Решение № 8379 от 6.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Василева, против решение 1698/18.04.2024 г. постановено по адм. дело 1106/2023 г. по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково), с което е отменено, по жалба на Х. Ж. К., Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/3315 от 13.09.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., в частта, с която за извършени намаления по схеми и мерки, както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 541,82 лв; по Схема за преразпределително плащане (СПП) 384,54 лв; по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 136,49 лв.; Подмярка 13.2/НР2 Компенсационни плащания за други райони засегнати от значителни природни ограничения 349,11 лв.; по Схема за млади земеделски стопани (МЗС) 270,91 лв. и по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) (СП (други)) 1437,74 лв. и в частта, с която за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 1035,17 по схема СП(други), и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Х. Ж. К. заявление с УИН: [номер] за кампания 2020 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилен анализ на представения по делото доказателствен материал и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Иска отмяната на оспорения съдебен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Х. Ж. К., чрез адв. Димова, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и молба. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото, че Х. Ж. К. е подала заявление за подпомагане с УИН [номер] на 21.04.2020 г. (редактирано със заявление от 21.05.2020 г.), по различни схеми и мерки за плащане на площ, сред които и по СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.2/НР2, МЗС, както и по СП(основна). На 21.08.2020 г. в ДФЗ- Хасково е подадено заявление за наличие на форсмажорно обстоятелство - възникнал пожар в землището на [населено място], общ. Първомай, обл.Пловдив ведно с протокол за нанесени щети в парцел 32826-1676-1-2 и удостоверение от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението -МВР за възникналия пожар. На 13.09.2023 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо, с което при извършване на плащания на оторизираните суми по всяка от мерките са извършени следните намаления по СЕПП намаление с 541,82 лв; по СПП намаление с 384,54 лв; по ЗДП намаление с 136,49 лв.; подмярка 13.2/НР2 намаление с 349,11 лв.; по МЗС намаление с 270,91 лв. и по СП (други) намаление с 1437,74 лв. и за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 1035,17 по схема СП(други). Уведомителното писмо се явява второ по подаденото от Х. К. заявление за подпомагане с УИН [номер], тъй като първото Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/3315 от 10.03.2022 г е отменено с влязло в сила решение 862/16.12.2022 г. по адм. дело 265/2022 г. по описа на АС- Хасково и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия и в предвидената от закона форма при спазване мотивите на решение 862/16.12.2022 г. по адм. дело 265/2022 г. по описа на АС- Хасково, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Приел е, че административния акт е издаден в нарушение на чл.35 АПК при неизяснена фактическа обстановка. Установил е, че по отношение на парцел 32823-411-1-3. е налице несъответствие между декларираната и установената площ вследствие на неправилно очертан имот. Изясняване местоположението и площта на парцела от административния орган е от значение за правилното прилагане на чл.19 и чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.204 г. Съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно АО е изключил изцяло от допустимата за подпомагане площ на БЗС 32826-1676-1-2, за която е установено, че е опожарена. Счел е, че не е налице хипотезата по чл.10, ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба 2/2018/, тъй като са налице доказателства, че опожаряването на имота е настъпило в резултат на събития против волята на земеделския стопанин, както и при липса на вина на засегнатото лице. С оглед посочените съображения, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразност на акта, като го е отменил в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице форсмажорно обстоятелство по смисъла на пар. 1, т. 1, б. а от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания по отношение на имот 32826-1676-1-2, поради което не са налице предпоставките на чл. 10, ал.2, т.3 от Наредба 2/26.03.2018 г. Съгласно чл.10, ал.2, т.3 и чл.10, ал.3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени, и тези площи не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м. Безспорно е, че след извършена проверка на място от РТИ- Пловдив на заявените от кандидата Х. К. площи за кампания 2020 г. е установено, че повече от 79% от растенията са изсъхнали - от общо 431 бр. дървета изсъхналите са 339, а живите са 92 бр., вследствие на пожар. Спорният въпрос по отношение на този имот е дали същият е допустим за подпомагане при установено опожарявяне на парцела. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания кандидатът за подпомагане или негов наследник уведомява ДФЗ РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Кандидатът, негов наследник и/или упълномощено от него лице попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. Видно от § 1 б. в) от Наредба 5/27.02.2009 г. "Форсмажорни обстоятелства" е тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя и/или животните в стопанството. Съгласно установената съдебна практика, природни бедствия са наводнения, градушки, пожари, проливни дъждове и др. Източник на пожар в земеделски райони може да бъде както човешка намеса, така и природно бедствие, каквото е мълнията и доколкото в случая липсват преки доказателства в тази насока, то не може и не следва с недвусмисленост и безусловност да се изключва пожара от упоменатата нормативна категория. Хипотезата за наличието на вина на земеделския производител е фактор от значение за налагането на административни санкции по см. на разпоредбата на чл.77, §2, б. г от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламента/, относима към неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, параграф 2, т.е. към прилагането на ИСАК за процесните заявени схеми за подпомагане. Доказателствената тежест за установяване липсата на вина като изключващо обстоятелство за прилагане на административна санкция обаче е изцяло на бенефициера, видно от текста на разпоредбата, според който не се прилагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая безспорно установено е, че земеделският производител е уведомил ДФЗ за възникнал пожар в [населено място], общ Първомай, като е подал заявление за настъпили форсмажорни обстоятелства и е приложил необходимите документи за доказване на настъпилото събитие. Налице са данни за нанесени вследствие на пожара щети в овощните градини на няколко поземлени имота, един от които заявен за подпомагане за 2020 г. от Х. К.. Правилни и законосъобразни са изводите на АС -Хасково, че в случая е налице природно бедствие- пожар, като причинителя му е останал с неустановен характер, поради което не може същият да се презумира във вина на кандидата за причиняването му. Правилно е приетото от съда за наличие на форсмажорно обстоятелство и липса на вина у засегнатото лице, по смисъла на §1, т.1, буква "в" от Наредба 5/2009 г., поради което не следва да се санкционира земеделският стопанин за настъпилото извън волята му и непредвидимо извънредно събитие, което е довело до несъответствие на поетия ангажимент с разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. Правилни са и изложените съображения и изводи за неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК от страна на административния орган, тъй като не е изяснил факти и обстоятелства от значение за установяване на точното местоположение и площ на имот 32826-411-1-3, който е бил приет за недопустим за подпомагане с уведомителното писмо. В тази насока настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, решението на АС Хасково е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 1500 (хиляди и пестотин) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Касационният съд счита, че своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от ответната страна по касация разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълния претендиран размер от 1500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение