Решение № 16136 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2013 г.

Решение № 16136 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 204/1.02.2013 г., постановено по адм. д. 3654/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1200699/11.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 539/3.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"), в частта, с която не е признат данъчен кредит, за данъчни периоди м. 09, м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. в общ размер на 64563.08 лв. по фактури, издадени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД и "АББ Трейдинг" ООД и начислени във връзка с това лихви в размер на 258 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Органик Ленд Корпорейшън" ООД, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, обл. Силистра, общ. Силистра, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 204/1.02.2013 г., постановено по адм. д. 3654/2012 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен ревизионен акт (РА) № 1200699/11.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 539/3.09.2012 г. на ДД "ОУИ", в частта с която не е признат данъчен кредит, за данъчни периоди м. 09, м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. в общ размер на 64563.08 лв. по фактура с № 10.. 150/29.07.2011 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД с предмет 20 т слънчоглед и 6 броя фактури, издадени от "АББ Трейдинг" ООД отново с предмет слънчоглед и начислени във връзка с това лихви в размер на 258 лв. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената форма и посочения в ЗОКО срок и е валиден акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалният закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е намерил изводите на органите по приходите, за липса на реални доставки за неправилни. Приел е за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникнало в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Фактическите и правни доводи, наведени в касационната жалба са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд в атакуваното съдебно решение ги е обсъдил, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Относно фактура № 10 0150/29.07.2011 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, с предмет 20 т слънчоглед, при насрещна проверка на доставчика са представени: фактурата; пътна (прехвърлителна) разписка от 23.07.2011 г.; приемно-предавателен протокол от 29.07.2011 г.; банкови извлечения - 3 листа; фактури, издадени от предходни доставчици; разчетно-платежна ведомост за м. 07.2011 г.; справка по хронология за сметка 411 "Клиенти" за м. 07.2011 г.; справка за счетоводна статия по спорната фактура; оборотна ведомост за м. 07.2011 г.; договор за наем от 19.10.2009 г. и фактура № 10...0125/29.07.2011 г., издадена от наемодателя ЕТ "Антон Гаврилов". Според обясненията на ревизираното лице закупеният по тази фактура слънчоглед е продаден в последствие на "Клас олио" ООД с фактура за продажба № 10.. 0313/29.07.2011 г., видно от пътно-прехвърлителната разписка, стоката е откарана от склад на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД в с. Паисиево до с. Карапелит, чрез Иван Йовчев с камион № СС 54-64 СК, ПП 31-11 ЕХ, където е складовата база на "Клас Олио" ООД. След анализ на доказателствата под делото АС - Варна правилно е стигнал до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на данъчния кредит по тази фактура, ревизиращия екип неправилно е отказал да признае право на данъчен кредит размер на 3 200 лв. и е определил задължение за ДДС в същия размер заедно със следващата се лихва за забава. Предмет на доставката са родово определени вещи - слънчоглед, собствеността върху който, съгласно правилото на чл. 24 от ЗЗД преминава върху приобретателя, когато бъдат предадени. С изготвянето на приемо-предавателния протокол стоката е индивидуализирана и по този начин е преминала в собственост на жалбоподателя. Безспорно е установено и че договореното количество слънчоглед е доставено в склада на "Клас Олио" ООД. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че ревизираното лице не е придобило собствеността върху стоката, както и че след като няма договор между страните няма как да се установят конкретните уговорки между тях. Липсата на писмен договор между страните означава, че съдържанието на облигационните им отношения подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в това число обясненията на страните и представените пътно-прехвърлителна разписка и приемо-предавателния протокол. Доводът на касатора, че след като слънчогледът е предаден на "Клас Олио" ООД, то върху пътно-прехвърлителната разписка следва да има и негов подпис е обсъден от първоинстанционния съд и настоящата инстанция споделя разсъжденията му, че по делото са налице доказателства за търговски взаимоотношения само между "Органик Ленд Корпорейшън " ООД и "Клас олио", а доставчикът "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД е нямал облигационни отношения с "Клас олио". При наличие на преки доказателства за осъществяване на спорната доставка - административният съд правилно е приело, че доставката е реално осъществена. Относно доставките по фактурите, издадени "АББ трейдинг" ООД в хода на ревизионното производство са представени: спорните фактури, хронология на счетоводна сметка 411 "Клиенти" в кореспонденция със счетоводни сметки 4532 "Разчети за ДДС при продажби", сметка 503"Разплащателна сметка в лева", сметка 702"Приходи от продажби на стоки" за м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г.; оборотна ведомост за м. 12.2011 г.; банкови извлечения за извършени разплащания между страните; картон за движението на материал (стока) слънчоглед за м. 12.2011 г.; справка за прието количество слънчоглед за м. 01.2012 г.; СД за ДДС и дневник за продажбите за м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. Представени са доказателства, че доставчикът "АББ трейдинг" ООД е разполагал със зърнобаза - договор за наем на недвижим имот от 12.11.2011 г. с описание на активите в зърно база с. Сокол. Представени са доказателства са осъществен транспорт - 5 бр. пътни листи и 5 бр. товарителници; фактура № 623/25.02.2012 г. за получена транспортна услуга. Ревизираното лице е представило още в хода на ревизията 11 бр. експедиционни бележки; 9 бр. кантарни бележки; 4 бр. пътни листи; 13 бр. пътно-прехвърлителни разписки; 9 бр. платежни, нареждания. Съгласно писмените обяснения на "Органик Ленд Корпорейшън" ООД дадени в ревизионното производство, част от количествата слънчоглед по тези фактури са извозени от поименно посочени служители на дружеството с камион марка "Волво" с рег. № № СС8625СК, СС5328ЕВ, а останалото количество е извозено за сметка на доставчика. По издадените фактури е начислен ДДС и същите са платени по банков път. При тези доказателства административният съд е направил обоснован извод, че в склада на "АББ Трейдинг" ООД в с. Сокол, общ. Главиница, обл. Силистра е бил наличен продаденият на жалбоподателя слънчоглед, който е транспортиран до склада на "Органик Ленд Корпорейшън" ООД в с. Калипетрово, където е заприходен по надлежния ред. Основният довод на касатора е, че прекият доставчик "АББ трейдинг" ООД не е притежавал собствеността върху стоките, поради което не е могъл да е прехвърли върху получателя по фактурите. Изводите на органа по приходите се основават на резултатите от проверката на предходните доставчици - управителят на "Бохера" ЕООД е декларирал, че дружеството не е имало търговски отношения с "АББ трейдинг" ООД, а предметът му на дейност е търговия на едро с месо и месни произведения, а "Гарант строй С1" ЕООД не е представил доказателства, че притежава стоките. Във връзка с този довод трябва да се има предвид и тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно понятието "доставка на стоки", изразено в редица решения, сред които т. 20 и т. 21 от решение по дело С-494/12, в което СЕС приема, че доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Освен това при наличие на преки доказателства за прехвърляне на стоката от прекия доставчик не може да бъде отказано право на данъчен кредит поради това, че се предполага, че доставчикът може да не е разполагал със стоките. В този смисъл е и трайната практика на СЕС, който в решението си по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е тълкувал чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право е разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. А в решението си по дело С-285/11 ги тълкува в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а само за липса на реалност на доставките на стоки от "Бъркланд енд Тейлър България" ООД и "АББ трейдинг" ООД и неправомерност на начисляването на данъка от тези доставчици, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски в размер на 3120 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,