Решение № 12793 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2020 г.

Решение № 12793 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Уникредит Булбанк" АД, представено от адв. В. Лазарова, срещу решение № 7716/18.06.2020 г. на тричленен състав на Осмо отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 858/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ЛС-04-118 от 06.03.2019 г. на министъра на правосъдието. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Според него противоречат на материалния закон изводите на съда за обхвата на проверката на длъжностното лице по вписванията по чл. 28 ЗОЗ в приложимата по време редакция, като проверката не включва изискването приобретателят на заложеното имущество да притежава признаците за качеството залогодател по чл. 3 ЗОЗ. Изразява убеждение, че изискването за това качество е неприложимо за приобретателя на заложеното имущество, а ако са приложими – конкретният приобретател го притежава. Възразява против изводите на съда, основани на забраната по чл. 519, ал. 1 ГПК, както и за несъответствие с изискванията по чл. 27, ал. 3, т. 5 ЗОЗ на заявлението му за вписване на обстоятелства в ЦРОЗ. Иска отмяна на обжалваното решение и назаповедта на министъра, както и изпращане на преписката на ЦРОЗ с указания за вписване на исканото обстоятелство. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – министъра на правосъдието отрича основателността на насрещната касационна жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на "Уникредит Булбанк" АД против заповед № ЛС-04-118 от 06.03.2019 г. на министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 3-00003 от 07.01.2019 г. на директора на Централния регистър на особените залози /ЦР03/, разпореждаща отказ № 2019010702709 от 07.01.2019 г. за вписване в ЦРОЗ на обстоятелства по договора за особен залог на основание чл. 10, ал. 5 ЗОЗ по партидата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в качеството му на залогодател. Първостепенният съд е идентифицирал предмета на делото, като се е позовал на приложимата по време разпоредба на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ, определяща като предмет на оспорване юрисдикционния акт на министъра на правосъдието, а не първоначалния акт – оспорения отказ на длъжностното лице по вписванията. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По решаващите изводи на тричленният състав на ВАС проверката по чл. 28 ЗОЗ на длъжностното лице по вписванията по заявлението за вписване на обстоятелства в ЦРОЗ не се ограничава до съответствието с изискванията за форма, а включва и изследване на признаците по чл. 3 ЗОЗ за сочения като залогодател. Изследвал е особените функции и разширената правосубектност на ДАДРВЗ, както и мястото на агенцията в държавната администрация, за да й отрече качеството търговец, а съответно и принадлежността към субектите по чл. 3 ЗОЗ. Според съда изискванията за качествата по чл. 3 ЗОЗ е приложимо не само при първоначално вписване на залога в Централния регистър, а и при вписване на приобретателя. Вписването на приобретателя ДАДРВЗ като залогодател в ЦРОЗ преодолявало закрилата по чл. 519, ал. 1 ГПК, изразяваща се в забрана за принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Като самостоятелно основание за отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на приобретателя е възприето отсъствието на съгласие на залогодателя, каквото било дължимо при действието на чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗОЗ. Първоинстанционното решение е правилно, като част от мотивите му се споделят изцяло от касационният съдебен състав, поради което препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Проведено докрай разбирането на касатора за обхвата на проверката на длъжностното лице по вписванията по заявлението за вписване на обстоятелства в ЦРОЗ води до абсурд. Ограничаването на основанията за отказ до отсъствието на реквизити на заявлението и невнасянето на държавна такса /при буквално тълкуване на приложимата по време редакция на чл. 28 ЗОЗ – до новелата от ДВ бр. 105 от 2016 г. / предполага и вписване на неподлежащи на вписване обстоятелства по редовно заявление с платена такса. Длъжникът и залогодателят са подлежащи на вписване обстоятелства /чл. 26, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" ЗОЗ в ред. до ДВ бр. 105/2016 г. /. При действието на чл. 3, ал. 1 ЗОЗ залогодател може да бъде търговец или лице по чл. 2 ТЗ. Недопустимо е вписването като залогодател на лице без признаците по чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. Обратното би означавало разширяване на субективните предели на действие на закона при разпореждане със заложеното имущество в полза на лице, което не би могло да бъде залогодател според чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. ДАДРВЗ не е фактически търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ. Сделките по придобиване на заложеното имущество на "Полисан" АД са едностранно търговски, тъй като търговец е само дружеството – вж. чл. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 286, ал. 1 ТЗ. Прилагането на разпоредбите за търговските сделки към конкретните в съответствие с чл. 287 ТЗ не определя държавната агенция като търговец. По хипотеза агенцията не образува предприятие, което по предмет и обем да изисква делата му да се водят по търговски начин. ДАДРВЗ осъществява публичната функция по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти по създаване, съхранение, обновяване, ползване, възстановяване и контролиране на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти. При изпълнението на тези функции не се прилагат общите пазарни механизми и покупко-продажбите не са спекулативни, а са подчинени на правилата на ЗОП при покупките и на тези на борсовата търговия при продажбите, тъй като те се извършват на лицензирани стокови борси /чл. 3, ал. 2 ЗЗНН в ред. до ДВ бр. 65 от 2020 г. /. От чл. 10, ал. 5 ЗОЗ не следва правото на касатора на вписване на обстоятелства по партида на приобретателя на заложеното имущество, който няма качеството по чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. Освен изначалната неприложимост на ЗОЗ в тази хипотеза, споделйми са и съжденията на първоинстанционния съд, че залогът е погасен по реда на чл. 7 ЗОЗ, тъй като третото лице ДАДРВЗ е придобило заложеното имущество от "Полисан" АД по сделка, която за това дружество е в кръга на обикновената дейност. Погасеният залог не може да бъде противопоставен на трети лица, включително на приобретателя на заложеното имущество и не подлежи на вписване по партидата му /срвн. чл. 10, ал. 5 във вр. с чл. 7 ЗОЗ и чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗОЗ/. Изводите на първоинстанционния съд за недължимо заради противоречие със забраната по чл. 519, ал. 1 ГПК вписването на ДОДРВЗ като залогодател в ЦРОЗ могат да се ценят само като допълнителен аргумент за дисквалифицирането на агенцията като залогодател по чл. 3, ал. 1 ЗОЗ. А иначе сравнителният анализ на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗОЗ и на чл. 519, ал. 1 ГПК сочат на ограничаването на възможностите на заложния кредитор само до изпълнение по реда на ГПК, като изключват правото му сам да продаде заложеното имущество. Допустимото изпълнение по ГПК би било това по чл. 519, ал. 2 ГПК. Вписването на залогодателя е условие за пристъпване и към двете форми на изпълнение /арг. чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗОЗ/. Не се отразява на крайния извод за правилността на обжалваното решение несъгласието на касационния съдебен състав със съждението за несъответствие на заявлението с изискванията на чл. 27, ал. 2, т. 3 и ал. 5, т. 3 ЗОЗ. Тези изисквания са неотносими, тъй като се иска вписване на обстоятелство по чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, а не по чл. 26, ал. 2, т. 3 ЗОЗ. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на Министерство на правосъдието /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия