Решение № 8413 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2009 г.

ВАСI отделение24.06.2009 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

Отменя решение от 18.11.2008 г. по ахд № 2806/2006 г. и присъединеното ахд № 02799/2006 г. по описа на СГС, трети "е" състав И вместо него постановява: Отменя ППСПДВ № 71/19.10.2005 г. на началника на митница Кулата и потвърждаващото го решение № А-128/16.05.2005 г. на директора на РМД - София по жалба на на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), гр. София. Осъжда митница Кулата да заплати 75 (седемдесет и пет) лева разноски по делото на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), гр. София, ул. "Искърски пролом" 6-8, представлявана от Пламен Цалков Цалков. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8413 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) чрез процесуален представител срещу решение от 18.11.2008 г. по ахд № 2806/2006 г. и присъединеното ахд № 02799/2006 г. по описа на СГС, трети "е" състав, с което е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ срещу постановление за принудително събиране на публично държавно вземане (ППСПДВ) № 71/19.10.2005 г. на началник на митница Кулата, потвърден с решение № А 128/16.05.2006 г. на директора на РМД София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответниците по касационна жалба - директорът на РМД - София и началникът на митница Кулата, не взимат становище. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че на 05.06.2002 г. е задействан ТИР карнет № DX 34324192, под покритието на който е допуснат внос на 500 колета спортни обувки и санитарни стоки (описани в кл. 10 от карнета ТИР). Карнетът и стоката не са представени за митническо оформяне в съответното митническо бюро - тоест карнетът не е приключен съгласно изискванията на чл. 28 на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР. Издадено е наказателно постановление по отношение на лицето, представляващо получателя, който е освободил стоката, без да я манифестира и е внесъл и част от дължимите митни сборове. Срещу превозвача и представителя на получателя също е издадено ППСПДВ. Митническите органи са спазили изискването на чл. 8, т. 7 от КТИР и са са извършили необходимото в рамките на възможното да съберат вземането от получателя и превозвача, поради което са налице основания за ангажиране отговорността на гарантиращата асоциация. Основателно е оплакването в касационната жалба, че предприетите действия срещу пряко задължените лице - превозвач и представител на получател, който е освободил стоката, не представляват изчерпване на възможностите за събиране на изискуемите се митни сборове от лице, което пряко ги дължи. В обяснителните бележки към чл. 8, т. 7 на конвенция ТИР са посочени минимално необходимите действия, а не изчерпателно необходимите във всички случаи действия, за да се приеме, че е спазена поредността. Не са налице условията за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, която е съвместна и солидарна, само ако митническите органи са направили всичко възможно да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. Издаване на ППСПДВ срещу превозвача по процесния ТИР карнет и представителя на получателя, изпращането им на АДВ, както и установената липса на активи на превозвача, за което има доказателства в кориците на делото не са достатъчни, за да се приеме, че е е спазена задължителната поредност, за да може да се търси отговорност и от гарантиращата асоциация. Няма никакви доказателства за предприети изпълнителни действия спрямо получателя. В този смисъл е и ТР № 3/2003 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което следва да е налице изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на преките длъжници, за да се пристъпи към принудително събиране по реда на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР на сумите от гарантиращата асоциация. Решението следва да се отмени в тази му част като постановено в нарушение на цитираните материалноправни норми и вместо него да се постанови друго, с което се отменя ППСДВ и потвърдителното решение. На АЕБТРИ следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции, за които има доказателство че са платени - 75 лева държавни такси, платими от митница Кулата. Водим от горното и на осн. чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 8, т. 7