Решение № 15006 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2017 г.

Решение № 15006 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "В. трейд" ЕООД с ЕИК *********, подадена чрез адв. И. С., против решение № 1359 от 19.07.2017 г. по адм. д. № 2182/2016 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. На 27.11.2017 г. от юрк. Иванова е депозирала молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е РА № Р-03000815009567-091-001/13.04.2016 г. на ТД на НАП - В., в частта, потвърдена с Решение № 191/08.07.2016 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., с която на "В. трейд" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01.2011 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 и м. 04.2011 г. главница общо в размер на 25 628,71 лв. и лихва общо в размер на 13 266,50 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на "Е. С. Е. груп 2009" ЕООД, поради липсата на доказателства за реално осъществена доставка, тъй като е направено само префактуриране. Не са събрани договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки или други документи, установяващи реалното прехвърляне на собствеността върху стоката от доставчика на получателя - "В. трейд" ЕООД. Според решаващия съд представените пътни листи и товарителници сами по себе си не са доказателство за осъществяване на доставките, още повече същите установяват, извършен транспорт по маршрути, включващи и гр. Д., но не и получател на стоката - ревизираното дружество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е формулирал обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при преценка на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на доказателствената им сила. Обсъдено е и заключението на приетата ССчЕ, както и показанията на св. Жекова и Лисичков. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е счел за доказана констатацията на приходните органи за нереалност на доставките по фактурите на "Е. С. Е. груп 2009" ЕООД, респ., че липсва предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът оспорва тези изводи, твърдейки, че са ангажирани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Счита за установено, че надлежно е направено осчетоводяване и деклариране при получателя, налице е използването на получените стоки за последващи облагаеми доставки. Оплакваниятаот КЖ са неоснователни. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на претендираното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на цитираното право е реалното осъществяване на доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е настъпил правопораждащият юридически факт, предвиден в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а именно: прехвърлянето правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, дефиниращ понятието за доставката на стока като "прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик". Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката. В този смисъл е и решението на СЕС по делото С-285/2011 г., в която е прието, че за да се установи възникване правото на приспадане, свързано с доставки на стоки, е необходима проверка дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми сделки. По аргумент на противното, изведено от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката трябва да е извършена, стоките - да са получени. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Тези доказателства е възможно да не са от издателя на фактурите. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи, (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Правилно съдът е счел, че относимите към спора факти по изпълнението на доставките на стоки по процесните фактури, не са доказани. По делото липсват доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по преките доставки. Събраните пътни листи и товарителници сами по себе си не са такова доказателство, още повече, че документите установяват, извършен транспорт по маршрути, включващи и гр. Д., но не и получател на стоката - "В. трейд" ЕООД. При разпита си св. Л. е посочил, че е превозвал стока до гр. Д., но не е потвърдил, че се касае за доставчика "Ем си им груп-2009" ЕООД. На въпрос какви транспортни документи придружават стоката, св. Лисичков е заявил, че обикновено му се е давала стокова разписка, пускана е товарителница, като едната е оставала при получателя на стоката, другата - при изпращача, третата е отивала във фирмата, превозваща стоката. Такива доказателства не са налични по преписката. Освен спорните фактури по делото, не са ангажирани никакви други доказателства в подкрепа на доводите за реално прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик в полза на ревизираното лице, например приемо-предавателни протоколи, търговски документи, документи, установяващи заприходяването на стоки от процесния вид от страна на РЛ - складови/стокови разписки. Само по себе си издаването на фактури, респективно счетоводно им оформяне и плащането, направено по тях, при липса на доказателства за реалното предаване на стоките, не доказва изпълнение на сделка, дори и да се приеме, че същата е сключена. Следва да се отбележи, че липсата на преки доказателства за реалността на процесните доставки не може да се компенсира със заключението на вещото лице, проверявало единствено счетоводните записвания при ревизираното лице, за които не е имало спор, че са редовно водени. Дори и да бъде прието, че РЛ след срока на минималната трайност на стоките не е било длъжно да съхранява търговските документи придружаващи фактурите, то с оглед правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, то РЛ следва да разполага с други доказателства, обективиращи приемо-предаването на стоките. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни, а решението - правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация и при материален интерес на спора - 38 895,21 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следа да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1272,65 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,