Решение № 9496 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2014 г.

Решение № 9496 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Разград, срещу решение № 79 от 02.01.2014 г. по адм. д. № 217/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. Релевирани са оплаквания недопустимост на съдебния акт, респ. за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Нефисе Мехмед Мустафа, от гр. Разград, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 79 от 02.01.2014 г. по адм. д. № 217/2013 г., Административен съд - гр. Разград е отменил решение № 47 от 30.08.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № Ра-155 от 27.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ, гр. Разград. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оплакването, че съдът се е произнесъл по разпореждания, които са влезли в сила и които не са предмет на спора, е неоснователно. Административното производство е образувано по молба от 28.03.2013 г., с която Нефисе Мехмед Мустафа, от гр. Разград, е поискала от органите на ТП на НОИ, гр. Разград, да бъде преустановено удържането на сумата 25,68 лв. месечно от пенсията й за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Изложила е съображения за незаконосъобразност на извършените удръжки. Цитираната молба следва да бъде квалифицирана като искане за изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Според цитираната разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. В тази връзка при наличие на такова искане няма пречка да бъдат преразгледани и влезли в сила разпореждания. С разпореждане № Ра-155 от 27.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ, гр. Разград, без каквито и да са мотиви, цитираният административен орган е постановил отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Мустафа, считано от 28.03.2013 г. Само липсата на мотиви към разпореждането е самостоятелно основание за неговата отмяна, като издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С обжалваното решение № 47 от 30.08.2013 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ, гр. Разград, е потвърдил това разпореждане, като е изложил мотиви за законосъобразността на предходните разпореждания № № ПР-291 от 09.05.2012 г. и ПР-299 от 21.05.2012 г., и двете на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ, гр. Разград. С първото е отменено разпореждане № 5007095178 от 18.10.2010 г. и на Мустафа е отказано отпускането от 18.10.2010 г. на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО във връзка с § 9, ал. 3 ПЗР на КСО. С второто е разпоредено неправилно изплатената сума 1965 лв., представляваща пенсия по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО, да бъде възстановена от лицето, ведно с лихвите. Директорът на Териториално поделение на НОИ, гр. Разград, е приел, че цитираните разпореждания са правилни и законосъобразни, поради което и отказът за изменение на пенсията, постановен с разпореждане № Ра-155 от 27.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", е законосъобразен. Предвид тези мотиви на обжалвания административен акт, съдът правилно и без да статуира извън предмета на спора, е обсъдил и трите посочени по-горе разпореждания, в контекста на проверката на решение № 47 от 30.08.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Разград. Останалите оплаквания на касатора също са неоснователни по следните съображения: По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 5007095178 от 18.10.2010 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ, гр. Разград, на Нефисе Мехмед Мустафа, от гр. Разград, е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР от Кодекса за социално осигуряване, считано от 18.10.2010 г. Тъй като недостигащият й осигурителен стаж е 2 години, 9 месеца и 21 дни, й е определена и ежемесечна удръжка от пенсията в размер на 37,74 лв. със срок от 60 месеца, съгласно погасителен план. Това е извършено с оглед разпоредбата на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. По делото не се спори, че пенсионерката е спазвала погасителния план. Със заявление вх. № МП-18214 от 01.12.2011 г. Мустафа представя доказателства за осигурителен стаж от 3 години и 6 месеца, придобит преди пенсионирането. Със зачитане на последния, общият осигурителен стаж на лицето възлиза на 34 г., 5 м. и 4 дни, като пенсионерката събира 94 т. към 09.07.2010 г. С представеното ново доказателство вече не е необходимо да се прилагат разпоредбите на § 9, ал. 3 и ал. 4 КСО. Това не означава, че преди това лицето е получавало пенсията без правно основание, а това е ставало при друга също така законова хипотеза. Ето защо след представянето на новото писмено доказателство за осигурителен стаж като чл. от домакинството на кооператор пенсионният орган е следвало само да измени разпореждането по чл. 98 КСО. В тази връзка са разпоредбите на чл. 99, ал. 1, т. 1 и чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО. Пенсионният орган трябва да отмени разпореждането си за отпускане на пенсия само, ако от новите доказателства се установи, че лицето не е имало право на пенсия, какъвто не е процесния случай. При него сумите за осигурителни плащания са получени правомерно и връщането им не се дължи. В тази връзка е и цитираното от първоинстанционния съд решение на ВАС, което е по идентичен казус. При условие, че пенсията е получавана въз основа на акт на компетентния орган и че на Мустафа са извършвани ежемесечни удръжки от пенсията, не може да бъде успешно защитена тезата за недобросъвестност на лицето. Житейски и логически неиздържано е, кандидатстващата за пенсия да предпочете да получава такава при условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, която хипотеза изисква плащане на погасителни вноски за "закупуване" на недостигащ осигурителен стаж, а не да поиска отпускане на такава при общите условия на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, където такива удръжки не се правят. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Ответницата не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,