Решение № 15922 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2018 г.

Решение № 15922 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. Дургов, чрез адв. В. Стоянов и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 627 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 432 по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на Дургов обезщетение в размер на 7800, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора – гр. Пазарджик и в Ареста – гр. Пазарджик в периодите, както следва: 15.01.2013 г. – 22.02.2013 г., 22.02.2013 г. – 03.06.2014 г., 03.10.2014 г. – 02.12.2014 г., 02.12.2014 г. – 26.05.2015 г., 20.08.2015 г. – 09.10.2015 г., 09.10.2015 г. – 17.03.2016 г., 29.09.2016 г. – 07.10.2016 г. и от 05.05.2017 г. – 21.07.2017 г., като искът на Дургов е отхвърлен за сумата над 7800, 00 лв. до предявения размер от 30000, 00 лв. за периода от 15.01.2013 г. до датата на приключване на устните състезания – 22.11.2017 г. и за претендираната лихва от 15.01.2013 г. до 22.11.2017 г. Наред с това, искът, предявен срещу Министерство на правосъдието е оставен без разглеждане и делото е прекратено в тази част. Предвид изложеното в касационната жалба на Дургов съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение срещу ГД "ИН" за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 7800, 00 лв. до претендираната такава в размер на 30000, 00 лв. е отхвърлен. Твърди се, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и с практиката на Съда по правата на човека. Съдът не съобразил влошеното му здравословно състояние, което направило негативните преживявания на Дургов по – тежки отколкото за останалите затворници. Твърди, че бил сърдечно болен, имал "аневризъм на сърцето", остър панкреатит и две операции, като принос за тези заболявания имали условията, в които бил поставен в затвора. Предвид изложеното в касационната жалба на Дургов, настоящият състав приема, че първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която искът, предявен срещу МП е бил оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено и в частта за неприсъдената лихва. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от процесуалния му представител с характер на писмени бележки. Ответникът ГД "ИН" не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата на Дургов По същество моли решението, в обжалваната от този касационен жалбоподател част да бъде оставено в сила. Ответникът Министерство на правосъдието (МП) не представя писмен отговор на жалбата и не изразява становище по нея. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно постановено поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения срещу направените от първоинстанционния съд изводи. Иска се отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на иска. При условията на евентуалност се моли редуциране размера на присъденото обезщетение. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, а по същество моли да се уважи. Ответниците Дургов и МП не представят писмен отговор на тази касационна жалба и не изразяват становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Дургов и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН" поради присъждане на завишен размер на обезщетението. Предлага последният да бъде намален до 3350, 00 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационната жалба на Дургов е неоснователна, а на ГД "ИН" е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по предявения от Дургов срещу ГД "ИН" и МП иск за обезщетяване в размер на 30000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди заради условията, в които е бил поставен в Арест – гр. Пазарджик и Затвора – гр. Пазарджик в периода от 15.01.2013 г. до момента на предявяване на исковата молба на 12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за същия период. Искът срещу МП бил оставен без разглеждане, но в тази част решението не е предмет на инстанционен контрол. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи, е дало основание на първоинстанционния съд да направи извод за частична основателност на предявения от Дургов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него като следствие на условията в Арест – гр. Пазарджик и Затвора – гр. Пазарджик. Съдът съобразил, че в продължение на около 2 години, 2 месеца и 11 дни (от 22.02.2013 г. до 12.05.2017 г., със съответните прекъсвания) Дургов е пребивавал в Затвора – Пазарджик в килии, в които жизненото му пространство било значително под предвидените минимални стандарти (4 кв. м.) - около 1 година това пространство е 2, 57 кв. м., а около 3 месеца в рамките на тази година било дори 2, 37 кв. м.; около 10 месеца - под 2 кв. м., а за част от този период - под 1, 60 кв. м. Въз основа на това направил извод, че тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение "Нешков и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че Дургов е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). На следващо място, като се позовал на показанията на разпитания по делото свидетел, които кредитирал, първоинстанционният съд приел, че в случая били установени и други обстоятелства, които дават основание да се направи извод, че Дургов бил подложен на нечовешко и унизително отношение в затвора доколкото приел, че килиите били негодни за нормално човешко съществуване – били неремонтирани, в тях имало влага, на места мухъл, стените били порутени, таваните напукани и имало дървеници. Наред с горното, за петмесечния престой на Дургов в Ареста – гр. Пазарджик, съдът също приел, че той бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Килиите, в които нямало санитарен възел, били постоянно заключени, включително през деня. Те се намирали под нивото на земята, което затруднявало проникването на свеж въздух и дневна светлина. Макар съдът да намерил за недоказани твърденията на Дургов за необходимостта да ползва шишета и други приспособления за облекчаване на физиологичните си нужди, съдът приел, че несъмнено липсата на тоалетна в килиите, които били постоянно заключени, го е затруднявала в максимална степен. В допълнение той бил лишен от ежедневен престой на открито, тъй като "раздвижването" се е извършвало в едно от помещенията на ареста. Като съобразил заключенията на приетите по делото експертизи, съдът приел, че твърденията на Дургов за неадекватно лечение на заболяванията му и за наличието на причинно-следствена връзка между тези заболявания и нечовешките и унизителни условия, при които той е бил поставен в затвора и в ареста, са недоказани. Въз основа на така изложеното, първоинстанционният съд направил извод, че при престоите в Затвора – гр. Пазарджик и в Ареста – гр. Пазарджик в рамките на процесния период Дургов бил подложен на кумулативното въздействие на множество изключително неблагоприятни обстоятелства, представляващи както самостоятелно, така и в своята съвкупност, нечовешко и унизително отношение. Приел за неоснователни възраженията, че не е доказано Дургов да е изпитал болка и огорчение, като изразил становище, че не е необходимо установяване настъпването на конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лицето, а е достатъчно установяване факта на нечовешко и унизително отношение, въз основа на което да се приеме, че са претърпени неимуществени вреди. Като приел, че периодът, в който Дургов е бил лишаван от правата си по чл. 3 КЗПЧОС е значителен, съдът определил обезщетение по справедливост в размер на 7800, 00 лв. Приел, че лихва не следва да се присъди, но при съобразяване съдържанието на касационната жалба, решението в тази част не е предмет на касационна проверка. Решението в обжалваните части е валидно, частично недопустимо и частично неправилно. На първо място, първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо в частта, с която е присъдил на Дургов обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода след датата на предявяване на исковата молба – 12.06.2017 г., тоест от 13.06.2017 г. до 21.07.2017 г. Предвид заявеното в исковата молба досежно исковия период, който е дефиниран от 15.01.2013 г. до момента на предявяването й (12.06.2017 г.), произнасянето на съда в тази част е свръх петитум. Отделно от това, по предписанието на чл. 124, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено (ал. 1), а според ал. 2 може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Следователно, предмет на осъдителен иск може да бъде съществуващо, съгласно твърдяното от ищеца, право към момента на предявяване на иска. Алинея втора на цитираната разпоредба урежда изключението, при което иск за неизискуеми задължения (права) би бил допустим, само ако те са повтарящи се. В настоящия случай предявеният иск не касае повтарящи се задължения по смисъла на чл. 124, ал. 2 ГПК. Такива са тези задължения, чиято изискуемост зависи само от настъпването на срока. Задължението за заплащане на обезщетение за вреди не е такова. Спорното право се индивидуализира по основание и петитум с исковата молба. Преценката за неговото съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, щом като са от значение за спорното право. Имат се предвид такива юридически факти, които са от значение за заявеното с исковата молба право, но не новонастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск, каквито са вредите настъпили за периода след подаване на исковата молба. Правото на обезщетяване на причинени вреди възниква само когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда тази отговорност. Ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време, след като тяхното осъществяване не е настъпило. Предвид изложеното, според настоящия състав осъдителният иск в спорната хипотеза може да бъде предявен за присъждане на обезщетение за твърдени претърпени вреди само за период преди предявяване на иска, както впрочем е сторено. Като е приел, че Дургов претендира вреди за период и след предявяване на иска до датата на приключване на устните състезания, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в тази част, като постановено и свръх петитум, което поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК подлежи на обезсилване в посочената част на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото - на прекратяване в същата част. За наличието на това касационно основание съдът следи служебно и без да е налице искане от касационния жалбоподател, както е в настоящия случай. В осъдителната ГД "ИН" част решението е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по съображения във връзка с присъдения размер на обезщетението, а в останалата обжалвана част е правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените и приети за установени вреди са в пряка връзка с бездействия и действия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста – гр. Пазарджик и за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – гр. Пазарджик. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди за Дургов. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните и затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото по отношение площта на килиите, битовите условия и липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода (досежно ареста), следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Дургов във връзка с условията в Ареста – гр. Пазарджик и Затвора – гр. Пазарджик надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Правилно съдът се е позовал на решението по делото "Нешков и други срещу България", където по отношение на пренаселеността е прието, че крайната липса на място в затворническата килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. В настоящия случай, предвид конкретно установените по делото факти, следва да се приеме, че пренаселеността на килията в исковия период е факт. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото условия, в които е пребивавал Дургов, са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Дургов е бил поставен в положение да търпи негативни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Пазарджик като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател Дургов във връзка с приетото от съда досежно липсата на причинно – следствена връзка между сочените от него заболявания и условията, при които той бил поставен в затвора и в ареста, както и относно твърденията за неадекватно лечение. Правилни и обосновани са изводите на съда в тази насока, които са основани на приетите и неоспорени заключения на двете съдебно – медицински експертизи (СМЕ) и на съдебната психологично – психиатричната експертиза (СППЕ). Заключението на първата СМЕ, че условията в ареста и в затвора не са директна причина за развитие на наличните сърдечни заболявания на Дургов и на втората СМЕ – че условията в ареста и затвора не са в пряка причинно – следствена връзка за появата и развитието на тези заболявания, не са оспорени от него. Наред с това, според заключението на СППЕ преживените неудоволствени изживявания и трудности не са допринесли за неблагоприятното развитие на сърдечното, язвеното и останалите му заболявания. Ето защо, така направените от първоинстанционния съд изводи се споделят от настоящия състав. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и при преценката на въздействието на установените нарушения конкретно върху личността на Дургов при съобразяване казаното от свидетелите и заключението на СППЕ, настоящият състав обаче намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сума в размер на 3000, 00 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. За целта съдът взима предвид и установеното от свидетеля Банчев относно възможността за движение на лишените от свобода, настанени в килия 909 през деня до килия 908 с оглед ползване на тоалетната. При тази преценка съдът съобразява всички относими обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Дургов и неговото състояние, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. В случая от съществено значение е и отразеното в заключението на СППЕ, че Дургов е чест гост на Затвора и е запознат с порядките и проблемите на затворническия живот, като в този случай не може да се говори за необичайни и патологични дразнители, тоест липсва стрес. Налице е изграден адаптационен синдром и се касае за натоварване и "неудоволствено преживяване", но не е стрес (вж. последното казано от вещо лице Джонов в съдебното заседание на 22.11.2017 г.). С оглед гореизложеното обжалваното решение в частта му, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Дургов обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 3000, 00 лв. до присъдената сума от 7800, 00 лв. като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. В останалата обжалвана част решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение