Решение № 971 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2013 г.

Решение № 971 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алимпекс Фууд" а. с. дружество, учредено по законите на Чешката република, против Решение № 1173/20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7986/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 98/4.05.2012 г., на Председателя на Патентното ведомство на Република България, в частта по т., 1, с която е отхвърлено като неоснователно искането за частично отменяне на регистрацията на марка с рег. № 54157 "ЗОРБАС/ZORBAS", словна с притежател "Белла България" АД гр. Пловдив за стоките "кренвирши, млечни произведения, хранителни масла и мазнини (клас 29) и произведения от зърнени храни (клас 30)". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен и делото върнато на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Председателят на Патентното ведомство, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Ответникът - "Белла България" АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Алимпекс Фууд" а. с. дружество, учредено по законите на Чешката република, срещу Решение № 98/4.05.2012 г., на Председателя на Патентното ведомство на Република България, в частта по т., 1, с която е отхвърлено като неоснователно искането за частично отменяне на регистрацията на марка с рег. № 54157 "ЗОРБАС/ZORBAS", словна с притежател "Белла България" АД гр. Пловдив за стоките "кренвирши, млечни произведения, хранителни масла и мазнини (клас 29) и произведения от зърнени храни (клас 30)". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материално правните разпоредби, съобразено е с целта на закона и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че използването на марката от притежателя й е започнало преди изтичането на 5-годишния период по чл. 19 от ЗМГО. Безспорно е било установено, че заинтересованата страна "Белла България" АД е започнала да използва марката както с предоставянето на лицензия на трето лице, така и с продажбата на стоки, обозначени с марката. Решението е правилно. В конкретния случай не намира приложение материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 2, изр. 2 от ЗМГО. Приложимостта на посочената разпоредба изисква доказването на няколко факта: 1. че подготовката за използване на една марка е извършена 2. след като притежателят й е узнал, 3. че срещу регистрацията на процесната марка може да бъде подадено искане за отменяне. Пред първоинстанционния съд не е доказано "узнаването" на подобна възможност. Текстът на чл. 25, ал. 2, изр. 2 от ЗМГО не навежда на извода, че нормата съдържа презумпция за "узнаване" и още по-малко, че посочва обстоятелствата, при които тази презумпция следва да се прилага. В конкретния случай дори е липсвала възможност за подаване на искане за отмяна предвид факта, че към датата, която жалбоподателят релевира като дата на "узнаването", 5-годишният гратисен период по чл. 19 ЗМГО не е бил изтекъл за процесната марка, откъдето оспорването й чрез искане за отменяне е било недопустимо. Налага се изводът, че и третият, подлежащ на доказване факт, включен в хипотезата на чл. 25, ал. 2, изр. 2 ЗМГО, остава недоказан. Правните изводи за осъществено реално използване на процесната марка не се основават единствено на лицензионния договор. Отразено е в мотивите на съда, че използването на марката се установява от представените доказателства в тяхната съвкупност. И в съдебната фаза жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това, че заинтересованата страна е предприела действия по използване на марката само и единствено поради това, че е разбрала, че ще бъде искана отмяната на регистрацията й. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,