Решение № 970 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2020 г.

Решение № 970 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрк. С. Цончовска против решение № 8611/1.07.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 5878/2018 г., в частта, в която по жалба на Н. Къчев е отменена заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали: 0, 47 ха от парцел с идентификатор 32915-116-2-1; 0, 66 ха от парцел с идентификатор 32915-125-3-1; 0, 22 ха от парцел с идентификатор 32915-219-4-1; 0, 02 ха от парцел с идентификатор 32915-219-5-1; 0, 05 ха от парцел с идентификатор 32915-222-1-1; 0, 04 ха от парцел с идентификатор 32915-227-17-1 и 0, 08 ха от парцел с идентификатор 32915-91-1-1 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част при спазване на указанията дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания са за необосновано кредитиране на приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/. Касаторът счита, че използваната от експерта информация от сателитни изображения от Google Earth не е част от данните в ИСАК/СИЗП и не е послужила като основание за издаване на оспорената заповед. Вещото лице не е взело предвид данните от релевантните официални удостоверяващи документи – протоколи, констатации, измервания и снимки от теренни проверки, които потвърждават неспазването на изискванията за допустимост на площите – наличие на дървета, храсти, висока и нежелана растителност. Касаторът твърди, че в решението липсва анализ на кои нормативно определени съгласно Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм.); (Наредба № 2/17.02.2015 г.) условия за допустимост отговарят процесните площи. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждането на направените разноски за платена държавна такса. Ответникът - Н. Къчев, чрез адв. С. Рафаилов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С решението в обжалваната част, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е отменил заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), в частта й, в която извън специализирания слой са останали: 0, 47 ха от парцел с идентификатор 32915-116-2-1; 0, 66 ха от парцел с идентификатор 32915-125-3-1; 0, 22 ха от парцел с идентификатор 32915-219-4-1; 0, 02 ха от парцел с идентификатор 32915-219-5-1; 0, 05 ха от парцел с идентификатор 32915-222-1-1; 0, 04 ха от парцел с идентификатор 32915-227-17-1 и 0, 08 ха от парцел с идентификатор 32915-91-1-1. В останалата част, в която жалбата на Н. Къчев е отхвърлена като неоснователна решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно и не е предмет на касационното производство. За да постанови частична отмяна на оспорения административен акт, първостепенният съд е приел, че е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но частично не съответства на материален закон. От фактическа страна, съдът е установил следното: Н. Къчев е регистриран като земеделски стопанин с УРН 187220 и за кампания 2017 е заявил за подпомагане 75 парцела с обща площ от 120. 20 ха. Със заповед № РД46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, обнародвана в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрен окончателният специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., като възражението на жалбоподателя срещу проекта на специализирания слой за 24 парцела не е уважено. Спорните площи попадат в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, като за тези територии МЗХГ не разполага с актуална за кампанията Цифрова ортофото карта /ЦОФК/, която да подлежи на дешифриране. Актуализацията на СИЗП и на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно заповед № РД 09-614/4.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. От представените протоколи за извършени на 4.10.2017 г., на 5.10.2017 г., на 10.10.2017 г. и на 11.10.2017 г. специализирани теренни проверки на място на физическите блокове (ФБ), всички в землището на с. Ичера, община Сливен, съдът е установил, че спорните части от процесните парцели са определени като недопустими на основание чл. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2) – "неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност" или чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 – "по-голям от допустимия процент неземеделски площи". По делото на СD са приложени снимки на парцелите, направени с GPS. От приетите основно и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза, са установени 1. 43 ха, съответно 1. 54 ха по–малко недопустими площи от констатираните от административния орган площи при извършените теренни проверки. И двете заключения са изготвени въз основа на данни от ОФК в Google Earth от 10 юли и 05 август 2017 г. За парцел с идентификатор 32915–125–3–1 експертът е посочил, че според ОФК от 10 юли и 5 август 2017 г. в северната част на парцела е налице площ от 0. 66 ха в добро земеделско състояние и същата следва да се добави към ДПП в парцела; За парцел с идентификатор 32915–227–17–1 вещото лице е констатирало, че не личи поддръжка в парцела, с изключение на 0. 04 ха до пътя, които не са покрити с бурени и изглеждат като измерената ДПП в съседство; За парцел с идентификатор 32915–116–2–1 е установено, че извън определения от МЗХГ слой ДПП попада южната и югоизточната част на парцела и постройка. За този парцел вещото лице сочи, че в очертаната НДП има и поддържани ливади в добро състояние – общо 0. 47 ха; За парцел с идентификатор 32915–222–1–1 според вещото лице ДПП е правилно измерена с изключение на 0. 05 ха, които изглеждат в добро състояние като измерената ДПП. За останалата част от парцела е посочено, че е заета от бурени и храсти; За парцел с идентификатор 32915–219–4–1 вещото лице посочва, че неправилно е изключена от ДПП поддържана и косена площ от 0. 22 ха в северозападната част на парцела; За парцел с идентификатор 32915–91–1–1 сочи поддържана площ от 0. 08 ха в източната част; За парцел с идентификатор 32915–219–5–1 експертът приема, че 0. 02 ха в северната триъгълна част от парцела са поддържани в добро състояние. Въз основа на така даденото заключение за конкретните площи от посочените седем парцела с идентификатори 32915-116-2-1; 32915-125-3-1; 32915-219-4-1; 32915-219-5-1; 32915-222-1-1; 32915-227-17-1 и 32915-91-1-1, в решението е обоснован извод, че са налице основанията за допустимост на подпомагането, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм.);. Прието е, че заповедта в тази част е издадена в нарушение на материалния закон, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП /ред. ДВ бр. 12 от 2015 г. и бр. 58 от 2017 г., за кампания 2017 г. / МЗХГ създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. За процесния период това е Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм., от 30.03.2018 г. – "Наредба № 2/17.02.2015 г."), която регламентира както критериите за класифициране на земеделските площи, така и общите и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи и постоянно затревени площи. Няма спор по делото, че за процесните площи не е извършено самолетно заснемане и не е изготвена актуална Цифрова ортофото карта. Специализираният слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2017 г. за тези физически блокове (ФБ) е актуализиран чрез извършване на специализирани теренни проверки на място на основание чл. 33, ал. 4 ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), данните от които са представени по делото на оптичен диск /CD-R/. От протоколите за извършените теренни проверки се установява, че като основание за недопустимост на шест от процесните парцели с идентификатори 32915-116-2-1; 32915-219-4-1; 32915-219-5-1; 32915-222-1-1; 32915-227-17-1 и 32915-91-1-1 е посочена нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. - "по-голям от допустимия процент недопустими елементи". За парцел с идентификатор 32915-125-3-1 основанието за недопустимост е по чл. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. - "неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност". В обжалваното решение съдът е посочил основанията за недопустимост по чл. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г., но не е изложил никакви мотиви по фактите, релевантни за приложението на посочените норми. Нормата на чл. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. регламентира кои площи не са земеделски площи. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. допустими за подпомагане са постоянно затревени площи, когато на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. Според чл. 7, ал. 2 от Наредбата, не са допустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Елементите по ал. 1 са дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. В конкретния случай от приетите по делото заключения на съдебно - техническата експертиза (основно и допълнително) не се установява състоянието на процесните ФБ и парцели, според заснемането им при извършените теренни проверки през м. 10.2017 г. Вещото лице е определило състоянието на парцелите от Google Earth към 10 юли и 05 август 2017 г. Основателно е оплакването в касационната жалба, че експертното заключение не е обсъдено във връзка със събраните по делото писмени доказателства, които представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. При постановяване на съдебното решение не е обсъдено и възражението на административния орган, че информацията от Google Earth не е част от данните в ИСАК/СИЗП и източниците, въз основа на които се актуализират данните в СИЗП (аргумент от чл. 33, ал. 4 ЗПЗП, в приложимата по време редакция). По делото е останало неизяснено какви са недопустимите елементи в процесните парцели (дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали и скални участъци, ерозирали или оголени терени) констатирани при извършените теренни проверки и каква площ заемат спрямо общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. Тези обстоятелства са релевантни за приложението на чл. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/17.02.2015 г. и фактическите основания за определяне на процесните площи като недопустими, съответно "неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност" за парцел с идентификатор 32915-125-3-1 и "по-голям от допустимия процент недопустими елементи" за останалите шест парцела. Изводът на съда, че за посочената част от процесните седем парцела са налице основанията за допустимост на подпомагането, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2/17.02.2015 г., е изцяло бланкетен. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване на фактите, релевантни за предмета на спора и препятстват преценката по приложението на материалния закон. Решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени в обжалваната част и предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК, делото - да се върне за ново разглеждане от компетентния първоинстанционен съд съгласно чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В случая не е налице "образувано дело" по смисъла на § 149, ал. 1 от ЗИДАПК, което да се довършва във Върховния административен съд. Цитираната норма има предвид образувани дела, а не "висящи дела". С постановяването на съдебния акт от петчленния състав като касационна инстанция, образуваното пред Върховния административен съд дело, е приключило. Поради това и на основание чл. 33а, ал. 6 ЗПЗП делото следва да се изпрати за ново разглеждане от съответния административен съд. В случая това е Административен съд - Сливен. При новото разглеждане съдът следва да назначи съдебно - техническа експертиза със задача да установи какви са недопустимите елементи в процесните парцели (дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали и скални участъци, ерозирали или оголени терени) според заснемането им при извършените теренни проверки през м. 10. 2017 г., а за парцели с идентификатори 32915-116-2-1; 32915-219-4-1; 32915-219-5-1; 32915-222-1-1; 32915-227-17-1 и 32915-91-1-1 и каква площ заемат спрямо общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. След изясняване на посочените факти, съдът при съобразяване разпределението на доказателствената тежест между страните съгласно чл. 170, ал. 1 и 2 АПК следва да се произнесе по законосъобразността на оспорената част от заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като обсъди доказателствата по делото, възраженията на страните и изложи мотиви по конкретните основания за недопустимост на подпомагането, съответно мотиви въз основа на кои нормативно определени условия счита, че процесните площи от парцели с идентификатори 32915-125-3-1, 32915-116-2-1; 32915-219-4-1; 32915-219-5-1; 32915-222-1-1; 32915-227-17-1 и 32915-91-1-1 са допустими за подпомагане. По разноските за настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Мадлен Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от петчленния състав в частта, в която делото се връща за ново разглеждане от състав на Административен съд – Сливен съгласно чл. 33а, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 77/2018, в сила от 1.01.2019 г.). Считам, че на основание § 149, ал. 1 от ЗИДАПК (ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Цитираната норма предвижда, че образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. За образуването на делото е релевантен моментът на подаване на жалбата. В случая жалбата на Н. Къчев, въз основа на която е образувано делото във Върховния административен съд е подадена на 27.03.2018 г., поради което и на основание § 149, ал. 1 от ЗИДАПК този съд е компетентен да го разгледа като първа инстанция и в производството по чл. 226 АПК. Съдия: /Мадлен Петрова/