Решение № 7911 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2014 г.
ВАСVII отделение10.06.2014 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8050 от 18.12.2013 г. по адм. д. № 7492/2013 г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7911 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД ("БТК" АД), гр. София, против Решение № 8050 от 18.12.2013 г. по адм. д. № 7492/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 517/20.06.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП, не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 - 178 АПК е отхвърлил като неоснователна жалбата на "БТК" АД срещу Заповед № 517/20.06.2013 г. на председателя на КЗП. С оспорения административен акт, издаден на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, на "БТК" АД, е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП (поради противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност), изразяваща се в това, че при сключване на договори с потребители за различни услуги, с предложени в проведен телефонен разговор с оператор на "БТК" АД промоционални отстъпки, впоследствие не се предоставят своевременно на абонатите предвидените в условията на сключените договори отстъпки от месечните такси, като операторът се позовава на допуснати технически грешки. При извършената проверка за съставомерност на вмененото на "БТК" АД нарушение, АССГ е приел, че фактите по делото сочат на осъществен състав на приложената от административния орган норма на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Решаващият съд е счел, че в нарушение на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, търговецът, въпреки предложенията в проведен телефонен разговор с оператор на "БТК" АД, не е отразил в получената месечна фактура за следващия месец след сключване на договора с Лилия Валериева Маркова ( жалба вх. № Ц-00-1097 от 9.04.2013 г.) отстъпката в размер на 50 % от месечната такса за период от 6 месеца. Същевременно по отношение на Марияна Митанова, въпреки, че същата е приела промоционални условия за ползване на услугата "телевизионен пакет НВО" за срок от четири месеца, след изтичане срока на промоцията, "БТК" АД е продължило да й начислява такси за услугата, въпреки липсата на договор с условията на предоставената услуга. Според АССГ законосъобразно административният орган е приел, че поведението на "БТК" АД, изразяващо се в това, че не предоставя своевременно на абонатите си отстъпките от месечните такси, от които са се възползвали, като се позовава на технически грешки, представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, като това поведение противоречи на изискването на добросъвестност и професионална компетентност. Крайният извод на АССГ е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Решението е правилно. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика се съдържа в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Съгласно посочената дефинитивна разпоредба, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими три задължителни предпоставки - 1. осъществяване на търговска практика, 2. същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност (последните две в кумулация), както и 3. посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Правилно АССГ е приел, че на релевантния въпрос, дали посочената практика променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител (задължителна кумулативна предпоставка по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП), следва да се отговори положително. Фактът на предложената по телефона отстъпка е мотивирало средния, сравнително добре информиран и сравнително предпазлив потребител, да вземе решение - да приеме условията на промоцията, което в противен случай не би взел без използването на търговската практика. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 ЗЗП). При данните по делото се налага извода, че търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което абонатът не би взел, доколкото без запознаване с информацията за правото си на отказ и срокът, в който може да упражни това свое право, потребителят на комуникационни услуги би останал в договорни отношения, които не желае. Поддържаните доводи в касационната жалба, че КЗП е изложила напълно необосновани и нелогични мотиви, противоречащи на установената фактическа обстановка, са неоснователни. Правилно решаващият съд е стигнал до извода, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в мотивната част на Заповед № 517/20.06.2013 г. на председателя на КЗП са описани всички елементи на състава на нелоялната търговска практика, съответстващи на понятията, въведени от законодателя в нормите на § 13, т. 23 и т. 25 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Решението на АССГ следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,