Решение № 14954 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2018 г.

Решение № 14954 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Т. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от Р. Т., от [населено място], [адрес], против Решение № 4104 от 18.06.2018 г. постановено по адм. д. № 7490 по описа за 2016 година. С това решение съдът е отхвърлил искането на страната за допълване на Решение № 8185/20.12.2016 г. постановено по адм. д. № 7490/2016 г. като неоснователно. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът не е разгледал искането й за присъждане на обезщетение при преизчисляване на пенсията й. По същество и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК, моли настоящата съдебна инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и да й присъди следващото се обезщетение, представляващо лихви върху преизчислението на пенсията й. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София град - не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по настоящото дело е Решение № 4104 от 18.06.2018 г. постановено по адм. д. № 7490 по описа за 2016 година. С това решение съдът е отхвърлил искането на страната за допълване на Решение № 8185/20.12.2016 г. постановено по адм. д. № 7490/2016 г. За се произнесе по реда на чл. 176 АПК първоинстанционният административен съд е изпълнил указанията дадени в Определение № 12937 от 27.10.2017 г. по адм. д. № 2081/2017 г. по описа на ВАС, шесто отд., с което касационната жалба срещу Решение № 8185/20.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7490/2016 г. по описа на АССГ е приета като искане за допълване на цитираното решение по реда на чл. 176 от АПК. С оглед дадените указания от страна на Върховен административен съд в определението от 27.10.2017 г., Административен съд София – град на основание чл. 176, ал. 2 от АПК е разгледал искането на жалбоподателката в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Първоинстанционният административен съд при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила приема, че когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В конкретния случай по адм. д. № 7490/2016 г. по описа на АССГ се оспорва Решение № РО - 147 от 09.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ, гр. София, с което жалбата на Р. Т. срещу Разпореждане № 540910/89 от 07.11.2014 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ - София-град е отхвърлена. С Решение № 8185/20.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7490/2016 г на АССГ е отменено Решение № РО 147 от 09.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ, гр. София, с което жалбата на Р. Т. срещу Разпореждане № 540910/89 от 07.11.2014 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - София-град е оставена без уважение и е изпратено делото като преписка на директора на ТП на НОИ София-град за произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. В решението, чието допълване се претендира, съдът се е произнесъл напълно по искането, с което е бил сезиран, обективирано в подадената жалба. При тази констатация АССГ намира, че не е налице липса на формирана воля на съда, относно претенцията на Р. Т. да й бъде заплатено и обезщетение от НОИ. Постановеното решение по чл. 176 АПК е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм. д. № 7490/2016 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Р. Т. против Решение № РО 147 от 09.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. София, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Решението на директора на ТП на НОИ, гр. София съдържа в себе си волеизявление на административен орган, с което се отказва на жалбоподателката да й бъде преизчислен размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като ответникът счита, че осигурителният доход за периода от 01.01.1997 г. до 08.02.2010 г. е правилно определен. Доводите, които Р. Т. е навела в жалбата до АССГ за незаконосъобразност на оспорения административен акт, не сочат на иск за присъждане на обезщетение поради неправилно определен осигурителен доход за спорния период от време. В съдебно заседание на 24.11.2016 г. по делото пред АССГ, Р. Т. заявява, че претендира лихви от НОИ върху преизчислението на пенсията й, след установената грешка. Счита, че по този начин й се дължи обезщетение. Действително по чл. 204, ал. 2 АПК страната може да предяви заедно с оспорването на индивидуалния административен акт и иск за присъждане на обезщетение за причинените от акта вреди, но в тази хипотеза искът следва да се предяви заедно с оспорването на акта до приключване на първото заседание по делото. В случая по адм. д. № 7490/2016 г. първото по делото заседание е било на дата 13.10.2016 г., а заявеното искане за присъждане на обезщетение е по време на второто съдебно заседание, поради което последващо съединяване на оспорването на акта с иск за присъждане на обезщетение е недопустимо. Нормата на чл. 204, ал. 2 АПК съдържа в себе си правило искането за присъждане на обезщетение да е във формата на искова молба. Доколкото в АПК няма разпоредби за съдържанието й, на осн. чл. 144 АПК приложим е текстът на чл. 127 ГПК. Изхождайки от този текст, искането на Р. Т. за присъждане на обезщетение при преизчисляване на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, заявено в открито съдебно заседание на 24.11.2016 г. по първоинстанционното дело, няма характер на искова молба. Правилно поради това е възприето от АССГ, че не е сезиран и с иск по смисъла на чл. 203 АПК, за присъждане на обезщетение с жалбата против Решение № РО 147 от 09.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ, гр. София. Законосъобразни и в съответствие с материалния закон са правните изводи на съда, че последният се е произнесъл изцяло по предмета на спора, поради което искането за допълване на постановеното решение се явява неоснователно. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата касационна инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,