Решение № 13068 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. С., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Герон, срещу решение 18976 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело 3068/2025 г. от Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед с рег. УРИ 5392 ПАМ-151/17.02.2025 г., на началник отдел "Миграция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход", Сирия. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът началник отдел "Миграция" при СДВР, чрез упълномощения представител юрисконсулт А. Алипиева оспорва касационната жалба като неоснователна в представената писмена защита. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което предлага на съда да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Д. С., гражданин на Сирия, срещу заповед с рег. УРИ 5392 ПАМ-151/17.02.2025 г., на началник отдел "Миграция" при СДВР, с която на оспорващия на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход" Сирия. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е установил, че основанието за налагане на конкретната принудителна административна мярка е липсата на право на пребиваване на оспорващия в страната поради това, че с решение 8870 от 27.08.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ е отнет предоставеният му с решение 4737 от 17.07.2014 г. на председателя на ДАБ при МС хуманитарен статут. От доказателствата по делото е направен извод, че Д. С. е запознат с обстоятелството, че по отношение на него е започнала процедура по издаване на ПАМ "Връщане в страната по произход". Съдът приел, че заповедта е издадена в съответствие и с нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. По делото не са били представени доказателства чужденецът да е от категорията уязвими лица или доказателства за семейни връзки на територията на Република България. Освен това от направените справки в информационната база на МВР съдът е установил, че към момента на издаване на ПАМ чужденецът не е подал заявление за продължително пребиваване, няма данни за нова виза, няма нова адресна регистрация, няма регистрирани данни за преминаване през ГКПП, както и няма данни за подадена последваща молба за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е счел за неоснователни основните възражения на жалбоподателя, че в оспорвания акт не е взето предвид, че лицето е от [заличен текст] произход и се страхува за живота и здравето си в страната си на произход. Първоинстанционният съд е преценил, че въпросите относно положението в Сирия и доколко страната се явява сигурна по отношение на жалбоподателя, подлежат на обсъждане в производството по реда на ЗУБ, образувано по подадената от С. молба за предоставяне на международна закрила, а впоследствие и това за отнемане на предоставения хуманитарен статут на чужденеца. Обжалваното решение е правилно. Съдържащите се в касационната жалба възражения в основната си част преповтарят повдигнатите пред административния съд въпроси, като твърденията са за необоснованост и неправилност на правните изводи, направени от първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ /в приложимата редакция, обн. с ДВ, бр. 97 от 2016 г./, принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход" се прилага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Една от предпоставките за налагане на мярката е по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отнемане на предоставена международна закрила по реда на ЗУБ. Видно от данните по преписката, с решение 8870 от 27.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отнел предоставеният с решение 4737 от 17.07.2014 г. хуманитарен статут на Д. С.. Същото не е обжалвано от чужденеца и е влязло в сила. Поради това Д. С. се явява незаконно пребиваващ в страната гражданин на трета държава, който може да бъде адресат на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. С отнемане на предоставения му статут, чужденецът е престанал да има право на пребиваване на територията на страната. Твърдението на жалбоподателя, че трайно се адаптирал и установил на територията на Република България, нямат отношение към материална законосъобразност на настоящата обжалвана заповед. Както правилно съдът е установил, към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение и към настоящият момент, за Д. С. няма представени доказателства за издадено или отказано разрешение за пребиваване. Възражението на касационния жалбоподател, че не е уведомен надлежно за решението на председателя на ДАБ при МС, с което е отнет предоставеният му статут, е ирелевантно за настоящето производство. Същото подлежи на разглеждане в друго производство по обжалване на решението, с което е отнет хуманитарния му статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,