Решение № 143 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2016 г.

Решение № 143 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Н. срещу решение от 21.06.16 г. по в. гр. дело № 867/16 г. на Окръжен съд - Варна. С него е отменено решение № 921 от 10.03.16 г. по гр. дело № 11311/15 г. на Районен съд - Варна и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от същата страна против [фирма] [населено място]. С определение № 265 от 10.03.17 г. съдебен състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При намаляване обема на работата в цялото предприятие, длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителна заповед, как това намаляване се отразява на съответната трудова функция, като е счел, че е разрешен в противоречие със задължителната практика - решение № 29 от 8.02.11 г. по гр. дело № 265/10 г. на IV г. о.; решение № 270 от 2.06.11 г. по гр. дело № 1661/10 г. на IV г. о.; решение № 703 от 17.11.10 г. по гр. дело № 90/10 г. на III г. о. Според посочената практика намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право на уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 5/30.06.15 г. на управителя на [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Д. Н. от длъжността "шофьор на товарен автомобил"на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е законосъобразна. Изложени са съображения, че е налице приложеното основание за уволнение - от представения по делото отчет за приходи и разходи на дружеството съдът е приел за установено, че за периода 1.01.15 г. - 30.06.15 г. е налице загуба от обичайна дейност в размер на 51 256 лв, намерила израз в новото щатно разписание, в сила от 1.06.15 г., в което е премахната длъжността, заемана от ищеца. Направен е извод, че предвид дейността, осъществявана от ответното дружество /покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, управление на недвижими имоти, транспортна дейност - превоз на пътници, покупка на стоки и други вещи с цел продажба и др./намаляването на обема на работа е в цялото предприятие и по отношение на трудова функция, осъществява от ищеца. Прието е, че за работодателя не е имало задължение да извърши подбор, тъй като длъжността "шофьор на товарен автомобил" е била единствена и не имало друга сходна длъжност. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ. Ответникът по жалбата [фирма]-В. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 293 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. о. намира, че неправилно въззивната инстанция е приела, че е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Работодателят не е доказал по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца. От представения отчет за приходите и разходите на дружеството за периода 1.01.2015 г. -30.06.15 г. се установява намаляване на приходите спрямо предходната година, но не става ясно как това обстоятелство се е отразило на дейността, с която е бил ангажиран С. Н. преди уволнението му. Като се има предвид предмета на дейност на дружеството/покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, управление на недвижими имоти, транспортна дейност - превоз на пътници и товари в страната и чужбина и др./работодателят не е ангажирал доказателства, че транспортната дейност е отпаднала от предмета му, след като заеманата от ищеца длъжност "шофьор на товарен автомобил"е единствена. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. От представения по делото препис от трудовата книжка на ищеца е установено, че липсват вписвания за други трудови правоотношения през 6 -месечния период след уволнението му, поради което му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че същото възлиза на 3054 лв, но следва да се уважи за заявения с исковата молба размер от 3000 лв. На касатора следва да бъдат заплатени разноските по делото в размер на 570 лв. С оглед крайния изход на спора ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 330 лв и 130 лв - депозит за вещо лице в полза на бюджета на съда. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.