Решение № 17112 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 652/2019 г.

Решение № 17112 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 652/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 – 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ., бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 7612 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11751/2015 г. от Административния съд – С.-град (АССГ). С него е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 7, т. 7. 11, с което е определено нетното специфично производство на електрическа енергия въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР, в размер на 2 325 kW, при определена цена в размер на 95. 55/MWh без ДДС, за вятърни електрически централи (ВтЕЦ) с инсталирана мощност над 1 MW. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, защото "Вентус България" ЕООД не е имало правен интерес от оспорване на решението в посочената му част. Според касатора в това административно правоотношение дружеството-жалбоподател не участва и то нямало правен интерес от оспорване на решението. Освен това се твърди, че обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. имала констативен характер, тъй като с него се констатират вече възникнали права или задължения и се обективират стойности, заложени в предходни ценови решения на КЕВР. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е възприел, че обжалваната част от решението СП-1 от 31.07.2015 г. не съдържала фактически основания за издаването му, като твърди, че тези факти се съдържат в Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. – ценообразуващите елементи на съответните преференциални цени, към които препращат мотивите и в диспозитива на оспорената част от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Посочени са и допуснати нарушения на материалния закон относно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ във връзка с разпоредби от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, която е отменена, но действала към момента на взетото решение. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и да прекрати образуваното производство. Алтернативно моли, ако не се възприеме становището за недопустимост, съдебното решение да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да постанови решение, с което да потвърди, като законосъобразна обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Церовски, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация "Вентус България" ЕООД, гр. В. чрез пълномощника си адв. Спасов, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В нея са противопоставени възражения на твърденията в касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, ответната страна се представлява от преупълномощения адвокат Димитрова, която поддържа писмения отговор и моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна – "Национална електрическа компания" ЕАД, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст. юрк. Маринкова изразява становище за нейната основателност и моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение на АССГ, като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви, които противопоставя на твърденията, съдържащи се в касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че "Вентус България" ООД, гр. В. е обжалвало решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 7, т. 7. 11 с което е определено нетното специфично производство на електрическа енергия въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на КЕВР за съответните групи производители. Съдът е приел жалбата за допустима, като е изложил съображения относно правния интерес на дружеството-жалбоподател, който е преценил за пряк, личен и непосредствен, а по същество е приел жалбата за основателна, поради което е отменил решението на КЕВР в обжалваната му част. За да достигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил следното: "Вентус България" ЕООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийния обект – вятърна електрическа централа, присъединен към съответната мрежа, притежаващ въведена в експлоатация електрическа централа и е сключил валиден договор за изкупуване на произвежданата от него електроенергия по преференциални цени, определени с Решение № Ц-13/01.07.2014 г. С § 16 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Съгласно § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането на този закон в сила. Изрично законодателят е посочил, че в този случай чл. 14 ЗЕ не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна" в КЕВР, вх. № Е - Дк-246/30.07.2015 г. (л. 55-69 от адм. д. № 11751/2015 г. Установено от съда е още, че в доклада се предлага на Комисията да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в свои Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., Решение № Ц-35 от 27.10.2011 г., Решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г., решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., Решение № Ц-13 от 01.07.2014 г., Решение № Ц-1 от 28.01.2015 г., Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. и Решение № Ц-24 от 30.06.2015 г. Предложението в доклада по отношение за вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 MW за определени преференциалните цени в Решение № Ц-13/01.07.2014 г., да е в размер на 2325 kWh, при определена цена – 95. 55 лв/MWh. С цел установяване на фактите по делото е допусната и назначена СИЕ (л. 291 – 310 от адм. д. № 11751/2015 г.), която е неоспорена от страните. Съдът е направил правен извод, че оспореното решение е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложил е мотиви, че в конкретния случай в акта липсват фактически основания – такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 7. 11 от оспорения акт. При преценката за спазване изискването за форма от представените писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице съдът е направил извод, че в решението не се съдържат фактическите основания, послужили за издаването на акта. Съобразно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, обн. в същия брой ДВ – 56 от 24.07.2015 г. и в сила от същата дата, е определено нетното специфично производство (НСП) на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници от страна на КЕВР, като определянето е станало към датата на постановените предходни решения от КЕВР, с които са били определени преференциалните цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници. Съдът е изтълкувал разпоредбата на § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ, като е приел, че размерът на НСП на ел. енергия следва да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност, които данни са послужили за определяне на съответните преференциалните цени, съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. Но нито в мотивите на оспореното решение, нито в доклада, нито в решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, с което в т. 11 е била определена преференциалната цена, за изкупуване на ел. енергия от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 Mвт се посочва какво е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 Kw инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Административният съд е счел, че в тежест на ответника е да обоснове и докаже какъв е размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени съгласно Решение № Ц-13/01.07.2014 г. на КЕВР, както и че в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. този размер е установен по начина, посочен в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ – като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Изложил е аргументи, че такива фактически данни и доказателства по делото липсват. Приел е, че оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 7. 11. Направил е извод, че такива мотиви липсват и в доклада, а не могат да се изведат и от Решение № Ц-13/01.07.2014 г. на КЕВР, като видно от същото (л. 86 – 88 от адм. д. № 11751/2015 г.), и от мотивите по същото е посочена средно годишната продължителност на работа на централите – 2500 часа, което представлява 28. 54% годишна ангажираност. Съдът е обсъдил и изготвената по делото СИЕ. От приетата в рамките на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза в с. з. на 14.05.2018 г. съдът е установил, че на база извършената проверка на място в Комисията за енергийно и водно регулиране и подробен анализ на решенията на КЕВР и на електронния модел за изчисляване на разглежданата преференциална цена, вещото лице е констатирало, че представените по делото справки са идентични със справките от съхранявания електронен модел в КЕВР. Констатирал е, че преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи инсталирана мощност над 1 Мвт, определена по т. 11 от Решение № Ц-13/01.07.2014 г. е изчислена на база нетното количество електрическа енергия, след приспадане на собствени нужди на 7 %. От устните разяснения на вещото лице в с. з. съдът е установил още, че няма данни дали електронния модел е бил наличен по преписката по издаването на оспореното решение. Въпросният файл е бил разгледан от вещото лице чрез изпращането му на електронната му поща от КЕВР, но същата не е изследвала кой е неговия създател и дали има промяна във файла. С оглед на факта, че представеният по делото документ е наименуван извлечение от финансов модел, а не е представен електронен файл с подобно съдържание, решаващият съд е приел, че в случая не би могло да се извърши и преценка дали същият представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕП. Също така е посочил, че няма данни дали въпросният електронен финансов модел има положен електронен подпис по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕП с оглед установяване авторството и датата на създаване на въпросния документ. Направил е извод, че твърдението на КЕВР, че същият представлява част от административната преписка както по издаването на оспореното решение, така и по издаването на решението № Ц-13/01.07.2014 г. не се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства, нито пък от съдебно-икономическата експертиза, като доказването на тези факти е било в задължение на КЕВР, така както законодателят й е възложил определянето на преференциалните цени и нетното специфично производство, което е останало недоказано, поради липсата на данни, указания или методика. При липсата на фактически основания за взетото решение съдът е приел, че процесното решение е немотивирано, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което е отменил обжалваното решение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е за недопустимостта на съдебното решение, с твърдения, че обжалваната част от решение СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по раздел 7, т. 7. 11 не засяга пряко и непосредственото правата и интересите на "Вентус България" ЕООД, защото дружеството не било страна в правоотношението при определянето на нетното специфично производство на ел. енергия, а страни са били "НЕК" ЕАД, енергоразпределителните дружества и КЕВР. Възражението е неоснователно, а самото производство по определяне на НСП на ел. енергия от този вид ВЕЦ е започнало по силата на законовата разпоредба съответно § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, направено със същия брой ДВ. При историческото сравнение между разпоредбите на чл. 31, ал. 5 в редакцията на нормата, преди изменението й обн. в ДВ, бр. 56/2015 г. е видна разликата в начина, по който се определя преференциалната цена. Преди изменението не е съществувало уточнението за начинът, по който се изчислява преференциалната цена, така както това е направено с изменението – § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ, която разпоредба е нова. Това е и наложило постановяването на нови решения от страна на КЕВР за определяне на нетно специфично производство на ел. енергия, което е средногодишно производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Безспорно е, че инсталираната мощност и размерът на собствените нужди пряко засягат дружеството-жалбоподател, собственик на ВтЕЦ от посочения вид, защото въз основа на така определената от КЕВР инсталирана мощност, от която следва да се приспадне размерът на ел. енергия за собствени нужди, според определението в § 1, т. 6 ДР на ЗЕВИ, зависи количеството произведена ел. енергия, която ще се изкупи по преференциална цена. Остатъкът от произведената ел. енергия или излишък, над така определения размер от КЕВР, ще следва да се изкупува по цена на ел. енергия, продавана на балансиращия пазар, според чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ. От данните по делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е собственик на ВтЕЦ от посочения вид и има сключени договори за присъединяване/достъп до електроразпределителната мрежа и договор за изкупуване на произведената ел. енергия. По смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК дружеството ответник пред настоящата касационна инстанция, като производител на електрическа енергия от ВтЕЦ попада сред лицата, чиито права или законни интереси са засегнати от процесния акт на КЕВР, и за които този акт поражда задължения. От това следва, че съдебното решение не е недопустимо, защото "Вентус България" ЕООД има пряк и непосредствен интерес да оспорва частта от решението на КЕВР, отнасяща се до неговата ВтЕЦ. В този смисъл е и съдебна практика, намерила израз в решение № 14955 от 04.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10758/2017 г. от състав на четвърто отделение на Върховния административен съд. С него съдът е оставил в сила решението на пръвоинстанционния съд, с което е отменена обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Не може да се сподели и следващото възражение в касационната жалба, че съдебното решение било постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е разгледал писмените доказателства, представени от Комисията и не й е указал, че за някои твърдения не сочи доказателства. Обосновано съдът е приел, че електронният цифров финансов модел е без електронен подпис. П. същността си представлява електронен документ, който според чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в редакцията на нормата, действаща към момента на създаването му е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Автор на електронно изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, според чл. 13, в релевантната му редакция. Безспорно е установено, че цифровият ценови модел, който е използван няма електронен подпис. П. липсва и върху разпечатката му на хартиен носител. Следователно той няма никаква доказателствена сила, а представеното от КЕВР поименно разписание на длъжностите не може да замести законовите изисквания. При липса на фактически основания – данните, послужили за определяне на нетното специфично производство на ел. енергия от посочения вид ВтЕЦ – правилно съдът е приел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са довели до накърняване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и до невъзможността за съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалваната част от решението. Начинът на определяне на средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност за този вид ВтЕЦ и размерът на собствените нужди на производителя на ел. енергия не са били установени с годни доказателствени средства, което е в тежест на КЕВР, поради което е правилен крайният правен извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната част от решението. Оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. не съдържа обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 7. 11. Такива мотиви липсват и в доклада, а не могат да се изведат и от Решение № Ц-13/01.07.2014 г. на КЕВР. Обосновани са изводите на съда, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в оспорената негова част – т. 7. 11, е немотивирано, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което законосъобразно е постановил отмяна на решението в оспорената част. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски пред настоящата съдебна инстанция на касационния жалбоподател КЕВР и на заинтересованата страна "НЕК" ЕАД не следва да се присъждат. Ответната страна по жалбата "Вентус България" ЕООД също е направила искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, но доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото от негова страна не са представени, с оглед на което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение