Решение № 3378 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 480/2012 г.

ВАСII отделение07.03.2012 г.докладчик т Дима Йорданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/03.09.2011 г. постановено по адм. д. № 209/2011 г. на Административен съд гр. Смолян. Решението в тази му част е окончателно. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Райчо Карамитев срещу определение № 162 от 26.08.2011 г. по същото дело. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 480/2012 г. на Върховния административен съд в тази част. Решението в частта, с която е оставена частната жалба без разглеждане имащо характер на определение може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя.

Мотиви

Решение № 3378 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 480/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решение от 03.09.2011 г. постановено по адм. д. № 209/2011 г. на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-ЮЦР - 77/22.03.2011 г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр. Пловдив като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - ЮЦР чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Подадена е и частна жалба от Райчо Карамитев срещу определение 26.08.2011 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за конституиране като страна в производството по делото. Представителят на Върховната прокуратура депозира становище за законосъобразност на решението и постановеното определение. Върховният административен съд след като прецени наведеното касационно оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултата решаващият съд е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е установил, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е изграден без строителни книжа по смисъла на § 6, т. 36 ДР ЗУТ- виза за проектиране, инвестиционен проект, без конструктивно становище. Във тази връзка представените пред настоящата инстанция проекти по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на строителни книжа не може да наведе на обратен извод от този направен от съда за незаконност на строежа, поради това, че липсват данни да да е бил одобрен от съответния орган- гл. архитект по съответни законов ред. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая е налице част от жилище - тераса, за която е издадено разрешение за строеж, но няма одобрен инвестиционен проект, тъй като такъв не е представен от извършителя на строежа нито пред административния орган нито в съдебното производство. От това следва, че такъв не е изготвян и не е одобряван и че разрешението е издадено без инвестиционен проект. Представеното по делото конструктивно становище е допустимо по чл. 147 ЗУТ, когато се остъклява съществуваща тераса, но не при изграждането на такава. Липсата на одобрен инвестиционен проект прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване, както е постановил административният орган. С оглед изложеното заповедта е издадена в съответствие на материално правните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. След като е приел този извод, съдът е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон и същото е необосновано, след като правните му изводи почиват на безспорно установените релевантни факти и обстоятелства. не са налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба на Райчо Карамитев Същата е процесуално недопустима, поради просрочието. Видно от приложеното съобщение до жалбоподателя последното е получено от него на 31.09.2011 г. - лично. Частната жалба е подадена чрез пощата на 9.09.2011 г. видно от приложени пощенски плик. Такава е следвало да се подаде най- късно до7.09.2011 г. - присъствен ден. Като подадена след преклузивния срок по чл. 230 АПК частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане с прекратяване на производството по делото. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, АПК,

Цитирани разпоредби

1