Решение № 4423 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2013 г.

Решение № 4423 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Мария Димитрова Иванова от гр. Добрич, срещу решение № 1500 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 080421200018546/17.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с решение № 837/03.01.2013 г. на ДД "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който е разпоредено лицето да се регистрира по ЗДДС, съобразно достигнат оборот към 31.07.2012 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се измени акта за регистрация по ДДС като незаконосъобразен и се приеме, че на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС лицето е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв. за периода м. 10.2011 г. - м. 09.12 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.10.2012 г. Към касационната жалба са представени писмени доказателства по опис, както и допълнително представени с писмена молба, приети по делото. Пред касационната инстанция от упълномощен адв. Г. Георгиева, като процесуален представител на лицето се поддържа касационната жалба и представените писмени доказателства. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил акт за регистрация по ДДС. Поддържани са възраженията, че облагаемият оборот за лицето, формиран на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е достигнат за периода м. 10.2011 г. - м. 09.2012 г., а не както е прието в акта за регистрация към м. 07.2011 г. Твърди се, че недвижимият имот от който жалбоподателката е реализирала доходи от наем е семейна имуществена общност, поради което органите по приходи незаконосъобразно са включили в облагаемият оборот целият размер на дохода от наем, а не в размер на една втора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, приета ССчЕ и обосновал изводи за законосъобразно определена дата на достигнал облагаем оборот с оспорения акт и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител. Установено е, че жалбоподателката е отдавала под наем недвижим имот, представляващ търговски обект -фризьорски салон. С ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. същата е декларирала доходи от наем в размер на 2400 лв. От представените разходни касови ордери е установено, че жалбоподателката е получила наемната цена на тримесечие, след приспадане на данък общ доход. При проверката е установено, че в справката за облагаемия оборот представена със заявлението за регистрация, същата не е включила получените доходи от наем на недвижимо имущество и за периода 10.2011 г. - 07.2012 г. лицето е достигнало облагаем оборот 50 051,00 лв., поради което задължението за регистрация е възникнало при изтичане на месец юли 2012 г. и задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.08.2012 г., а такова е подадено на 03.10.2012 г. С оглед на установеното на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС органа по приходите е разпоредил да се извърши регистрация на задълженото лице с обжалвания Акт за регистрация. Поддържаните и в касационната жалба възражения по същество са досежно определения облагаем оборот за периода м. 10.2011 г. - м. 07.2012 г. с твърдения, че не следва да бъде включен целият размер на дохода от наем на недвижим имот, а само една втора, тъй като имота е СИО и съгласно анекс към договор за наем наемодатели на имота са тя и нейният съпруг, поради което дохода от наем следва да бъде разделен между двамата по равно. От приложените договори за наем от 10.01.2010 г., 01.01.2011 г. и 01.01.2012 г. жалбоподателката е отдавала под наем процесния обект, за което е получавала месечен наем в размер на 200 лв., платим на тримесечие от наемателя, след удържане на дължимия данък. Представеният по делото нотариален акт № 199/09.10.2003 г. е констативен нотариален акт за собственост и съобразно приложения нотариален акт № 527/1962 г. и удостоверение за наследници на Димитър Стоянов, въз основа на които документи е издаден констативния нотариален акт, се удостоверява, че лицето Мария Димитрова Иванова е изключителен собственик на имота, придобит по наследство от баща й. Видно от приложената декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 70255/18.02.1998 г. на Община Добрич, жалбоподателката е декларирала, че е единствен собственик на процесният недвижим имот, придобит по наследство, находящ се в гр. Добрич, представляващ УПИ, ведно с построена жилищна сграда и търговски обект. От представената по делото декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на Мария Димитрова се установява, че през 2011 г. същата е декларирала доходи от наем на недвижимия имот в размер на 2400 лв. По делото са представени разходни касови ордери от които се установява, че за периода 2010 г. -2012 г. същата е получавала доходите от наем на процесния недвижим имот. Приетото по делото заключение на изготвената ССчЕ е дадено в два варианта - с включен изцяло доход от наем или с включен 1/2 от дохода за наем. Във варианта с включен целият размер на дохода от наем достигнатия облагаем оборот е 50 051 лв. за периода 01.10.2011 г. - 31.07.2012 г., с което се потвърждават констатации на органа по приходите в оспорения акт. Представените в хода на административното обжалване анекс към договор за наем от 29.02.2012 г. и договор за наем от 01.03.2012 г., съгласно който наемодател на имота е и съпругът на жалбоподателката като частни писмени документи са оспорени от ответната страна с твърдения, че са новосъздадени за нуждите на процеса. Анализирайки тези доказателства съдът е установил, че са в противоречие с останалите по делото доказателства: договори за наем, разходни касови ордери за получаване на наема, декларация по чл. 14 ЗМДТ и декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. По делото не са представени писмени доказателства, че в изпълнение на представеният нов договор за наем, съпругът на жалбоподателката е получавал 1/2 от дохода от наем на имота. Дори и след подписване на договора за наем от 01.03.2012 г. от двамата съпрузи, съгласно приложените разходни касови ордери са издадени единствено на Мария Димитрова Иванова като получател на дохода е единствено тя. Същата единствено е декларирала дохода от наем в подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 2400 лв. Представените пред касационната инстанция годишни данъчни декларации на съпруга й, не удостоверяват факти, налагащи изводи, различни от приетите от първоинстанционния съд. В случая данъчно задълженото лице е получателят на дохода на която наемната цена е заплатена фактически, видно от представените разходни касови ордери и като страна-наемодател по наемното правоотношение - получател на дохода от наем, съответно е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 36, ал. 3, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) Същата е декларирала целият размер на дохода от наем и се е задължила към бюджета с дължимия данък в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. Предвид изложеното, органа по приходите законосъобразно и правилно е определил облагаемият оборот на задълженото лице като е включил целият размер на доходите от наем на недвижим имот в размер на 2400 лв. за 2011 г. Достигнатият оборот за периода 10.2011 г. - 07.2012 г. се потвърждава и със заключението на приетата по делото ССчЕ Съобразно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало при изтичане на месец юли 2012 г. и същата е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.08.2012 г. Заявлението е подадено на 03.10.2012 г. Обжалваното решение с изводи за законосъобразност на обжалвания акт за регистрация е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение