Решение № 532 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2012 г.

Решение № 532 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград против решение № 246 от 24.02.2012 г. постановено по адм. дело № 814/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 6/27.07.2011 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като вместо него Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да потвърди АУПДВ № 6/27.07.2011 г. Ответникът - "Фонд Имоти" АДСИЦ, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Веселин Генчев, в писмено възражение по касационната жалба, оспорва същата и счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - Благоевград е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 6/27.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 от ЗВ, във вр. с § 9 от ПЗР на ЗВ, във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 3, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 4 и чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ, е установено задължение за такса за водовземане по разрешително за водоползване от минерални води № 01610096/07.07.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите за периода от 07.08.2008 г. до 03.12.2009 г., в размер на 133 487, 60 лв. Административният съд е отменил обжалвания пред него административен акт, като е приел, че дължимите такси са определени в нарушение на приложимия материален закон. За да постанови този правен резултат, съдът е приел следното: Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Съгласно ал. 6 на чл. 194 от ЗВ, размера на тази такса се определя с Тарифа на Министерски съвет и това е Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 1.01.2001 г. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата е регламентирано, че за водоползване на минерални води - изключителна държавна собственост, се събира такса, съгласно определена формула, която не е съобразена с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Съдът е счел, че предвид чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение следва да намери по-високия по степен нормативен акт и това е Закона за водите, а не противоречащата му разпоредба на Тарифата, която съобразно чл. 13, ал. 1 от ЗНА следва да се счита за мълчаливо отменена, като противоречаща на закона. При определяне размера на таксата за водовземане дължима от оспорващия, органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ (посочена и в разрешителното), т. е таксата да се определи на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. В процесния случай, обаче, това не е направено. Съдът е посочил, че от 30.10.07 г. е в сила Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, като в § 5 от ПЗР на същата е предвидено, че се отменя Наредба № 1 от 2000 г., определяща категориите на минералните води. Новата наредба въвежда категоризация на лицата, черпещи подземни води, с изключение на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, където под № 39 е записано находището на минерална вода "Кюстендил" - област Кюстендил, община Кюстендил, гр. Кюстендил, с температура 74.8 градуса С-I категория по Наредба № 1/2000. След като е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт, незаконосъобразно този критерий продължавал да съществува при определянето на таксите, съобразно формулата в тарифата. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Както правилно е посочено в обжалваното решение, с изменението на чл. 194 от ЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г., приложима редакция на закона към процесните периоди, в ал. 3 се въвеждат нови критерии за определяне на размера на таксата за водовземане от минерални води - разрешен обем вода и температура на минералната вода. В ал. 6 е посочено, че размерът на таксата се определя с тарифа на МС. На основание чл. 194, ал. 6 с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване в сила от 01.01.2012 г. С § 1 от ЗР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. За процесните периоди от време формулата за определяне на таксата за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост по чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. противоречи на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, доколкото не отчита новите критерии, определени в закона - разрешен обем вода и температура на минералната вода, като в тази формула се използва критерий ползван годишен воден обем и няма критерий температура на минералната вода. След 30.10.07 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в която няма определени категории на използваната минерална вода. Спорният въпрос е следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, да се приеме, че чл. 3 от Тарифата, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., е загубил сила след изменението на ЗВ /ДВ, бр. 65/2006 г./ и не може да е приложима разпоредба, доколкото е несъвместима с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, следователно размерът на таксата не може да бъде определен, поради липсата на действаща тарифа. Тарифата като нормативен акт урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси, т. е. установява размера на дължимите такси. До приемането на правила за изчисляване на дължимите такси съответстващи на критериите установени от закона /разрешения обем вода и температурата на минералната вода/, следва да се прилагат действащите правила по тарифата, т. е. разпоредбата на чл. 3 от Тарифата, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимостта на таксите по ЗВ, считано от влизане в сила на предвидените от закона тарифи. Промяната в методиката на изчисление на таксите, няма самостоятелно приложение докато не бъде извършена корекция на тарифата, чиято роля по закон, е да установи размера на дължимите такси. По аргумент от това правило, следва да се приеме, че новата база (основните критерии), за определяне на размера на дължимата такса за водовземане от минерални води, следва да се прилага едва след приемане и влизане в сила на правилата за изчисляването им, според установените от закона критерии от компетентния по закон орган, а именно от Министерски съвет. В този смисъл е и последвалото изменение на чл. 194, ал. 6 на ЗВ с ДВ бр. 61 от 2010 г., с което изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Поради това независимо от промяната в закона на базата за изчисляване на таксата за водовземане, разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ не може да бъде приложена самостоятелно, тъй като урежда само принципната дължимост на таксата, но определянето на размера й е възложено на компетентността на МС. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК