Решение № 5062 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2015 г.

Решение № 5062 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Д. Й." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., чрез управителя К. С., срещу решение № 999 от 24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1299/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен предявения от търговеца иск против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) като неоснователен. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, чрез пълномощника си Ю. Я., в депозирания писмен отговор, подробно мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от "Д. Й." ЕООД срещу НЗОК. С нея, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, търговецът е претендирал заплащане на сума в размер на 26 591.21 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.02.2008 г. - 30.05.2009 г., мораторна лихва в размер на 8 194.01 лева от настъпване на вредата до образуване на делото и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане. Вредите са претендирани като произтичащи от прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди се основават на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби, и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм. ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. С обжалваното решение предявения иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за периода 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Конкретно, съдът е посочил, че макар по делото да е установено наличието на отменен административен акт, а така също и наличието на разлика между стойността на всички получени от дружеството плащания за отпуснатите лекарствени продукти през процесния период при прилагането на отменените колона 7 и 9 от Приложение № 2 работна версия за аптеки и сумата на плащанията, които дружеството щеше да получи при прилагане на Наредбата при определянето на цените на отпуснатите лекарствени продукти, то не е доказано наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Подробно съдът се е мотивирал, че при сключването на договор за отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, Касата действа в качеството на административен орган, като договорът се предлага на изпълнителя с предварително определено съдържание и без възможност да бъде изменян едностранно от изпълнителя, но при самото сключване на договора страните са равнопоставени относно решението за сключването му. По- нататък в мотивите си съдът допълнително се е аргументирал с възприетата теза, че макар ищецът да няма възможност да променя клаузи на договора, той има възможност да избере дали да го сключи или не, като НЗОК не може да приложи принуда за сключването на договор. Според съда, след като ищецът е сключил договора и е поел договорно задължание, то същият не би могъл успешно да претендира, че са му причинени вреди от точното изпълнение на това договорно задължение, което има силата на закон за страните. така, вредите произтичат не от отменения административен акт, а от договора, сключен между страните и необходимостта същият да се изпълнява. В заключение съдът е посочил, че наличието на договорно задължение, каквото ищецът е поел в разглеждания случай, изключва възможността за възникване на административна отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорните претенции за лихви. Съдебното решение е частично недопустимо и е правилно в останалата си обжалвана част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 06.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 30.03.2009 г., подзаконов нормативен акт - колони 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, но е достигнал до частично неправилни изводи досежно допустимостта на част от заявената претенция. Макар да е правилен крайният извод на съда, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК, неправилен се явява постановеният правен резултат в частта, с която е отхвърлена предявената претенция за периода 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай за за периода 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на 30.03.2009 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, и няма обратно действие. Следователно, след като в периода до 10.04.2009 г. подзаконовият нормативен акт е действал законосъобразно и не е бил отменен, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт, и исковата молба още в първоинстанционното производство относно претендираните за вреди за периода от 01.02.2008 г. до 10.04.2009 . г е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено в частта относно претендираните вреди за този период. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по един недопустим иск, то в настоящата инстанция решението, касаещо този период, следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 11.04.2009 г. до 30.05.2009 г., решението е правилно, като към съображенията на първоинстанционният съд следва да бъде добавено още следното: Неоснователността на исковите претенции за исковия период след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда и от липсата на доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал предвидената в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Тъй като не е установено, че в аптеките на дружеството "Д. Й." ЕООД лекарствата, медицински изделия и диетични храна биха се продавали на пределния размер на нормативноопределената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и по тази причина в горепосочената част. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 11.04.2009 г. до 30.05.2009 г., се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила в посочената част. Независимо от направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски по представен списък, доколкото такъв не е представен и доказателства за сторени разноски по делото няма, тази претенция следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,