Решение № 610 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2015 г.

Решение № 610 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "В. П." АД със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. "Д." №..., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Божинов /представени пълномощно, трудов договор и удостоверение за правоспособност/ против решение № 5793 от 30.09.2015 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10673/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № 291200360/18.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" - С., потвърдена с решение № 1664/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че РА не е нищожен, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, възпрепятстващи правото на защита на ревизираното лице, както и че е материално законосъобразен. Излага в жалбата си доводи за неправилност на изводите на съда, че по процесните фактури не са налице реално осъществени доставки на стока /грозде/ и транспортни услуги. Счита, че от негова страна и от страна на неговите доставчици в хода на ревизионното производство са представени достатъчно документи, доказващи спорния факт, а именно осъществяването на доставките. Въпреки това, правото на данъчен кредит му е отказано поради недоказан произход на стоката от страна на преките доставчици и констатирани нередовности при предходни доставчици, а това противоречи на практиката на СЕС. П. се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи РА за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 291200360/18.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" - С., в оспорената му част, потвърдена с решение № 1664/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "В. П." АД са определени задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС с мотиви за липса на реални доставки по фактури, издадени от "Н. А. 2007" ЕООД, с предмет доставки на грозде - частично в размер на 111 257.71 лв., по фактури, издадени от "НД А." ООД, с предмет доставки на грозде - в размер на 345 352.05 лв. и по фактури, издадени от "З. - 04" ООД, за транспортни услуги - в размер на 132 441.86 лв. Първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. РА е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. За да отхвърли жалбата против РА, съдът е обосновал извод за това, че събраните в хода на ревизионното производство документи, подробно обсъдени от него, не доказват предаване на стоката /грозде/ от посочените преки доставчици. По отношение на транспортните услуги е възприел констатациите на органите по приходите, направени въз основа на данните от трети лица, писмените обяснения и представените доказателства, че същите не са извършени от посочения във фактурите доставчик. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, в касационната жалба не се сочат. Неоснователен е доводът на касатора, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган, а изводите на съда, които са в противоположен смисъл, са материално незаконосъобразни. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1200083/18.03.2012 г., издадена от началник отдел "Контрол" в компетентната ТД, определен със заповед № 71/12.04.2010 г. на директора на ТД на НАП по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. ЗВР притежава изискуемото от чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. РА е издаден от М. Н. П. - главен инспектор по приходите, оправомощена на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК със заповед за определяне на компетентен орган № К 1200360/20.12.2012 г. от органа, възложил ревизията. РА е издаден на 18.03.2013 г., т. е. след изменението на чл. 119, ал. 2 /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 01.01.2013 г./, но тъй като към датата на влизане в сила на изменението ревизионното производство е било висящо, в съответствие с изискването на § 35, ал. 1 ЗИД ДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г./ РА е издаден по реда, регламентиран в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението й. Издаването на РА след като е изтекъл 14-дневният срок от подаването на възражението против РД, регламентиран в чл. 119, ал. 3 ДОПК, не обуславя извод за нищожност на РА, тъй като срокът не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на компетентния орган да издаде РА, нито представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо само по себе си отмяна на РА, тъй като нарушава правото на защита на ревизираното дружество, противно на твърденията на касатора. Последното се отнася и до връчването на РА след изтичането на 7-дневния срок по чл. 119, ал. 4 ДОПК. По доводите на касатора за необоснованост на решението и противоречие с материалния закон настоящата касационна инстанция намира следното: I. По доставките от "Н. А. 2007" ЕООД: В хода на ревизионното производство е установено, че в данъчните периоди м. септември, м. октомври и м. ноември 2009 г. "Н. А. 2007" ЕООД е издало на "Винпром Пещера" АД 13 фактури за доставка на 6 259 680 кг различни сортове грозде, по които получателят е упражнил право на приспадане на ДДС в размер на 251 043.54 лв. Според дадените обяснения от доставчика гроздето - предмет на доставките той е закупил от частни земеделски стопани от обл. Я. Като доказателства за това представя протоколи за изкупуване на грозде от физически лица и счетоводна справка за движение по сметка 304/7 "грозде" в кореспонденция със сметка 501 "каса в лева", според която за закупеното грозде е изплатил на физическите лица 1 223 767.44 лв. Ревизиращият екип е признал като закупено от доставчика от физически лица 3 977 829 кг грозде и е приел, че за разликата - 2 875 911 кг представените протоколи не са годни да докажат това обстоятелство, тъй като в някои липсва дата, в други ЕГН на физическото лице е сгрешено, в трети е посочено ЕГН на лице, което е починало, в четвърти липсва подпис на физическото лице. С оглед тази констатация на ревизираното дружество е отказано частично право на приспадане на ДДС в размер на 111 251.71 лв., съответстващ на доставките на 2 875 911 кг. В мотивите на РА и решението на решаващия орган се твърди, че друг мотив за отказа на правото на приспадане е това, че не е доказан транспортът на гроздето от лозовите масиви до получателя, който по документи би следвало да е осъществен от "З. - 04" ООД чрез подизпълнители "Д. В. А." ЕООД и "Т." ЕООД. Изрично и неколкократно в РД, РА и решението на решаващия орган се заявява, че не се оспорва наличието на стоката грозде при получателя /ревизираното дружество/, както и влагането му в производство или препродаване /част от гроздето по процесните фактури е продадено на "В. Я." ЕАД/. В съдебното производство е прието без възражения от страните заключение на вещо лице по назначената от съда ССЕ. Според това заключение в счетоводството на "Н. А. 2007" ЕООД по сметка 304/7 "материали - грозде" са заприходени общо 6 259 680 кг грозде въз основа на изкупвателни протоколи от 1010 физически лица. Представени са на вещото лице справка и протокол за изплатени суми в размер на 1 223 767.44 лв. По кредита на същата стокова сметка е отразено изписването на съответните количества грозде към "В. П." АД, а приходът от продажбите е отчетен по сметка 702 "постъпления от продажби". Плащанията от "В. П." АД към "Н. А. 2007" ЕООД са по банков път. "Н. А. 2007" ЕООД е разполагало с необходимите парични средства за заплащане на физическите лица, както и е внесло в бюджета дължимия ДДС по СД за съответните данъчни периоди, в които е начислен ДДС по продажбите на "В. П." АД. "В. П." АД е заприходило стоките по процесните фактури по дебита на сметка 301 аналитично по вид грозде, количество, ед. цена, стойност и по кредита на сметка 401 "доставчици" в случая доставчик "Н. А. 2007" ЕООД. Вещото лице констатира съответствие между количество и сорт грозде по счетоводни документи в счетоводството на жалбоподателя и по фактурите. От цялото количество грозде, получено от този доставчик, вложено в производство в изба С., изба П. и С. е 3 391 950 кг, а 1 895 600 кг е фактурирано на "В. Я." ЕАД с посочените в заключението фактури. Последната констатация на вещото лице кореспондира изцяло с констатацията на ревизиращите органи, провели ревизията на "Н. А. 2007" ЕООД, отразена в РД, а именно, че от това дружество са представени товарителници, доказващи изпращането на част от гроздето до "В. Я." ЕАД без от него да са издавани фактури на "В. Я." ЕАД. В заключението на вещото лице са посочени фактурите с номера и дати /4 броя/, издадени от "Н. А. 2007" ЕООД на "В. П." АД, и съответните фактури с номера и дати /4 броя/, издадени от "В. П." АД на "В. Я." ЕАД. В табличен вид вещото лице е описало към всяка фактура товарителниците, място на товарене, количество по товарителниците и по бюлетините за приемане, номера и дати на пътните листове, превозвач, номер на автомобила и имената на лицето, предало стоката /шофьор/, както и имената на лицето, приело стоката след претеглянето й на кантар. По отношение на количеството грозде по фактури, товарителници и бюлетини установява пълно съответствие. За да отхвърли жалбата против частта от РА, в която не е признато частично право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Н. А. 2007" ЕООД, АССГ е изложил в мотивите на своето решение следното: За да е налице доставка от "Н. А. 2007" ЕООД на "В. П." АД на 6 259 680 кг грозде, е необходимо "Н. А. 2007" ЕООД преди това да е придобило собствеността върху това количество грозде. Поради установените от ревизиращите органи пропуски при попълването на протоколите, вписване на грешно ЕГН или ЕГН на починало лице не е доказано придобиването от него на собствеността върху 2 875 911 кг. Възможно е лозовият масив да се води на името на наследодателя, който е починал, но в такъв случай би следвало в протоколите да се впишат имената и ЕГН на лицата, които са продали гроздето /наследници/, а това не е направено. Допълнително основание за отказа на правото на данъчен кредит според съда е това, че представените документи не доказват предаване на стоката от "Н. А. 2007" ЕООД на "В. П." АД. Настоящият тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира решението на АССГ в тази част за неправилно, поради следното: Подробно изложените по-горе факти и мотивите на ревизиращия екип, изложени в РД, представляващ неразделна част от РА съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, показват, че правото на данъчен кредит е отказано частично за определено количество грозде от цялото, за което са издадени описаните в същия РД 13 фактури, а не по конкретни фактури, поради това, че чрез част от представените протоколи за изкупуване на част от гроздето от физически лица доставчикът не доказва да е придобил правото на собственост върху него. Както беше посочено по-горе, многократно в мотивите на РД, РА и решението на решаващия орган е заявено, че придобиването на цялото количество грозде от 6 259 680 кг от "В. П." АД и реализацията му чрез влагане в производство и продажба на "В. Я." ЕАД не се оспорва. Не се оспорва предаването и получаването на 3 977 829 кг грозде от "Н. А. 2007" ЕООД на "В. П." АД по представените от двете дружества товарителници, пътни листи, бюлетини за приемане на гроздето от "В. П." АД, придружителни документи за превоз на грозде съгласно чл. 42 ЗВСН и сертификати по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване, в които производител са вписани физически лица, а като получател - "В. П." АД. Следва в случая да се посочи, че по смисъла на чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стоки ще означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Поради това липсата на редовен документ, доказващ придобиването на право на собственост върху част от стоката от доставчика, след като не се оспорва от данъчната администрация предоставянето на стоката от него на ревизираното дружество и правото на разпореждане с нея като собственик, не може да обоснове извод за липса на доставка на част от тази стока и поради това непризнаване частично на правото на данъчен кредит за нея. В редица свои решения по сходни казуси СЕС е постановил, че данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, упражняващо право на приспадане, да провери дали издателят на фактури за стоките е разполагал с тях или да притежава документи в това отношение /т. 42 от решение на СЕС по дело С-78/12, "Е.-К ЕООД от 18 юли 2013 г.; т. 66 от решение на СЕС по съединени дело С-80/11 и С-142/11, Mahageben kft, P. D./. Ответникът по делото не твърди, че чрез доставката на грозде от физическите лица по признатите протоколи чрез доставчика "Н. А. 2007" ЕООД ревизираното дружество е извършило злоупотреба или че използва издадените му фактури за упражняване на правото на приспадане на данъка с измамна цел, и именно с оглед на това за по-голямата част от стоката правото на данъчен кредит е признато. Що се отнася до транспорта, осъществен от "З. - 04" ООД, във връзка с доставките от "Н. А." ЕООД, с РА не е отказано право на данъчен кредит на "В. П." АД по тези фактури за транспорт, издадени от "З. - 04" ООД с подизпълнители "Д. В. А." ЕООД и "Т." ЕООД, и това е логично, след като е отказано право на приспадане на данъчен кредит частично за 2 875 911 кг без да се посочва по кои конкретно фактури. Поради така изложените съображения решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "В. П." АД против РА, относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н. А." ЕООД, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената част. II. Относно доставките на транспортни услуги от "З. - 04" ООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "З. - 04" ООД в периода м. октомври 2010 г. - м. ноември 2011 г., по договор и тарифа за превоз на грозде при цена 1.58 лв. без ДДС. В табличен вид /приложение № 5 към заключение от 12.01.2015 г./ вещото лице по назначената ССЕ е описало по всяка една фактура номер и дата на пътните листове и товарителници, с които е осъществена транспортната услуга, количеството грозде по товарителниците, превозвач, маршрут, пробег /км/, рег. номер на автомобила и ремаркето, собственик на автомобила, основанието за ползване на автомобила от превозвача /собствен автомобил или ползван по договор за наем със собственика/. Превозът е осъществен от превозвач "З. - 04" ООД или от подизпълнител "Т." ООД. Собственици на автомобилите са "Т. Т." ЕООД, ЕТ "ВТК-В. К.-Е. Д." и по договор за лизинг с ЕАД "Х. л.", "Д. тр. 9" ЕООД, ЕТ "Н.-91", ЕТ "Сет - С. М.", "СПС К." ЕООД, "З. - 04" ООД. Представени са договори за наем, по силата на които "З. - 04" ООД ползва автомобилите, които не са негова собственост. От изброените собственици на автомобили само "Т. Т." ЕООД заявява, че не е отдавал собствените си автомобили под наем и че същите са използвани от дружеството във връзка с осъществяваната от него транспортна дейност. Представя разпечатки от GPS устройство с посочен номер на устройството и номер на автомобилите, които според дадените от него обяснения доказват, че автомобилите са извършвали превози по съвсем различни маршрути и не са осъществявали транспорт до производствената база на "В. П." АД. За два от автомобилите са представени договори за продажбата им на трети лица преди процесния период от време, а други два автомобила не са собственост на това дружество. Изложените факти обосновават извод, че по товарителниците и пътните листове, в които са вписани транспортни средства, собственост на "Т. Т." ЕООД, не са осъществени транспортни услуги по маршрутите, посочени в пътните листове, от "З. - 04" ООД и от неговия подизпълнител "Т." ООД. По отношение на останалите транспортни услуги, осъществени с транспортни средства, собственост на изброените по-горе дружества, не е налице основание да се приеме, че транспортните услуги не са извършени само защото тези дружества не са издали и не са отразили в счетоводството си фактури с предмет услуга - наем на автомобилите, още повече че в договорите наемна цена не е договорена. Поради това правото на приспадане на ДДС по фактурите, по които транспортът не е осъществен с транспортни средства на "Т. Т." ЕООД, незаконосъобразно АССГ е потвърдил РА, с който е отказано право на данъчен кредит, поради липса на доставка на услуга, а това са следните фактури: № 71/25.10.2010 г. с ДДС 782.86 лв.; № 210/2.09.2011 г. с ДДС 3 811.11 лв.; № 212/30.09.2011 г. с ДДС 458.02 лв.; № 222/07.10.2011 г. с ДДС 315.57 лв.; № 227/12.10.2011 г. с ДДС 584.84 лв.; № 231/19.10.2011 г. с ДДС 657.87 лв.; № 235/21.10.2011 г. с ДДС 99.76 лв.; № 250/15.11.2011 г. с ДДС 308.40 лв.; № 251/16.11.2011 г. с ДДС 1 716.68 лв.; № 238/26.10.2011 г. с ДДС 339.04 лв. Законосъобразно е отказано право на приспадане на ДДС по фактура № 199/10.09.2011 г. с ДДС 1 204.24 лв., по която по документи транспортът е осъществен изцяло с транспортни средства на "Т. Т." ЕООД. Тъй като към останалите фактури са представени пътни листове и товарителници, в които са вписани както транспортни средства на "Т. Т." ЕООД, така и такива, които не са негова собственост, без да са отграничени от органите по приходите и без да е определена цена на услугата съгласно сключения договор, за настоящата касационна инстанция е невъзможно да разреши правния спор по същество. Поради това в тази част решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа страна, като за целта при повторното разглеждане съдът следва да постави задача на ССЕ да определи размер на ДДС във връзка с тази част от транспортните услуги, за които доставчикът твърди и представя документи, целящи да установят осъществяването им с транспортни средства, собственост на " Т. Т." ЕООД, посочени и в приложение № 5 към заключението на ССЕ от 12.01.2015 г. III. При сходна, но не идентична фактическа обстановка като тази по доставките от "Н. А. 2007" ЕООД, е отказано правото на приспадане на ДДС в размер на 345 352.05 лв. по 21 фактури, издадени от "НД А." ООД в данъчните периоди м. април - м. ноември 2010 г., с предмет авансови плащания /6 фактури/ и доставки на различни сортове грозде. Основният мотив на ревизиращите органи, възприет и от АССГ, за отказ на правото на данъчен кредит е обстоятелството, че прекият доставчик не е придобил собствеността на стоката от неговия предходен доставчик - "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД. В тази връзка се прави позоваване на издадения на "НД А." ООД РА № 161201321/31.05.2012 г., с който му е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД през същите данъчни периоди с предмет доставки на грозде и авансови плащания, потвърден с влязло в сила решение на АС П. - № 1913/13.08.2013 г. по адм. д. № 3299/2012 г., оставено в сила с решение № 10351/24.07.2014 г. по адм. д. № 14234/2013 г. на ВАС, първо отд. Различното от доставките от "Н. А. 2007" ЕООД е това, че "НД А." ООД не представя документи, установяващи изкупуването на гроздето от физическите лица, а представя фактури, издадени му от "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД. Видно от приложените по делото РА и РД към него на "НД А." ООД и решението на ВАС - № 10351/24.07.2014 г. по адм. д. № 14234/2013 г., "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД е твърдяло, че е произвело грозде в наети от него лозови масиви, а услугите по обработването на лозовите масиви са му били предоставени от неговите доставчици "В. МП" ЕООД и "Х." ООД. Именно тези негови твърдения не са били доказани, както и не са представени документи, нито от "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД, нито от "НД А." ООД, доказващи предаване и приемане на грозде от едното дружество на другото. Представени са само фактури. С мотиви за това, че само фактурите не са достатъчни да докажат наличието на облагаеми доставки между "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД и "НД А." ООД /решение на СЕО по дело С-342/87, т. 13, според което правото на приспадане не са прилага към данък само защото е посочен във фактура/ с влязлото в сила съдебно решение РА е потвърден. Що се отнася до доставките на грозде от "НД А." ООД на "В. П." АД, в РД към РА, издаден на "НД А." ООД, се съдържа констатация, че "НД А." ООД притежава документи за предаването му на "В. П." АД. Същото е натоварено в различни масиви в села от областите П., С. З., Х., Я., С. и е разтоварено в производствената база на "В. П." АД в гр. С. /стр. 8 РД/. В тази връзка в мотивите на съдебните решения на АС-П. и Върховния административен съд е посочено, че последващата реализация на стоката от "НД А." ООД чрез доставки в полза на "В. П." АД не са оспорени от данъчната администрация и тяхното осъществяване се потвърждава и приетата по делото ССЕ, но това не е достатъчно, за да бъде признато правото на приспадане на ДДС на "НД А." ООД по фактурите, издадени от "ВАС Импорт - Експорт" ЕООД. Както и при доставчика "Н. А. 2007" ЕООД, така и тук ответникът по делото пред АССГ не оспорва получаването от "В. П." АД на количеството грозде, посочено във фактурите, издадени му от "НД А." ООД, и влагането му в производство на вина /винен дестилат/. По отношение на счетоводното отразяване на фактурите при прекия доставчик и при жалбоподателя, счетоводното отразяване на плащанията, отчитане на приходи, начисляване на данъка от доставчика и плащане на ДДС по подадените СД, плащания по банков път, заприходяване на стоката по стоковите сметки, изписването й във връзка с фактурите за продажба при доставчика и във връзка с влагането й в производство при жалбоподателя, както и за съответствието на количеството грозде по фактури, товарителници и бюлетини, заключението на ССЕ е същото, както във връзка с доставките от "Н. А. 2007" ЕООД. В табличен вид вещото лице е описало към всяка фактура товарителниците, място на товарене, количество по товарителниците и по бюлетините за приемане, номера и дати на пътните листове, превозвач, номер на автомобила и имената на лицето, предало стоката /шофьор/, както и имената на лицето, приело стоката след претеглянето й на кантар. За да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че доставчикът не е придобил собствеността върху стоката и представените документи не доказват предаване й от него на "В. П." АД, тъй като в бюлетините като предал стоката се е подписал шофьорът, в товарителниците също са налице подпис и имена на шофьора. Освен това е изложил мотиви за недоказване на транспорта на гроздето от "З. - 04" ООД чрез подизпълнител "Т." ЕООД. По отношение на фактурите за авансови плащания РА също е потвърден, тъй като не са доказани доставките, във връзка с които са направени авансовите плащания. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на съда по отношение на 6-те фактури за авансови плащания, по които е отказано право на данъчен кредит обща в размер на 48 000 лв. Авансовите плащания представляват частично плащане по договор, сключен между "В. П." АД като възложител и "НД А." ООД като изпълнител, на 07.04.2010 г., с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да произведе и предаде на изпълнителя определени сортове и количества грозде, които ще бъдат изкупени по пазарни цени. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че "НД А." ООД е превъзложил изпълнението на услугата на "В. И. - Експорт" ЕООД като е сключило с това дружество идентичен договор на 18.01.2010 г. Правото на данъчен кредит по шестте фактури за авансови плащания не е налице на първо място, тъй като услугата не е индивидуализирана чрез всички съществени елементи - в случая не е договорена цената, по която ще бъде изкупувано гроздето и на второ място, тъй като нито от жалбоподателя, нито от доставчика, нито от "В. И. - Е." ЕООД се представят доказателства за изпълнението на договора. Показателен в това отношение е фактът, че договорът с подизпълнителя е сключен от "НД А." ООД преди договора с възложителя с "В. П." АД. За да бъде признато правото на данъчен кредит в случая, е необходимо на първо място доставката да е индивидуализирана чрез всички съществени елементи в сключения между страните договор и второ същата да е реално осъществена /т. 28 от решение на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11, "О. Б." ЕООД и т. 48 от решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 "BUPA Hospitals" LTD/. Настоящата касационна инстанция намира за частично неправилен изводът на първоинстанционния съд за това, че представените документи не доказват осъществяването на доставките на грозде по останалите фактури. Към всяка фактура са представени товарителници с изпращач "НД А." ООД, в които е вписано мястото на товарене и мястото на разтоварване, количество и сорт грозде, номер на превозното средство и имена на шофьора, пътни листове с идентични данни, бюлетини за приемане, съдържащи отново данни за количество грозде, имената на лицата, предали и получили същото. Тези документи не са оспорени от ревизиращите органи, напротив въз основа на същите такива е призната доставката на 3 977 829 кг грозде от доставчика "Н. А. 2007" ЕООД, а при ревизията на "НД А." ЕООД също е прието, че тези документи доказват доставките на грозде от него на "В. П." АД. В този смисъл са и мотивите на решение № 10351/24.07.2014 г. по адм. д. № 14234/2013 г. на ВАС, първо отд. Макар това съдебно решение във връзка с тези мотиви да не се ползва със сила на пресъдено нещо, доколкото те не са решаващи за постановения диспозитив, с който РА на "НД А." ЕООД е потвърден, то принципът на правна сигурност изисква при едни и същи документи да не се правят различни изводи относно осъществяването на едни и същи доставки /виж т. 28 и т. 34 от решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13/. Поради това че "НД А." ООД неправомерно е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени му от "В. И. - Е." ЕООД, тъй като физическите лица - производители на грозде не са регистрирани по ЗДДС лица, на това дружество е отказано право на приспадане по тези фактури с РА, потвърден с влязло в сила съдебно решение. Не се твърди от страна на ревизиращия екип наличие на знание у жалбоподателя за това, че прекият му доставчик "НД А." ООД е прикрил действителните си доставчици с цел злоупотреба с правото на приспадане на ДДС за разлика от другия му доставчик "Н. А. 2007" ЕООД. С оглед изложеното по-горе във връзка с осъществения транспорт на гроздето по фактурите, издадени от "НД А." ООД, тъй като според данните в документите доставките са осъществени с посочените в тях транспортни средства и стоката е предадена от шофьорите на тези превозни средства, настоящата касационна инстанция намира, че липсва доставка на грозде с транспортните средства, за които се твърди, че са собственост на "Т. Т." ЕООД и са предоставени от това дружество по договор за наем. Тъй като към фактурите /без шестте за авансови плащания/ са представени пътни листове и товарителници, в които са вписани както транспортни средства на "Т. Т." ЕООД, така и такива, които не са негова собственост, а са собственост на други дружества, без да са отграничени от органите по приходите, за настоящата касационна инстанция е невъзможно да разреши правния спор по същество. Поради това в тази част решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа страна, като за целта при повторното разглеждане съдът следва да постави задача на ССЕ да определи размер на ДДС във връзка с тази част от доставките на грозде съобразно количество и цена, за които доставчикът твърди и представя документи, целящи да установят осъществяването им с транспортни средства, собственост на "Т. Т." ЕООД, посочени и в приложение № 5 към заключението на ССЕ от 12.01.2015 г. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни по размер на правния интерес, във връзка с постановеното решение по съществото на спора. За другата част по исканията им за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, който повторно ще разгледа делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. С настоящото съдебно решение РА е потвърден относно установените сп него задължения за ДДС в размер на 49 204.24 лв. и съответните лихви. Юрисконсултското възнаграждение на ответника, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция е в размер на 2 006.12 лв., а за двете - 4 012.24 лв. За отменената част от РА на жалбоподателя се дължат разноски, представляващи ДТ за двете съдебни инстанции, депозити за ССЕ за първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съответни на уважената част от жалбата, в размер на 49 542.87 лв. По компенсация ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 45 530.63 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение