Решение № 15628 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2018 г.

Решение № 15628 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 72, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – М. против решение № 165/14.03.2018 г. на Административен съд /АС/ - М., постановено по адм. д. № 99/2018 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0996-001019/29.12.2017 г. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – М. Г. с адрес: [населено място], [община], [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Тихолов и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е представена заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции /ОД/ на МВР и СДВР са определени като служби за контрол по ЗДвП, а с издадената от директора на ОД на МВР – М. заповед № 3013-1411/07.06.2017 г. е възложено на началник сектор "Пътна полиция" да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Оспореният административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Правилно в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в несъответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. /. Не е спорно по делото, че жалбоподателят М. Г. с адрес: [населено място], [община], [улица] не е адресат на административния акт, както и че е собственик на колесен трактор "Пронар", регистриран по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника с рег. № [рег. номер на МПС] според представеното от него по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № [номер] от 17.06.2016 г. Адресат на акта е Л. Ц. с постоянен адрес: [населено място], [улица], по отношение на когото с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д 387082/22.12.2017 г. е установено, че на 22.12.2017 г. около 15. 10 ч. е управлявал описания по-горе колесен трактор на път първи клас № Е-79 км 81+300 в посока към гр. М. без свидетелство за управление на моторно превозно средства /СУМПС/, каквото се изисква съгласно чл. 150 а, ал. 2, т. 16 ЗДвП. Според пар. 6, т. 15 от ДР на ЗДвП тракторът е пътно превозно средство, а в движението по пътищата се допускат само колесните трактори. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", когато то е управлявано от лице, непритежаващо съответно свидетелство за управление – първата, когато това лице е собственик на пътното превозно средство и втората, когато това лице не е собственик на пътното превозно средство. В случая е установена втората хипотеза, а при нея, както и при първата, ПАМ се налага на собственика, а не на лицето, управлявало без свидетелство за управление. Това обстоятелство е достатъчно основание за отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ като материално незаконосъобразно, както е приел АС – М. /виж в този смисъл и решение № 2810 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 832/2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение/. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165/14.03.2018 г. на Административен съд - М., постановено по адм. д. № 99/2018 г. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – М. да заплати на М. Горанов с адрес: [населено място], [община], [улица] разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.