Решение № 8889 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2012 г.

Решение № 8889 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Славка Милушева Лозанова, Виолета Милушева Здравкова и Кирил Станимиров Гълъбов, и тримата от гр. София срещу Решение № 672 от 14.08.2012 г. на Министерския съвет на РБългария за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София (обн. ДВ, бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение от 283 201 лв. за отчужден недвижим имот с идентификатор № 68134.4354.366 по КК и КР на СО, район "Люлин", с обща площ от 2547 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, отчужден изцяло и находящ се в гр. София, район "Люлин", ж. к. Люлин. Ответникът, Министерския съвет на Република България чрез юриск. Василев оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Кованджиев, юрк. Димитрова и юрк. Иванова, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с обща площ от 2547 кв. м представлява поземлен имот, по предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. Административният орган е изготвил независима оценка на имота (л. 77 - 101 по делото) съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗДС, при което е достигнал до осреднена цена от 111.19 лв./кв. м. Вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда съдебно-оценителна експертиза е представило заключение, в което също е обсъдило пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 26.04.2011 г. - 26.04.2012 г. и е изчислило средна стойност от 137.04 на кв. м. В резултат на това оценката на подлежащия на отчуждаване процесен имот е определена на 349 031 лева. Експертното заключение се кредитира от настоящия съдебен състав като неоспорено от страните и компетентно изготвено. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи като обезщетението за отчуждения недвижим имот следва да бъде увеличено от 283 201 лв. на 349 031 лева. В полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като искането на пълномощника им адв. Байчева е направено своевременно. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е уговорен с отбелязване за реално заплащане в брой адвокатски хонорар в размер на 6000 лв. Заплатено е и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза. В откритото съдебно заседание ответникът и заинтересованите страни правят възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което в случая е основателно. На първо място - хонорарът в размер на 6000 лв. е уговорен за двама адвокати по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателите имат право на разноски за един адвокат, ако са имали такъв, поради което, без възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото по силата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде редуцирано до 3000 лв. Присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. също се явява прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, решено е в едно съдебно заседание на базата на изготвеното заключение на вещото лице, въз основа на пазарни свидетелства, които то само е намерило. Предвид горното настоящият състав намира, че разноските следва да бъдат редуцирани съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения до сумата от 500 лева, към които следва да се добави внесеният от жалбоподателите хонорар от 200 лв. в полза на експерта назначен от съда, или общо 700 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,