Решение № 8414 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2020 г.

Решение № 8414 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на К. Илиев с адрес в затвора – [населено място] против решение № 7706 от 6.12.2019 год., постановено по адм. д. № 2259/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Илиев срещу заповед рег. № 2018003659 екз/1.06.2018 г. издадена от началник отдел "Български документи за самоличност" – СДВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началник отдел "Български документи за самоличност" – СДВР, чрез процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и обсъди доводите на касатора, приема касационната жалба за неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена рег. № 2018003659 екз/01.06.2018 г. издадена от началник отдел "Български документи за самоличност" – СДВР, с която на българския гражданин К. Илиев е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. По делото няма спор за факти. Принудителната мярка е приложена по предложение № П-677/2018 г. на СРП, тъй като на лицето е наложено наказание "лишаване от свобода" с влязла в сила на 3.12.2018 г. присъда по НОХД № 21271/2015 г. на Софийския районен съд. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на упълномощаване, при спазване на процесуалните правила. Посочил е, че са осъществени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Адресатът на акта е осъден на лишаване от свобода, като не е осъществено някое от предвидените изключения по чл. 66 и чл. 70, ал. 1 НК - изпълнението на наказанието не е отложено, не е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения. В съответствие с материалния закон съдът е заключил, че в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при изпълнение на визираните в закона предпоставки е длъжен да приложи принудителната административна мярка. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗБЛД е императивна и забранява напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода, до изтърпяване на наложеното им наказание. Изключение е предвидено само в случаите на чл. 66 и чл. 70 НК, какъвто не е настоящият. Следователно са правилни и обосновани правните изводи на съда, че принудителна мярка е приложена при спазване на правилата за обвързана компетентност. Правилно АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗБЛД принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица. По делото са представени заповед № 8121 з-422/15.03.2017 г. и заповед № 8121 з-336/12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, по силата на които началникът на отдел "БДС" при СДВР е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 75, т. 3 и чл. 76 ЗБЛД. В съответствие с доказателствата по делото е и крайният извод на съда за законосъобразност на оспорената пред АССГ заповед за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Предвид изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд