Решение № 8003 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2019 г.
ВАСIV отделение23.06.2020 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 153/28.06.2019 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело № 154/2019 г. и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане при съобразяване с изложените мотиви и указания в настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8003 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 153/28.06.2019 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело № 154/2019 г., с което е отменено негово Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/3796#3 от 20.03.2019 г. и фондът е осъден да заплати разноски 1200 лева. Касационният жалбоподател изтъква, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага довод, че съдът незаконосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл. 100 и чл. 102 АПК, вместо да приложи Методологията за определяне на финансови корекции (отм.); приета от Министерския съвет, в която за процесния програмен период 2007 г. – 2013 г. били посочени съответните нередности и следващите се финансови корекции по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съдът не съобразил доказателствата по делото с предвиденото в чл. 3, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и неправилно приложил института на погасителната давност. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли жалбата на Община Болярово, както и присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Община Болярово в писмено становище и в открито съдебно заседание по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. Радева, изтъква съображения за правилност на съдебния акт, който е постановен при липса на основанията за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното Решение № 153/28.06.2019 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело № 154/2019 г. е отменено Решение за налагане на финансова корекция № 01- 0800/3796#3 от 20.03.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С решението си административният орган е определил финансова корекция в размер на 10 (десет) % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Подготовка на пълен инвестиционен проект за "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на град Болярово, Община Болярово за кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007 г. - 2013 г. по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката на селските райони" и избор на Обединение "Аква Топ - П и П Консулт", за изпълнение на одобрен проект по договор № 28/321/00841 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ "Земеделие" - РА и Община Болярово. С акта е установено, че срещу общината е възникнало публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по посочения договор, в размер на 17 237, 20 лева без ДДС, като стойността на ДДС е 3447, 44 лева, представляваща недължимо получено плащане за финансиране на разходите за ДДС, изчислени върху размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по горецитирания договор. Общият размер на задължението е 20 684, 64 лева. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чиито правомощия са предвидени в чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В мотивите на съдебното решение са изложени аргументи, че административният акт отговоря на изискването по чл. 59, ал. 2 АПК за форма, съответно съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. При издаването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани, както с установените нарушения, така и с определената по размер финансовата корекция, съответно административното производство по издаване на акта е започнало с писмо изходящ № 01-0800/3796 от 22.12.2016 г. и на основание чл. 73 и сл. ЗУСЕСИФ. При осъществения съдебен контрол по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът е намерил, че решението за налагане на финансова корекция е материално незаконосъобразно на две основания. Първото основание е свързано с обстоятелството, че административният орган е издал административния акт в хипотезата на чл. 99 и сл. АПК, независимо, че не са били осъществени законовите предпоставки. Аргументите на съда са обосновани от доказателствения факт, а именно, че по договор № 28/321/00841/12.07.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 на Община Болярово, разходите на бенефициера, са били верифицирани. С оглед на това обстоятелство, съдът счита, че административният орган е бил компетентен да наложи финансова корекция, като издаде съответния за това акт, но при условията на чл. 99 – чл. 100 АПК. Доколкото по делото нямало доказателства за обжалване на актовете за одобрение на разходите по проекта, съдът е преценил, че към датата на последното окончателно плащане, извършено на 30.09.2015 г. (Уведомително писмо за одобрение № 1142/321 на ДФ "Земеделие"), актовете за одобрение са влезли в сила и не е било налице правно основание след изтичане на тримесечния срок по смисъла на чл. 102 АПК, въпросът да бъде пререшаван с издаване на решение за налагане на финансова корекция. Второто основание е, че административният орган в установителната част на акта ясно е посочил извършените от бенефициера нарушения – чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 25, ал. 7 и чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.); , както и размера на финансовата корекция, но изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е следвало да издава административния акт, защото била изтекла предвидената в чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (само Регламента), погасителна давност. Правните аргументи на съда са съобразени с тълкуването на съдържанието на чл. 3, пар. 1 от Регламента, съгласно което срокът е четири години, считано от момента, в който нередността е извършена. В първоинстанционното съдебно решение е прието, че това е датата, на която е издадено решението на възложителя и обявлението в АОП за провеждане на обществената поръчка – 27.01.2009 година. Съдът не отрича, че срокът е могъл да бъде прекъсван от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано от лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, но в конкретната хипотеза считано от дата 27.01.2009 г. са изминали повече от 8 години до датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция, поради което актът бил незаконосъобразен и на това основание. По тези причини административният съд отменя обжалваното решение за налагане на финансова корекция на Община Болярово. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 (нова - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ законодателят въведе допълнителна мярка за контрол върху изразходените европейски средства от България, по повод управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Касае се за нормативно установени правила за проверка на вече проведени и приключили обществени поръчки. Правилото на т. 9 е прието през 2017 г., т. е. след провеждането и приключването на процесната обществена поръчка с възложител - Община Болярово, при която се констатира нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта ЗУСЕСИФ, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, препращащо към ЗОП (отм.);. Тъй като разпоредбата касае материалните правоотношения по повод на избор на изпълнител на бенефициера, във връзка с обявената обществена поръчка по ЗОП (отм.); и сключения договор № 28/321/00841/12.07.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 г. - 2013 г., то издаденият индивидуален административен акт е постановен в съответствие с предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 73, ал. 1 и чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, които изключват приложението на общите разпоредби на чл. 99 и чл. 102 АПК. Изложеното опровергава извода на административния съд за приложимост на чл. 99 и чл. 102 АПК. Касационната инстанция счита, че контролът върху обществени поръчки за одобрени разходи, финансирани изцяло или отчасти със средства на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включва и правомощието на директора на ДФ "Земеделие" в процедурата по чл. 73, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУСЕСИФ да извършва последващия контрол за законосъобразност на проведените процедури по ЗОП, както и да установява нарушения, попадащи в хипотезите на Методологията за определяне на финансови корекции, (приета с ПМС № 134, отм. ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. във връзка с § 1, ал. 2 ПЗР на ПМС № 57 от 28 март 2017 г.). Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Според § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 година. Законодателят не е посочил изрично в чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, както в алинея 3 на § 8 от същия закон, че приетите от Министерския съвет до влизане в сила на закона нормативни актове, които уреждат обществени отношения - предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г., но от тълкуването на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ се налага извод, че даденото законодателно разрешение по § 8, ал. 3 следва да се отнася и в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. С Методологията (отм.); по същество Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции. С оглед на установеното обстоятелство и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. именно Методологията (отм.); е била относима към видовете нарушения, упоменати в чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. По делото е установено, че между Държавен фонд "Земеделие" и Община Болярово е сключен договор за финансово подпомагане № 28/321/00841/12.07.2011 г. по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с анекс от 31.08.2011 г. и 31.01.2014 година. Помощта е предоставена за извършването на дейностите по проект № 28/321/00841 "Реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на гр. Болярово, Община Болярово". Със свое Решение №РД-5-40/27.01.2009 г. възложителят е открил процедура по провеждане на обществена поръчка, с предмет: Избор на консултант за техническа помощ за подготовка на пълен инвестиционен проект за: Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на град Болярово, община Болярово, за кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007 г. – 2013 г., мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони: разработване на работен проект и количествено – стойностни сметки, изготвяне на финансови и социално - икономически анализи за инвестиционния проект, цялостно управление на проекта и подготовка на процедури за изпълнители. Видно от раздел III на публикуваната документация "Юридическа, икономическа, финансова и техническа информация" поръчката ще се финансира след потвърждение за финансиране от Националната програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., поетапно и съгласно сключения договор. В производството по обявената процедура и според приложния протокол от 24.03.2009 г. от работата на помощния орган на възложителя, на първо място е бил класиран участника "Аква Топ – П и П Консулт" ДЗЗД – гр. София с получени 100 точки. С Решение №РД – 5 – 111/25.03.2009 г. кметът на Община Болярово, на основание чл. 73 ЗОП и отразеното в протокол от 24.03.2009 г., обявява класирането на подадените оферти в откритата процедура по възлагане на обществената поръчка, като класира на първо място посоченото по-горе дружество. След проведената процедура между Община Болярово (възложител) и Обединение "Аква Топ - П и П Консулт" гр. София (изпълнител) е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 23 от 10.04.2009 г. с предмет: "Подготовка на пълен инвестиционен проект за "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на град Болярово, Община Болярово, за кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007 г. - 2013 г., мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони", на стойност 257 500, 00 лева без ДДС. В чл. 2 страните са уговорили срок на договора – 24 месеца от датата, на която е подписан. Видно от съдържанието на чл. 11 от договора, услугите, които Обединение "Аква Топ – П и П Консулт" ще извърши, се приемат с одобрени и подписани от изпълнителя и възложителя доклади за стартиране, междинен напредък и окончателно приключване на дейностите по чл. 1, ал. 2 и ал. 4. Страните не спорят, че одобрените суми във вид на авансово, междинно и окончателно плащане по договора с ДФ "Земеделие" са изплатени, в това число и одобрените за дейностите с изпълнител "Аква топ - П и П" ДЗЗД сума 172 372, 00 лв. и начисленото ДДС върху нея. Окончателното плащане по договора е извършено на 30.09.2015 г., видно от Уведомително писмо за одобрение № 1142/321 на ДФ ‘‘Земеделие", постъпило с вх. № 57-00-4 от 28.01.2016 г. в Община Болярово, по подадена заявка за окончателно плащане на 24.07.2015 г., в това число и за финансиране на разходите за ДДС. С писмото ДФ "Земеделие" уведомява Община Болярово, че недопустими за финансирани са разходи в размер на 14 430, 47 лева, представляващи наложена редукция след извършена проверка на място на инвестицията. В писмото е посочено, че възложителят следва да инициира и коригиращи бюджетни нареждания спрямо посочените дружества, измежду които и "Аква Топ - П и П" ДЗЗД. С уведомително писмо изх. № 01-0800/853 от 25.01.2016 г., № 1142/321, издадено от заместник изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, Община Болярово е уведомена, че при извършени административни проверки и проверки на място, е установено несъответствие между заявените активи и стойности на СМР с реално изпълнение, както следва: реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Болярово. В решението за налагане на финансова корекция от органа е прието, че възложителят Община Болярово не е спазила при провеждане на обявената и гореописана обществена поръчка разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 25, ал. 7 и чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.);. От административния съд е констатирано, че в обявлението на обществената поръчка, раздел III. 2. 2. "Икономически и финансови възможности", в частта "Минимални изисквания" т. 4, възложителят е поставил изискване на участниците, а именно "Годишният оборот на участника за всяка от последните две години – 2006 г. и 2007 г. да не е по-малко от 70 000 лева". Формулираното по такъв начин изискване се явява ограничаващо и в нарушение на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ЗОП (отм.);. В Раздел III. 2. 3, "Технически възможности" от обявлението, в частта "Минимални изисквания", възложителят е посочил, че "Кандидатът трябва да докаже, че е изпълнил минимум петнадесет или повече успешно изпълнени договори с референции от възложител". Предвидено по този начин изискването представлява прекомерно завишение на критериите за подбор, предвид предмета на поръчката, изискуемия оборот и посоченото в т. 4 на същия раздел изискване "Участникът следва да е изготвил минимум два подобни проекта през последните три години". Описаното условие по същество е ограничаващо, с което са нарушени и основните принципи на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.);. Прието е също, че Методиката за оценка в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка е съставена от следните показатели: Техническа папка (П1) 80% и Финансова оценка (П2) 20%. Подпоказателите в техническата оценка включват: А-Организация и методология за изпълнение на поръчката, В-Експерти за изпълнение на заданието, С-Срок за изпълнение на заданието. Методиката за оценка е незаконосъобразна, тъй като не съдържа пълно, ясно и подробно описание на обосновката и стратегията, която следва да бъде изготвена от участниците. Възложителят е договорил като подпоказател В-Експерти за изпълнение на поръчката, с което е нарушил чл. 25, ал. 7 от ЗОП (отм.); , а именно когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват като показатели за оценка на офертата критериите за подбор по ал. 2, т. 6 (на същия член). Подобно смесване на критериите е прието от съда, че подлежи на финансова корекция. Възложителят е включил като подпоказател С-Срок за изпълнение на заданието неправилно, защото срокът за изпълнение на услугата е фиксиран в Глава II и той е 24 месеца. При тези данни нарушенията попадат в обхвата на т. 8 "Липса на определяне в обявлението за обществена поръчка на: а)критериите за подбор, и/или б)показателите за комплексна оценка, както и тяхната относителна тежест", т. 9 "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана" и т. 10 "Критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката, посочени в Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методология за определяне на финансови корекции. С Решението за налагане на финансова корекция изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие е разпоредил налагане на финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с цитирания предмет. Със същото решение за Община Болярово е установено публично държавно вземане в общ размер 20 684, 64 лева, представляващо недължимо платена финансова помощ по договор № 28/321/00841 в посочения в акта размер. Правилно в този смисъл административния съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице неяснота относно основата, върху която е формирана финансовата корекция, както и по отношение на избрания метод за налагане на корекция. В обжалваното съдебно решение съдът пространно и подробно е обосновал направените в решението за налагане на финансова корекция математически изчисления, които сочат на изпълнение на нормите, които са относими към определяне на размера на корекцията по пропорционалния метод, поради визираните в акта нарушения. Неправилно административният съд намира, че е налице фактическия състав на чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, за да се приеме, че е изтекла погасителната давност посочена в чл. 3 от същия регламент и съответно, че не е било налице право на директора на ДФ "Земеделие" да издаде процесното решение. Съобразно въведеното правило за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, срокът тече от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, а в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, като това е денят, на който нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Административният съд не е съобразил прякото приложение на чл. 3 § 1, ал. 2 от Регламента и разясненията, дадени в така цитираното решение на СЕС, защото в конкретната хипотеза Община Болярово е нарушила именно разпоредбите на ЗОП при провеждане на обществената поръчка. Налице е продължаваща нередност и началото на четиригодишния давностен срок следва да се брои от момента на приключване изпълнението на договора, сключен между Община Болярово и "Аква Топ – П и П" ДЗЗД. Ето защо, не е отпаднало и задължението на държавата за възстановяване на неправомерно получена безвъзмездна помощ, което произтича пряко от регламентите (решение от 11 март 2008, V. N. O., С-383/06 и С-385/06, EU: C: 2008: 165, т. 36-40; решение от 21 ноември 2011, Chambre de commerce, С-465/2010, т. 35). Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Нормите за прекъсване на давността ще са приложими след като се установи по делото по несъмнен начин от кой момент давността тече. От данните по делото се установява, че нарушенията, за които се налага корекцията, са отразени за първи път в Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", изх. № 01-0800/853 от 25.01.2016 г., № 1142/321, издадено от заместник изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция. С него Община Болярово е уведомена, че при извършени административни проверки и проверки на място, е констатирано несъответствие между заявените активи и стойности на СМР с реално изпълнение, както следва: реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Болярово, за финансовата 2015 година. При липсата на надлежни фактически установявания по делото относно крайния момент на приключване на нарушението, не може да се направи и краен категоричен извод за изтичане на давностния срок по Регламент № 2988/95, противно на изводите на административния съд. Неправилно административният съд не е установил кога е приключило изпълнението на сключения договор между "Аква Топ - П и П" ДЗЗД и Община Болярово, така, както е упоменато в чл. 11 от него. Посоченото от съда в тази връзка начало на давностния срок, след като се касае за осъществена продължаваща нередност, не доказва изтичане на давностния срок (4 или 8 години) и съответно противоречие на акта с чл. 3 от Регламент № 2988/95 досежно погасителната давност. Предвид гореизложеното, Административен съд Ямбол е допуснал процесуално нарушение, което води до неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е дал указания на страните, при възражение за погасителна давност, за доказване на елементите от фактическия й състав, от значение за прилагане на института. По делото не са ангажирани доказателства, на коя дата е изпълнен подписания договор за възлагане на обществена поръчка № 23 от 10.04.2009 г. с предмет: "Подготовка на пълен инвестиционен проект за "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на град Болярово, община Болярово, за кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007- 2013 г., мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони", съответно не са обсъдени представените от възложителя писмени доказателства по делото по повод на същия договор. По делото се доказа, че от компетентни органи по установяване на нарушенията са предприемани действия, които водят до прекъсване на давността, съобразно разпоредбата на чл. 3, пар. 1, ал. 3 от Регламент № 2988/95. Видно от Решение на Съда (четвърти състав) от 11 юни 2015 година по дело C-52/14 (Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG срещу Bundesanstalt fьr Landwirtsc aft und Ernдhrung), член 1 от Регламент № 2988/95 въвежда "общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на [Съюза]", с цел, както е видно от трето съображение от този регламент, "да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на [Съюза] във всички области" (вж. решения Handlbauer, C-278/02, EU: C: 2004: 388, т. 31, Josef Vosding Schlacht, Kоhl- und Zerlegebetrieb и др., C-278/07, C-280/07, EU: C: 2009: 38, т. 20, както и Pfeifer & Langen, C-564/10, EU: C: 2012: 190, т. 36). В тези рамки член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 предвижда четиригодишен погасителен давностен срок по отношение на преследването от момента, в който нередността е извършена, или в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, от датата, на която нередността е прекратена. Въпреки това в съответствие с посочената разпоредба секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Посоченият срок се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този регламент, така и за нередностите, които са предмет на административна мярка в съответствие с член 4 от посочения регламент, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага (вж. в този смисъл решения Handlbauer, C-278/02, EU: C: 2004: 388, т. ЗЗ и 34, Josef Vosding Schlacht, Kоhl- und Zerlegebetrieb и др., C-278/07, C-280/07, EU: C: 2009: 38, т. 22, както и Cruz & Companhia, C-341/13, EU: C: 2014: 2230, т. 45). Срокът по член 3, пар. 1 от Регламент № 2988/95 цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори (решения Handlbauer, C-278/02, EU: C: 2004: 388, т. 40, както и SGS Belgium и др., C-367/09, EU: C: 2010: 648, т. 68). Съгласно член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 давностният срок за преследване се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на проверяваното лице, свързано с разследването или преследването на нередността. С оглед на посочения текст следва да се констатира, че понятието "компетентен орган" по смисъла на тази разпоредба означава органа, компетентен да предприема въпросните действия, свързани с разследване или преследване. При съобразяване на така цитираните норми на Регламент № 2988/95 и установената съдебна практика на Съда на ЕС, решението на административния съд подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото и предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК от касационната инстанция, първоинстанционният съд следва да изложи собствени мотиви, да събере допълнителни доказателства и да обсъди наличните такива по делото, свързани с установяване на факта на коя дата е приключило изпълнението на договор за възлагане на обществена поръчка № 23 от 10.04.2009 г., сключен между "Аква Топ - П и П" ДЗЗД и Община Болярово, след което да се произнесе по възраженията за погасителната давност и прекъсването й, съобразно чл. 3 от Регламент № 2988/95 година. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение