Решение № 12889 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Местни данъци и такси, бюджет и финанси" (Д МДТБФ) при Община Дряново, чрез адв. Г. Ненов, срещу Решение 786 от 11.06.2025 г., постановено по адм. д. 107 по описа на Административен съд - Габрово (АС - Габрово) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Дрим Консулт ООД, с ЕИК 201974970, е изменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) АУ 000211 от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново относно размера на установеното задължение за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. 2021 г. и е определен нов размер от 1994,17 лв., разпределен по години и видове задължения съобразно мотивите на съдебния акт, както следва: 1. За 2018 г. ДНИ 81,70 лв.; такса битови отпадъци ТБО 320,39 лв.; лихва 158,01 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. 560,01 лв.; 2. За 2019 г. ДНИ 81,70 лв.; ТБО 320,39 лв.; лихва 117,23 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. 520,32 лв.; 3. За 2020 г. ДНИ 81,70 лв.; ТБО 324,97 лв.; лихва 77,22 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. 483,89 лв.; 4. За 2021 г. ДНИ 81,70 лв.; ТБО 306,66; лихва 41,59 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. 429,95 лв. Наред с това, на настоящия ответник по касация е присъдена сума в размер на 3150,00 лв. за сторените по делото разноски в първоинстанционното производство, платими от Община Дряново. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо поради постановяването му по просрочена жалба, а при условията на евентуалност неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. За да обоснове твърдението си за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка, касационният жалбоподател поддържа становище, че спорният АУЗД е редовно връчен на своя адресат, предвид което подаването срещу него на жалбата на 13.04.2023 г. е просрочено. Позовава се и на подадена от Дрим Консулт ООД молба на 27.09.2022 г. за преразглеждане на задълженията по АУЗД, което разглежда като извънсъдебно признание, че актът е бил съобщен още към този момент. Оспорва изводите на съда, че съставът на чл. 29 ДОПК не бил реализиран, неправилно било преминаването към процедурата по чл. 32 ДОПК, както и приетото от съда, че ответникът оставил в сила акта, доколкото според касационния жалбоподател, жалбата срещу този акт била оставена без разглеждане като недопустима. В допълнение се релевират и обстоятелствени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Иска се неговото обезсилване и прекратяване на делото, респективно в случай, че при касационната проверка бъде направен извод за допустимостта му, се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба Дрим Консулт ООД, чрез упълномощения адв. Простерман я оспорва в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и на релевираните касационни оплаквания за недопустимост на съдебния акт, предмет на касационна проверка, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. За да се произнесе по същество на спора и да измени спорния АУЗД като определи нов размер на задълженията, разпределен по години и видове задължения с решението, първоинстанционният съд е приел, оспорването за допустимо. В отговор на направеното от настоящия касационен жалбоподател възражение за недопустимост на предявеното от «Дрим Консулт» ООД оспорване, съдът приел, че с подадената на 13.04.2023 г. жалба срещу АУЗД е оспорен размерът на дължимите по него суми. Изложил съображения, че оспорването е предявено в срок, доколкото « фактически не е изпълнена процедура по връчване на АУАН, вкл. по чл. 32 от ДОПК » и « не се установява по несъмнен начин влизане в сила на акта на конкретна дата». Приел, че фактическият състав на връчването не е осъществен съобразно законовите предвиждания. При това, по подробно изложените в обжалвания съдебен акт съображения, съдът се произнесъл по същество на спора като изменил АУЗД. Решението е валидно, но е недопустимо - постановено е при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с правилното определяне на предмета на оспорване. Установява се, че спорният АУЗД е издаден на 14.07.2022 г. С него са установени задължения за ДНИ и ТБО за имотите по партида 2019749700001 за периодите 2018 г. 2021 г. На 13.04.2023 г. до директора на Д МДТБФ при Община Дряново е постъпило Обжалване от Дрим Консулт ООД с вх. 27-00-97 срещу спорния АУЗД от 14.07.2022 г. Видно е от обстоятелствената част на изложението, че дружеството само посочило, че актът е влязъл в сила на 04.11.2022 г., а с петитума поискало правилното преизчисляване на сумите по акта, спиране на принудителното изпълнение, а при условията на евентуалност - разсрочване на задълженията за срок от една година и заплащане на равни вноски. От изложението се установява, че подаването на "обжалване" на 13.04.2023 г. срещу АУЗД всъщност е плод на получена от дружеството покана за доброволно изпълнение на ЧСИ с рег. 734 относно задълженията по спорния АУЗД. По делото се налице данни, че писмото, с което тя е изпратена, е получено за Дрим Консулт ООД на 28.03.2023 г. на адреса на дружеството, както и за направено отбелязване от управителя му, самодатирано от него с дата 30.03.2023 г. за предаването му от лицето, което го е приело на 28.03.2023 г. (лист 83, гръб). До директора на Д МДТБФ при Община Дряново е постъпила и втора жалба по вх. 27-00-97_1 от 13.04.2023 г. срещу същия АУЗД. Отново се иска правилно преизчисление и коригиране на дължимите данъци и такси, а в случай на неуспех се сочи, че ще последва сезиране на компетентните органи за търсене на съответна отговорност от виновните лица. В резултат е издадено Решение 1/2023 г. от настоящия касационен жалбоподател, с което оспорването на АУЗД е оставено без разглеждане като недопустимо поради просрочието му. В решението се съдържа и втори диспозитив за оставяне в сила на АУЗД, който следва разпореденото оставяне без разглеждане на жалбата на "Дрим Консулт" ООД. Установява се също така, че с предявената от Дрим Консулт" ООД жалба, по която е било образувано съдебното производство по адм. д. 107/2023 г. по описа на АС - Габрово, са оспорени Решение 1/2023 г., издадено от директора на Д "МДТБФ" при Община Дряново и АУЗД АУ 000211 от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново, въпреки, че в нея не се съдържа петитум, от който да се изясни какво именно е искането на "Дрим Консулт" ООД до съда. От направеното от дружеството изявление в молба от 19.07.2023 г. се установява също, че тя е насочена срещу тези два акта, като се иска обявяване на тяхната нищожност. С Разпореждане 565 от 09.06.2023 г. съдът е приел, че оспорването е срещу Решение 1/2023 г., издадено от директора на Д "МДТБФ" при Община Дряново, с което е потвърден АУЗД АУ 000211 от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново с искане същите да бъдат отменени. С предходно разпореждане съдът е указал на "Дрим Консулт" ООД да внесе само една такса за съдебното производство в размер на 50,00 лв. Въпреки това с последващо с Определение 734 от 15.08.2023 г., с Разпореждане 1181 от 21.12.2023 г. и с последващите актове по хода на делото, съдът е приемал, че предмет на делото са двата акта, посочени по-горе. От протокола за проведеното на 11.07.2023 г. съдебно заседание в АС - Габрово не се установява какъв именно доклад на жалбата е направен. В хода по същество, даден с протоколно определение от 15.05.2025 г. представляващият дружеството адвокат е заявил, че поддържа жалбата и моли "отхвърляне" изцяло на "оспорения акт" като незаконосъобразен, а в представените в предоставения срок писмени бележки е поискал обявяване на нищожността и отмяната на Решение 1/2023 г., издадено от директора на Д "МДТБФ" при Община Дряново и на АУЗД АУ 000211 от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново. С постановеното по делото съдебно решение съдът е приел, че жалбата е предявена срещу АУЗД АУ 000211 от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново, потвърден с Решение 1/2023 г., издадено от директора на Д "МДТБФ" при Община Дряново, който с диспозитива на съдебното решение изменил в посочения по-горе смисъл. Така направеният преглед на съдържанието на предявената до съда жалба и направените изявления, и искания, от "Дрим Консулт" ООД, вкл. в последващите молби и писмените бележки по делото, както и на процесуалните действия на съда при определяне на предмета на делото, дават основание да се приеме, че първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото и се е произнесъл без преди това, в съответствие с процесуалните си задължения, да е обезпечил процесуално съдействие на "Дрим Консулт" ООД относно еднозначното посочване на предмета на оспорване. Като последица на това съдът не е бил последователен и в преценката си относно това кой именно акт е предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. Това е станало причина с диспозитива на решението произнасянето да е относимо само към АУЗД, потвърден с решението на директора на Д "МДТБФ" при Община Дряново, което макар принципно да съдържа процесуално издържана формулировка, не е в съответствие с данните по делото и въведения негов предмет от "Дрим Консулт" ООД. Така констатираните обстоятелства са достатъчни обжалваното съдебно решение да бъде касирано като недопустимо - постановено при неясен предмет на оспорване и искане до съда. Без правото на съдебно производство да е било редовно упражнено от Дрим Консулт ООД, първоинстанционният съд не е дължал разглеждане на жалбата и постановяване на съдебен акт по същество. В изпълнение на задълженията си да окаже процесуално съдействие на страните, АС - Габрово е бил длъжен да съобрази това и да даде нарочни указания на дружеството - жалбоподател да уточни предмета на жалбата си до съда и какво е искането му, а постановеният съдебен акт е необходимо да бъде съобразен с така дефинирания предмет на съдебния контрол. Впрочем, в случая, това уточнение е от съществено значение и относно съдопроизводствения ред, който следва да се спазва при разглеждане на оспорването. Ето защо и поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, то следва да бъде обезсилено. При това делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд, който на първо място следва да даде указания до "Дрим Консулт" ООД за уточняване на предмета на оспорване и искането до съда. В зависимост от това уточнение съдът ще съобрази съдопроизводствения ред, при спазването на който да разгледа оспорването. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно правилото по чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение