Решение № 5887 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2014 г.
ВАСПетчленен състав29.04.2014 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 09.01.2014 г., постановено по адм. дело № 11314/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на Татяна Владова Сотирова от с. Иваняне, Столична община, разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5887 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 260 от 09.01.2014 г., постановено по адм. дело № 11314/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена заповед № РД-12-46 от 21.06.2013 г. и е постановено връщане на преписката на министъра на здравеопазването за ново произнасяне съобразно дадените указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 61, ал. 2 и 3 от АПК във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 и 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Татяна Владова Сотирова от с. Иваняне, Столична община, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД-12-46 от 21.06.2013 г., издадена от Министъра на здравеопазването на основание чл. 84, ал. 4 от ЗППК, с която на Татяна Владова Сотирова е отказано признаването на професионална квалификация "лекар", придобита в Чехословакия през 1986 г., по съображение за неизпълнение на условието по чл. 83, ал. 2 от ЗППК: недекларирано писмено съгласие в едномесечен срок от уведомлението за полагане на изпити по вътрешни болести, хирургия, педиатрия и инфекциозни болести. За да уважи подадената жалба, Върховният административен съд, тричленен състав, обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за съобщаване по чл. 61, ал. 2 от АПК. Писмо изх. № УДО-К-13/23.11.2012 г., издадено от зам.-министъра на здравеопазването за уведомяване на заявителката за взетото от експертната комисия решение да положи изпити за признаване на правоспособност, е било върнато от пощата като "непотърсено" без данни, че адресатът не е бил намерен на адреса съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за пощенските услуги. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо), не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Върнатото препоръчано писмо по причина "непотърсено" не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за предприемане на процедура за уведомяване на съответното лице по правилата на чл. 61, ал. 3 от АПК, в случая чрез обявление в Интернет без да са изчерпани възможностите за съобщаване по ал. 2. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 61, ал. 2 и 3 от АПК във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 и 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети се преценяват като неоснователни. На основание чл. 80 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) комисиите към органите, вземащи решения по признаване на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия, разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. В случаите, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на закона, разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК създава изискване комисиите да предложат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. В разглеждания случай не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че на заявителката Татяна Владова Сотирова е била предоставена възможност да се яви на изпити за признаване на правоспособност по учебните дисциплини "вътрешни болести", "хирургия", "педиатрия" и "инфекциозни болести" съгласно взетото решение по т. 5 от протокол № 203 от заседание на 31.10.2012 г. на Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването. При липса на специални административнопроцесуални правила за съобщаване на решението на експертната комисия и уведомяване на заявителя за възможността да се яви на изпити за признаване на правоспособност следва да се приложат общите правила на чл. 61 от АПК. Съгласно ал. 2 на чл. 61 съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Административният орган е предпочел да изпрати писмено съобщение на постоянния адрес на заявителката чрез куриерска фирма "М и БМ Експрес" ООД. Известието за доставяне на писмо изх. № УДО-К-13 от 23.11.2012 г., подписано от зам.-министър, се е върнало неподписано от получателя с маркирана графа "Непотърсен", нечетлив подпис на пощенски служител и отбелязване на датите 30.11. и 8.12. Липсват данни за спазване на изискванията на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, за оставено писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. На плика е поставен печат на пощенския оператор с дата 26.11.2012 г., а стикерите са с дати 30.11. и 8.12. В заявление № УДО-К-140/17.10.2012 г. за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия заявителката е посочила мобилния си номер и адреса на електронната си поща, но административният орган не е извършил съобщаване по останалите начини, указани в чл. 61, ал. 2 от АПК (устно уведомяване или чрез електронна поща). При тази фактическа обстановка не може да се приеме, че лицето не е било намерено на посочения от него адрес, като предпоставка за съобщаване на акта по субсидиарно приложимия ред по чл. 61, ал. 3 от АПК. След като писмо изх. № УДО-К-13/23.11.2012 г. на зам.-министъра на здравеопазването не е било съобщено по надлежния ред и заявителката не е била уведомена за решението на експертната комисия, едномесечният срок за изразяване на писмено съгласие с определената мярка съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗППК (чрез попълване на приложената декларация по образец) не може са се счита за изтекъл. Оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като го е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на направените от ответницата разноски от 700 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и с оглед минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела без определен материален интерес, регламентирани в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.), на ответницата по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,