Решение № 11010 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2013 г.

Решение № 11010 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Бургас и от Стоян Колев Стоянов, в качеството му на ЕТ "Балканплод - Стоян Стоянов" гр. Сливен, с ЕИК 119084910, с адрес за призоваване; гр. Бургас, ул. "Сливница" 2. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП обжалва решение № 112/11.01.2013 г., поставено по адм. дело № 1144/2012 г. по описа на Административен съд /АС/ - Бургас в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № 201101590/03.01.2012, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в частта в която е потвърден с решение № 131/30.03.2012 г. на и. д. директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, в частта относно установените на лицето задължения по ЗДДС за данъчен период м. август 2008 г., в размер на главницата 23 030,15 лева и лихви в размер на 3 103,12 лева, като е определил задължения по ЗДДС в размер на главницата 4 009,79 лева и лихви в размер на 540,27 лева, в частта в която е отменен същият ревизионен акт относно задължения по ЗДДС за данъчен период 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г., в размер на главницата 22 715,20 лева и лихви в размер на 2 868,17 лева, както и в частта на присъдените съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочените части и изцяло отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Стоян Колев Стоянов, действащ като ЕТ "Балканплод - Стоян Стоянов", с ЕИК 119084910 обжалва решение № 112/11.01.2013 г., поставено по адм. дело № 1144/2012 г. по описа на АС - Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 201101590/03.01.2012, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в частта потвърдена с решение № 131/30.03.2012 г. на и. д. директор дирекция "ОУИ" - Бургас. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени изцяло ревизионния акт в обжалваната му по съдебен ред част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата подадена от директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас и за неоснователност на тази подадена от Стоян Стоянов. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество - жалбата подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Бургас - неоснователна, а тази подадена от Стоян Стоянов - основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 201101590/03.01.2012, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в частта в която е потвърден с решение № 131/30.03.2012 г. и. д. директор дирекция "ОУИ" - Бургас. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1314/26.08.2010 г. с посочен издател "Булбилд Експорт" ЕООД, на стойност 20 048,95 лева и ДДС 4 009,79 лева, съдът в мотивите е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите доколкото от заключението на вещото лице се установява, че въпросната фактура не е включена в Дневника за продажби на доставчика. Относно останалите фактури от доставчиците "Булбилд Експорт" ЕООД и "Стрелча 23" ЕООД, с изключение на фактура № 1314/26.08.2010 г. с издател "Булбилд Експорт" ЕООД, първостепенният съд в мотивите си е приел, че са включени в съответните Дневници за продажби на доставчиците, Дневници за покупки на жалбоподателя и Справките-декларации по ЗДДС. Стойността на процесните доставки с включено ДДС е заплатена в брой, като към всяка от фактурите е представена и касова бележка издадена от ФУ на доставчика. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е прието, че неправилно от органа по приходите е отказал правото на данъчен кредит единствено поради това, че не е открил доставчиците на декларираните от тях адреси. По жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас: Жалбата е неоснователна. По делото са събрани необходимите доказателства и фактическата обстановка е правилно установена. При анализирането им, съдът е релевирал доводите на страните, изградил е обосновани изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Следва да бъде споделен извода на съда, че в първоинстанционното производство същият не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. Съгласно категоричното заключението на вещото лице ревизираното лице е разполагало с транспортна техника за извършване на превоза на закупените стоки. Според експертното заключение счетоводството на РЛ е редовно водено, разходите за извършения транспорт са осчетоводени, което ведно с наличните касови бележки за закупени горива, доказва извършването на транспорта. Налице е съвпадение на данните и по приетите като доказателства в хода на съдебното производство пътни листа. Няма процесуална пречка тези документи да бъдат представени в съдебната фаза на производството и съответно да бъдат преценявани от съда, като инстанция по съществото на спора, съвкупно с останалите доказателства. Документите не са оспорени, поради което се ползват с надлежна доказателствена сила. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че предмет на процесните доставки са плодове и зеленчуци, тоест родово определени вещи, чиято собственост се прехвърля с предаването. Ето защо, след като в хода на съдебното производство са представени доказателства от които да се установи, че жалбоподателя е закупил от доставчиците процесните стоки за които са издадени данъчни фактури, ДДС е начислен от доставчиците, доставките са отразени в СД, Дневниците за покупки и Дневниците за продажби за съответните периоди, стоките са транспортирани от жалбоподателя с притежавани от него транспортни средства, тоест те са му предадени и впоследствие с тях са извършвани последващи облагаеми доставки, неправилно органа по приходите е приел, че не е налице извършена доставка, само поради факта, че доставчиците не са открити на декларираните от тях данъчни адреси. Що се отнася до релевираните оплаквания от касатора за неправилна преценка на липсата на доказателства за осъществен транспорт, то настоящият състав споделя приетото от административния съд. Липса на доказан транспорт, както приема ВАС трайно в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. По изложените съображения решението на АС Бургас, в обжалваната част от касатора - директор "ОДОП" Бургас, е правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на Стоян Колев Стоянов, собственик на ЕТ "Балканплод - Стоян Стоянов", ЕИК 119084910. Жалбата е основателна. Тази част от решението е неправилно и необосновано. По фактура № 1314/26.08.2010 г., издадена от "Булбилд" ЕООД, е отказано признаване на ДК, като неправилно е прието, че липсва реалност на доставката. Съгласно заключението на експертизата посочената фактура не е включена в ДП и СД, а освен това доставчикът не е открит на посочения данъчен адрес. Неотразяването на фактурата в счетоводната отчетност на доставчика, както и неначисляването на дължимия по доставката ДДС не са регламентирани в закона като условия, които да доведат до отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Фактът, че фактурата не е отчетена при доставчика не фигурира като ограничително условие. Щом разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (вж. Решение по дело Ecotrade, посочено по-горе, точки 63 и 64; Решение по дело Nidera Handelscompagnie, посочено по-горе, точка 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C-438/09,); т. 63 Следователно дори липсата на регистрация по ЗДДС не би могла да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане, когато са изпълнени изискуемите условия по същество за неговото упражняване. След като правото на приспадане на данъчен кредит за придобитите активи, според приетото в цитираните по-горе решения на СЕС, може да бъде надлежно упражнено и без наличието на регистрация по ЗДДС, то това означава, че то не следва да бъде отказано, тъй като фактурата не е включена в ДП и СД. Разпоредбите на членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. Предвид изложеното решението на АС Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионния акт се явява неправилно като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази си част. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на лицето и в тази й част. Ревизионният акт следва да се отмени и в частта му за данъчен период м. 08.2010 г., досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1314/26.08.2010 г., издадена от "Булбилд" ЕООД, в размер на 4009,79 лв. главница и 540,27 лв. лихви. При този изход на спора ревизионният акт, в обжалваната пред съда му част, се явява отменен изцяло. По тази причина искането на приходните органи за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция се явява неоснователно, поради което решението следва да се отмени и в частта му, в която са присъдени такива разноски в полза на бюджета на Д "ОУИ" Бургас. В полза на ревизираното лице следва да се присъдят допълнително 49 лв. до пълния размер на направените разноски в първата инстанция, както и 25 лв. за направени разноски в касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,