Решение № 6288 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2011 г.

Решение № 6288 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Великови" ООД, гр. Две могили, област - Русе, чрез процесуалния му представител - адв. Павлов, против Решение № 1223/20.05.2011 г. по адм. дело № 3121/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Великови" ООД, против РА № 181001584/13.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 700/31.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на оспорващото дружество са определени данъчни задължения по ЗДДС, в резултат от непризнато право на данъчен кредит, за д. п. м. 10.2008 г. и м. 06 - м. 10.2009 г., в общ размер на 32 278.60 лева главница и 3 584.21 лв. лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а оспорения РА законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. За да обоснове тези изводи, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е установил, че констатациите на органа по приходите за нереалност на доставките, за процесния данъчен период, по всички фактури издадени от "Милки груп" ЕООД на "Великови" ООД, са правилни. Приел е, че тези доказателства не обосновават изводи за реалност на доставките от "Милки груп" ЕООД и на тези от предходните му доставчици: "Денис 03" ЕООД, "Евросерум" С. Р. О, "Анек" ЕООД и "Цветамар 09" ЕООД, поради което отказаното право на данъчен кредит на оспорващия е законосъобразно. Според съда прекия доставчик не е разполагал с фактурираните на "Великови" ООД количества стоки: палмово масло, кувертюрно палмово мляко, какао на прах, какао маса и алкализирано какао, сухо мляко, сухо пълномаслено мляко, обезмаслено мляко и суроватка, поради което и не е могъл да ги продаде. Освен това предмета на продажбите касае родовоопределени вещи, които в случая не са индивидуализирани чрез доказателства за предаването им на получателя, а без това няма доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, ресдп. данъчно събитие. Поради това и отсъствието на други доказателства за транспортиране на стоките до получателя, за съхраняването им, за получаването им от предходните доставчици и пр., съдът е приел, че доставките от "Милки груп" ЕООД са нереални. Така постановеното решение е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от реално извършена доставка на стоки или услуги по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В процесния случай е установено, че прекият доставчик - "Милки груп" ЕООД е издал на "Великови" ООД 20 бр. фактури /подробно описани по номера и дати, на стр. 6 и 7 от РД/ за продажба на различни видове стоки: суроватка, палмово масло, кувертюрно палмово мляко, какао на прах, какао маса и алкализирано какао, сухо мляко, сухо пълномаслено мляко и обезмаслено мляко, за д. п. м. 10.2008 г. и за д. п. м. 06 - м. 10.2009 г., по които не е спорно, че е извършено плащане, че ДДС е начислено и че са намерили счетоводно отражение в дневника за продажбите и в СД за периода от този доставчик. Спорно е било доколко тези фактури обективират реално извършени облагаеми доставки към получателя. Тъй като се касае за родово определени вещи, законосъобразен е изводът на съда, че по правилата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е трябвало да се докаже прехвърлянето на тяхната собственост върху получателя, което в случая не е направено. Това доказване се установява, чрез представяне на приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, съответно договори, установяващи начина на предаване на стоката, каквито, както прекия доставчик, така и касатора не са представили пред органа по приходите и пред съда. Следва да се отбележи, че при установяване реалността на доставката на стока по категоричен начин следва да се докаже, че прекия доставчик е разполагал с фактурираното количество стока за да може да прехвърли собствеността й на получателя, който претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. За случая това е било наложително и поради непредставяне на доказателства от страните по пряката доставка, за реалното предаване на фактурираните стоки. От анализа на доказателствата, установяващи предходните доставки на същите видове стоки от доставчиците: "Евросерум" С. Р. О, "Денис 03" ЕООД, "Анек" ЕООД и "Цветамар 09" ЕООД, на "Милки груп" ЕООД, правилно е установено, че същите не доказват, че стоките са станали собственост на последния преди прехвърлянето им на касатора и следователно няма как да са получени от него. За предходния доставчик "Денис 03" ЕООД по делото е установено, че не е открит, поради което и не е представил доказателства за реалност на доставката по ф-ра № 162/25.07.2008 г., свързана с ф-ра № 8286/16.10.2008 г. с издател "Милки груп" ООД, а представените такива от последния също не обосновават изводи за реалност. Освен това по отношение на този предходен доставчик е установено, че има влязъл в сила РА, с предмет доставките на "Милки груп" ООД, за процесните данъчни периоди и констатации, за нереалността им, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което е извършена корекция на начисленото по тези доставки ДДС. Правилни са и другите изводи на съда за недоказаност произхода на стоката от предходните доставчици "Анек" ЕООД и "Цветамар 09" ЕООД. При извършената насрещна проверка на тези дружества също не са представени доказателства за реалност на доставките по отношение на "Милки груп" ООД, както и за наличието на тези стоки в патримониума на тези доставчици. Законосъобразни са и изводите спрямо доставката на 22 т суроватка от предходен доставчик "Евросерум" С. Р. О, Чехия. Същата, съгласно представеното ЧМР за извършен международен превоз, е установено, че е натоварена на 22.10.2008 г., с фактура от същата дата, поради което към датата на процесната доставка по ф-ра № 8300/16.10.2008 г. на "Милки груп" ООД, не е била налична, тъй като е последваща на нея. Поради изложеното и недоказаност наличието на стоките в патримониума на прекия доставчик, към датите на фактурираните на "Великови" ООД доставки на стоки, изводите на съда за нереалност на тези доставки, са правилни. Действително по делото, чрез съдебно-счетоводна експертиза е установено, че данъкът по тези доставки е начислен, че има извършено плащане от получателя, но при липсата на категорични данни относно реалността им, правилно органа по приходите и съда са приели, че отказът от правото на данъчен кредит е законосъобразен, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от с. закон. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза са само относно осчетоводяването на фактурите и данъка, като същата не установява реалното осъществяване на доставките, както неправилно се поддържа от касатора. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на оплакванията и доказателствата, представени от касатора срещу РА. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил всички оплаквания срещу РА, а по отношение на доказателствата е констатирал, че не установяват реалност на доставките. Поради изложеното и отсъствие на инвокираните в касационната жалба основания за отмяна, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение