Решение № 14719 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2018 г.

Решение № 14719 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 673 от 07.11.2018 г., постановено по административно дело № 861/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, е: 1) отхвърлена жалбата на Х. Николов от [населено място] срещу решение № 2153-14-69/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Плевен, потвърждаващо разпореждане № 141-00-2232-5/09.08.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Плевен; 2) осъден Х. Николов от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Плевен разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Х. Николов, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Цанкова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 2153-14-69/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Плевен, действащ лично и чрез процесуалния си представител ст. юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила атакуваното първоинстанционно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните по делото. С разпореждане № 141-00-2232-5/09.08.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Плевен е разпоредено Х. Николов да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.04.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 1 802. 35 лв. на основание чл. 54е, ал. 3 КСО с мотив, че от 11.04.2018 г. му е отпусната пенсия за старост в Украйна. Във връзка с подадено от Николов заявление – вх. № 2119-14-26/11.04.2018 г., до директора на ТД на НОИ-Плевен /л. 56 от първоинстанционното дело/ с разпореждане № 41249/24.05.2018 г. на компетентния орган от Пенсионния фонд на Украйна му е отпусната пенсия за старост /за вiком/ за осигурителен стаж от 01.09.1976 г. до 19.02.1982 г. /5 години, 5 месеца и 19 дни/ за обучение /навчання/, считано от 11.04.2018 г., в размер на 254. 71 гривни. Според приложеното по делото писмо от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ от 11.10.2018 г. през м. юли 2018 г. са му изплатени 43. 18 лв. за периода 11.04.2018 г. – 30.06.2018 г. Обстоятелството, че обезщетението за безработица е добросъвестно получено не се оспорва от ответника по делото и това е изрично посочено в разпореждане № 141-00-2232-5/09.08.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Плевен. Правилно е приел административният съд, че това в случая не е основание лицето да бъде освободено от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица, ако са доказани предпоставките, регламентирани в чл. 54е, ал. 3 КСО. Тази възможност е категорично изключена с разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 1 КСО. За да отхвърли жалбата на Х. Николов против решение № 2153-14-69/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ, съдът е приел, че е налице условието, визирано в чл. 54е, ал. 3 КСО, за възстановяване на изплатеното парично обезщетение за безработица за периода от 11.04.2018 г. до 30.06.2018 г., тъй като за него на лицето е отпусната пенсия за старост в друга държава. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма на чл. 54е, ал. 3 КСО. Според нея изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Цитираната норма има за цел да елиминира получаването едновременно на две припокриващи се плащания на две различни основания от два различни фонда. Това предполага, че придобитото право на пенсия за старост в друга държава трябва да има характер на осигурително плащане, равностойно заместващо доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост и безработица. При положение, че получаваната пенсия за старост в другата държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Република България лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната, ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващи доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. За да се постигне тази законова цел, е необходимо административният орган да е доказал, че придобитата пенсия в друга държава е отпусната при условия, съпоставими с пенсията за осигурителен стаж и възраст в България, равностойна й е и осигурява същата възможност за издръжка. В случая с оглед данните от разпореждането, с което е отпусната пенсията в Украйна /за осигурителен стаж от обучение 5 години, 5 месеца и 19 дни в размер на левовата равностойност на 14 лв. и 39 ст. /. Не може да бъде обоснован извод за такава равностойност и съпоставимост. В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, формирана с решение № 15768 от 29.12.2014 г. по административно дело № 8930/2014 г., решение № 4716 от 20.04.2016 г. по административно дело № 7711/2015 г., решение № 12784 от 23.10.2018 г. по административно дело № 12945/2017 г., и др. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че не са допуснати от съда съществените нарушения на съдопроизводствените правила, които се твърдят от касатора, и които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. По довода на жалбоподателя за погрешно посочена начална дата на периода, за който е изплатено обезщетението за безработица, а именно - 11.04.2018 г., съдът се е произнесъл. Тя е свързана с началния момент, от който е отпусната пенсията в Украйна. Непроизнасянето по възражението на жалбоподателя, че отпуснатата в Украйна пенсия не е за старост, а само за осигурителен стаж, не е съществено процесуално нарушение, тъй като спорът от фактическа страна е изяснен и в самото разпореждане е посочено, че пенсията е за старост /възраст/ по смисъла на чл. 2, т. 2 от договора между България и Украйна за социално осигуряване, обн. в ДВ бр. 26 от 21 март 2003 г. Гореизложеното обаче не е от естество да санира материалната незаконосъобразност на проверявания съдебен акт. Поради това атакуваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение на Плевенския административен съд като постановено при неправилно прилагане на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното от Х. Николов решение № 2153-14-69/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за настоящото производство в размер на 365 лв., които същият е доказал с представените платежни документи. Разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение