Решение № 7028 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 480/2009 г.

Решение № 7028 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 480/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Нели Георгиева Маркова, от гр. Русе, против решение № 839 от 21.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4809/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Архиви" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Нели Георгиева Маркова против заповед № 247/26.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция "Архиви", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗДСл., като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Нели Георгиева Маркова е издадена от органа по назначаването съобразно разпоредбата на чл. 9, т. 10 от Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви". Последният въз основа на правомощията си по чл. 9, т. 8 от посочения правилник е утвърдил длъжностното разписание на Агенцията в изпълнение на заповед № 195/28.05.2008 г. и Постановление на Министерски съвет № 147/27.06.2008 г. Правно ирелевантен за законосъобразността на обжалваната заповед е фактът, че същата е издадена и съобщена на жалбоподателката преди влизане в сила на посоченото ПМС и утвърденото ново длъжностно разписание. В оспорения индивидуален административен акт изрично е отбелязано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 30.06.2008 г., от която дата е в сила ПМС № 147/27.06.2008 г. и утвърденото ново длъжностно разписание. Следователно към датата на настъпване на конститутивното действие на заповедта - 30.06.2008 г. са налице административни актове, с които е изменена структурата и числеността на администрацията и е одобрено ново длъжностно разписание, които са и основанията за издаване на оспорения акт. Съгласно приложените по делото поименни разписания на длъжностите на агенцията, действащи от 19.10.2007 г. и от 30.06.2008 г. е видно, че четири от шестте бройки за длъжността "старши експерт" в отдела са съкратени, като са останали само две бройки. Общата численост на администрацията на агенцията е намалена от 513 на 451 щатни бройки. Ето защо изводът на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността, заеманата от касаторката е законосъобразен и обоснован, като съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на съда относно неприложимостта на чл. 333, ал. 1 от КТ при прекратяване на служебното правоотношение. В тази насока първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат се предвидят само с изрична правна норма. В ЗДСл няма правна норма, препращаща към субсидиарно прилагане на КТ за неуредените случаи. Точно обратно - нормите от КТ се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени от ЗДСл случаи - чл. 63 и чл. 66 (относно правото на отпуски), чл. 101, ал. 3 (за имуществената отговорност на служителите), чл. 119 (изчисляване на служебен стаж), § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗДСл (ДВ, бр. 70/04 г.). Липсата на нормативно установена закрила при прекратяване на служебното правоотношение, предполага липсата на законодателна воля за това, а не за празнота на закона, водеща до прилагане на други норми по аналогия. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,