Решение № 2475 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2017 г.

Решение № 2475 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 30.06.2017 г. по адм. д. 0411/2017 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на С. М. Ш. и С. М. Ш. срещу мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост на главния архитект на район Централен № 3/26.01.2017 г. за строеж "кафе - аперитив и проход" в УПИ II -1392 по плана на П.. Решението се обжалва с касационна жалба от С. М. Ш. и С. М. Ш.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба главният архитект на район "Централен" при община П. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения мотивиран отказ на главния архитект на район "Централен", община П. е отказано издаване на удостоверение за търпимост на "кафе - аперитив и проход", изградени от касационните жалбоподатели в собствения им имот. Пловдивският административен съд е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, издаден от компетентен орган и при спазването на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Съдът е приел, че строежът е допустим по устройствения план към момента на изграждането му и по сега действащия такъв, но не отговаря на строителните правила и норми както към момента на изграждането му, така и сега. При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Строежът е изграден от жалбоподателите през м. август 1999 г. Датата е декларирана от тях с писмена декларация, приложена в административното производство. Приложимата правна норма с оглед на времето на изграждане на строежа е § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ - строежи, започнати след 30 юни1998 г. и неузаконени до обнародването на този закон (Обн. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г., в сила от 31 март 2001 г.) За да е търпим строежа необходимо да е допустим подействащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон и ако бъдат декларирани от собствениците в 6 - месечен срок от обнародването на този закон. По делото е установено, че строежът е бил допустим по устройствения план към момента на изграждането му (ПЗР от 1994 г.), както и по сега действащия план от 2001 г. Двата плана предвиждат едноетажна сграда за обществено обслужване на регулационната линия. Установено е, че строежът, макар и допустим по плана, не отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му и съгласно този закон. Процесната сграда заема цялото лице на имота. Не е предвиден проход, който да осигурява паркоместа и гаражи за обслужване на четириетажната жилищна сграда в имота. Това е в нарушение на чл. 45, ал. 2 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1995 г., действала към момента на изграждането и на чл. 101 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 2001 г. Нарушена е разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. Не е налице и третата кумулативно предвидена предпоставка в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. В определения от закона срок собствениците не са декларирали строежа. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че отказът за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен. Законосъобразно е прието, че не е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Тя се отнася за строежи, изградени след 31.03.2001 г. Не е приложима и разпоредбата на § 184, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като тя се отнася до подадени в срок заявления за узаконяване на незаконен строеж, а не за удостоверение за неговата търпимост. Решението на Административен съд П. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С. М. Ш. и С. М. Ш. следва да бъдат осъдени да заплатят на община П. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд