Решение № 3819 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2021 г.

Решение № 3819 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10710/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. -клон България КЧТ, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, зона Летище София, чрез адв. Р. Александров, против Решение № 5027 от 30.07.2021 г. по адм. д. № 1710/2021 г. по описа на Административен съд София град, с която е отхвърлена жалбата му срещу Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, в т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2036220/26.01.2021 г. на ИА "Главна инспекция по труда" В касационната жалба са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на понятието " летателен състав на гражданското въздухоплаване", като налице били писма на МТСП и ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация", съгласно които стюардесите/стюардите не се включват в "летателния състав" по смисъла на НВРПО. Прави се ретроспекция на нормативната уредба на понятието "летателен състав", "кабинен екипаж". Счита, че съдът неправилно е тълкувал понятията. Препращайки по аналогия към Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съдът направил неправилен правен извод. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по приложен списък. Ответникът по касация – Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда" изразява становище по жалбата в съдебно заседание, като я намира за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението в обжалваната му част по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд – София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. -клон България КЧТ, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, зона Летище София срещу Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, в т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2036220/26.01.2021 г. на ИА "Главна инспекция по труда". За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебно проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност. При разглеждане на спора, съдът не е установил процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт. Приел е, че Предписанията са издадени в предвидената от закона форма, след извършена проверка, като съдържат изискуемите по закон реквизити, както и издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 404, ал. 1 КТ. Съдът, при формиране на правните си изводи за категорията работници и служители с право на удължен платен годишен отпуск, се е позовал на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е анализирал и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, касаеща видове работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, имат и работници и служители, които извършват работи като членове на екипажите от летателните състави на въздухоплаването, както и разпоредбата на чл. 30 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която "Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове". Съдът се е позовал на чл. 34 от Закона за гражданската авиация, съгласно която членовете на екипажа на въздухоплавателно средство включват членовете на полетния екипаж и членовете на кабинния екипаж. За да обоснове извода си, че стюардесите и стюардите са част от летателния състав по см. на чл. 30 от НРВПО, съдът е цитирал и Приложение № 1 и Приложение № 6 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, глава 1, дефиниции; както и Регламент /ЕС/ № 965/2012 на Комисията от 5 октомври за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент /Е0/ № 216/2008 на Европейския парламент и съвета. Според първоинстанционния съд, този извод е подкрепен и с разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно който от първа категория при пенсиониране е трудът на: пилот, щурман, радист, борден инженер (механик), парашутист, стюардеса (стюард) и борден съпроводител, работещи във въздухоплаването. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на принудителни административни мерки, които подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 405 от КТ, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. По отношение на процесните предписания от оспорения протокол съдът обосновано е приел за неоснователни твърденията в жалбата за незаконосъобразност на предписанията относно неправилно тълкуване на приложими норми. Основният спорен въпрос е доколко в понятието "летателен състав на гражданското въздухоплаване" по см. на чл. 30 от НРВПО са включени стюардите и стюардесите и доколко те имат право да ползват допълнителен платен годишен отпуск съобразно прелетените им часове по см. на чл. 30 от НРВПО. Изясняването на този спорен въпрос е в основата на законосъобразността на оспорения административен акт- задължителни предписания, по силата на които работодателят следва да предостави в пълен размер удължения годишен отпуск на служителите на УИЗ ЕЪР Унгария, както и да начисли и изплати неизползвания такъв от служителите на длъжност стюард и стюардеса, които са с прекратени трудови правоотношения. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че са установени материално правните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Както правилно е отчетено, в Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма легална дефиниция на понятието "летателен състав", поради което не може да се определят лицата, по отношение на които разпоредбата на чл. 30 е приложима. Настоящата съдебна инстанция споделя правната аналогия направена от административния съд с нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, която приравнява категориите труд упражнявани от летците и стюардите/стюардесите. Целта на предоставения удължен годишен отпуск, както и целта изброените длъжности да са категоризирани в труд упражняван при специфични и тежки условия, е една и съща, да бъде предоставена възможност от пълноценно възстановяване от този труд, полаган при специфични условия. Напълно са споделени и законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд относно тълкуването на разпоредбата на чл. 30 от НРВПО. Съгласно чл. 155 и чл. 156 КТ, целта е да бъде предоставен допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Правилни са изводите, че неблагоприятните условия при които полагат труд всички членове на екипажа - честата смяна на часовите зони, спадът на налягането, шум, вибрации и радиация са еднакви както за полетния екипаж, така и за кабинния. В тази връзка, съдът достига до обоснован извод, че в термина "летателен състав", наредбата не изключва кабинния състав, а го противопоставя на наземния състав, обслужващ въздухоплаването. Възражението за незаконосъобразност на предписанията по протокол изх. № ПР2036220/26.01.2021 г., обективирано в касационната жалба и поддържано от жалбоподателя в първоинстанционното производство, правилно е преценено като неоснователно от административния съд. Действително съгласно чл. 1, пар. 2, т. 11 от Регламент № 1178/2011 /ЕС/ "член на кабинния екипаж" означава подходящо квалифициран член на екипажа, различен от член на полетния или техническия екипаж, на който операторът възлага задължения, свързани безопасността на пътниците и полета по време на операциите, но нашето законодателство непротиворечиво с европейското не изключва от понятието "летателен състав" кабинния екипаж. Посоченото като доказателство писмо на МТСП и ГД "Гражданска въздухоплавателна авиация" не следва да се приема като опит за тълкуване на нормативни понятия, а като практически указания за разграничение между летателен и кабинен екипаж, което в никакъв начин не ги изключва поотделно от понятието "летателен състав" по см. на чл. 30 от Наредбата, приложима в настоящия случай. Относно посочената в касационната жалба съдебна практика по тълкуване на понятието "летателен състав", то касационният съд не установи Директива 91/670 да е действащо право към настоящия момент. С оглед изложеното по-горе касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Предвид изхода на делото, своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,