Решение № 10143 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2016 г.

Решение № 10143 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столичната дирекция на вътрешните работи е подала касационна жалба срещу решение № 2864/26.04.2016 г. по адм. дело № 11129/2014 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е осъдена да заплати на Н. Й. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 100 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие, представляващо неизпълнение на служебни задължения, довело до противозаконно отнемане на лек автомобил, марка "БМВ", модел "Х5", с държавен контролен номер № СА 8364 НТ. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. О. Н. Й. Баташки е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по подадената от Н. Й. Б. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи искова молба, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 1100 лева - част от претенция за сумата 25000 лева - за причинени имуществени вреди, изразяващи се в средната пазарна стойност на лек автомобил, марка "БМВ", модел "Х5", с държавен контролен номер № СА8364 НТ, отнет противозаконно от неговия собственик поради бездействие на служители на ответника, изразяващо се в невъзможността да опазят автомобила. С определение в съдебно заседание от 20.05.2015 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличение на неговия размер на 24 100 лева. Административният съд установил, че ищецът Н. Й. Б. е собственик на лек автомобил автомобил марка "БМВ", модел "Х5", с държавен контролен номер № СА 8364 НТ. Според данните в постановление от 11.04.2014 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 3/13 г. по описа на Четвърто районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, прокурорска преписка № 30656/13 г. на Софийската районно прокуратура, на 21.08.2013 г. Н. Б. паркирал собствения си автомобил до блок ..., в жилищен комплекс "Г. Д.", С. На 22.08.2013 г., около 3,30 сутринта, служителите на Четвърто районно полицейско управление Т. Т., Р. В. и М. П., назначени като автопатрул, забелязали, че под ключалката на предната лява врата на паркирания пред вх...д 3 на блок ... в квартал "Г. Д.", С., лек автомобил, марка "БМВ", модел "Х5", с рег. № СА 8364 НТ, има следи от повреждане. След оглед установили, че гнездото на контактния ключ е повредено, а на задната седалка има пластмасова кора. Патрулът сигнализирал на оперативния дежурен при Четвърто районно полицейско управление, който направил справка за собственика на автомобила. По нареждане на оперативния дежурен служителите от автопатрула останали на място до идване на полицаите А. В. и М. В., които останали на място, за да запазят местопроизшествието. Те застанали на 7- 8 метра от лекия автомобил, облегнати на друг автомобил. Около 04:40 ч. видели да се отварят двете предни врати на охраняваното превозно средство и в него да се качват две лица от мъжки пол. Полицаите изтичали към автомобила. Вакарелска успяла да отвори предната дясна врата, но шофьорът рязко привел автомобила в движение. След това колата се отдалечила в посока към булевард "Т. К.". Полицаите съобщили на оперативния дежурен, но пристигналият патрул не открил отнетия автомобил. Със заповед на № з-430/15.04.2013 г. на началника на Четвърто районно полицейско управление на полицай А. В. било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Дисциплинарнонаказващият орган приел, че с действията си при изпълнение на служебните си задължения полицаят е допуснал нарушение на служебната дисциплина, тъй като при запазване на местопроизшествието застанал на 7-8 метра от лекия автомобил, вместо да бъде до него и да го охранява непосредствено. Другото дисциплинарно нарушение било, че не докладвал своевременно на оперативната дежурна част за промяната в оперативната обстановка, с което е нарушил чл. 60, алинея 1 от Инструкция № 1з-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност. С решение № 3062/19.03.2015 г. по адм. дело № 7930/2014 г. по описа на Върховния административен съд жалбата на А. В. срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била отхвърлена. Според мотивите на съдебното решение, служителят на Министерството на вътрешните работи извършил и двете, посочени от дисциплинарнонаказващия орган, нарушения. По отношение на първото нарушение съдът изтъкнал, че при липсата на конкретна регламентация за това от какво разстояние следва да се осъществи охраната на местопроизшествие, се налага извод, че охраната следва да се осъществява по начин съобразно конкретната обстановка, който да позволява изпълнение на възложената задача, а именно запазване на местопроизшествието до извършване на оглед. След като охраната се осъществявала през нощта и автомобилът е бил паркиран на слабо осветен паркинг, разстоянието на което са се намирали двамата полицейски служители не им е позволило да изпълнят задълженията си по запазване на местопроизшествието. П. В. нарушил и чл. 60, ал. 1, т. 1 от Инструкция 1-з-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност, като не докладвал своевременно за промяната в оперативната обстановка. осъществяването на връзка с оперативната дежурна част около 10 минути след инцидента не представлява изпълнение на задължението по чл. 60, ал. 1, т. 1 от инструкцията. В хода на извършената вътрешна проверка била съставена справка № 72243 от 28.10.2013 г. на Четвърто районно управление "Полиция, според която, освен полицай А. В., дисциплинарни нарушения допуснали инспектор С. С. и полицай С. В. И. С. С. не създал организация по запазването на местопроизшествието и не упражнил контрол върху полицаите от постовата група, а полицай Вакарелска допуснала противозаконното отнемане на автомобила и не докладвала своевременно за отнемането на автомобила. Няма данни обаче за проведени срещу тези служители дисциплинарни производства. По делото били събрани и гласни доказателства чрез разпит на служителите, които били на мястото на инцидента. Според заключението на назначената оценителна експертиза, средната пазарна стойност на отнетия автомобил възлиза на 24 100 лева. Административният съд приел, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Събраните доказателства сочели незаконосъобразно бездействие на служители на Столичната дирекция на вътрешните работи. С влязло в сила съдебно решение било установено, че полицай А. В. нарушил служебните си задължения. Административният съд възприел тезата, изложена в решението по адм. дело № 7930/2014 г. по описа на Върховния административен съд, че при отсъствието на регламентирани правила охраната следва да се осъществява по начин съобразно конкретната обстановка, който да позволява изпълнение на възложената задача, а именно: запазване на местопроизшествието до извършване на оглед. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от Инструкция 1-з-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност, според която нарядите докладват своевременно в оперативната дежурна част за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение и прилагано полицейско правомощие. Преценката кога следва да се направи докладът също следва да бъде съобразена с конкретните обстоятелства, като докладът следва да се извърши в срок, който да позволи да се предприемат мерки за евентуално осуетяване, преустановяване или отстраняване на последиците от правонарушението. Охраняваният автомобил бил отнет от неизвестни лица, поради което осъществяването на връзка с оперативната дежурна част около 10 минути след инцидента не представлявало изпълнение на задължението по чл. 60, ал. 1, т. 1 от инструкцията. Съдът отбелязал, че разпитаните по делото свидетели потвърждават фактическата обстановка, което подкрепяло извода за ненадлежно запазване на местопроизшествието, довело до противозаконно отнемане на автомобила. В резултат на незаконосъобразното бездействие на полицейските служители ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му със сумата 24100 лева до размера на стойността на откраднатия автомобил, който не е бил намерен и върнат на собственика. Според съда, съществувала пряка причинна връзка между понесените имуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на служители на Столичната дирекция на вътрешните работи. С тези мотиви административният съд осъдил Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 24100 лева. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд, който е приел за разглеждане изпратеното по подсъдност от Софийския районен съд дело, е следвало да даде указания по съдържанието на исковата молба, в която не се посочват нормативните правила, нарушени от полицейските служители. Въведени са общи, декларативни, твърдения, че "ответникът не е изпълнил задължението си по опазване на обществения ред и охрана интересите на гражданите и обществото". Поддържа се, че имуществената щета е настъпила поради това, че намиращите с в близост полицаи, обезпечени с автомобили, не са били пренасочени веднага към местопроизшествието, както и че неопазването на отнетия автомобил е довело до "....окончателното извършване на престъплението". Фактическият състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обаче е различен от този по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Един от задължителните елементи на отговорността е вредите да са причинени от незаконни административни актове, действия или бездействия. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението (чл. 204, ал.4 АПК). Постановявайки решението, административният съд не е съобразил, че поведението на полицейските служители следва да бъде разгледано от гледна точка на неговото нормативно съответствие. Поради допуснатата неточна преценка на предмета на установяване, в решението не са изложени такива мотиви. В противоречие с материалния закон съдът не е направил разграничение между поставената на полицаите Василев и Вакарелска задача за охрана на местопроизшествието, която се свързва с изпълнението на охранителна дейност, и дейността по предотвратяване на престъпление, при която се изпълняват мероприятия за пресичане на престъпления и ограничаване на техните общественоопасни последи. По време на давания от служителите наряд е осъществено престъпно деяние, което означава, че действията на служителите на Министерството на вътрешните работи е трябвало да се свържат с изпълнението на друг вид дейност. В решението е направен извод, че полицаите Вакарелска и Василев са нарушили служебната дисциплина, като допуснали автомобилът да бъде противозаконно отнет и не са докладвали своевременно за промяната в оперативната обстановка. Прави впечатление пълното покритие между мотивите на административния съд и тези на съдебния състав, който се е произнесъл по закосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание на полицая А. В., което означава, че не е била направена разлика между предпоставките за възникването на дисциплинарната и на имуществената отговорност. Позоваването на нарушението, според което полицаите не са уведомили своевременно дежурния център за отнемането на автобила, е лишено и от логика, тъй като то не е част от причинно-следствената верига от събития, довела до имуществената вреда. Първоинстанционният съд е бил длъжен да анализира всички фактори, оказали влияние за настъпването на противоправния резултат, след което да съпостави действията на служителите с нормативно заложения стандарт на изпълнение на задълженията им. Същевременно е трябвало да отчете, че вредоносният резултат е настъпил при проявлението на сложна причинна връзка, която включва и престъпно деяние. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди като специален закон изисква връзката между незаконните действия/бездействия на длъжностните лица и имуществената щета да е пряка. В контекста на разглеждания казус това означава, че щетата трябва да е закономерна, неизбежна последица от бездействието на служителите на Министерството на вътрешните работи. С оглед допуснатите съществени нарушения решението е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд