните работи за поправяне и заздравяване на сградата. В административното производство на изследване задължително подлежи възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност. Такъв окончателен извод като волеизявление на административния орган не се съдържа и в самата заповед. Поради това не са установени и не са налице релевантните факти, посочени в хипотезиса на нормата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, при проявлението на които може да възникне правната последица задължение за поправяне и заздравяване на сградата. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразен административен акт и го е отменил, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,