Решение № 2705 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2017 г.

Решение № 2705 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, против решение № 1450/31.07.2016 г., постановено по адм. д. № 844/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас с което е осъдена да заплати на П. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява се, че единственото установено по делото е за недостатъчната жилищна площ, но и това обстоятелство не е относимо за целия период, защото от 14.02.2014 г. ищецът е бил преместен в ЗООТ [наименование]. Излага се доводи, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли обжалваното решение да бъде отменено като се отхвърли предявеният иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – П. Ж., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Ж. се явява доказана. Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на П. Ж. обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в Затвора [населено място] в помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на всеки лишен от свобода, лошо осветление и липса на чист въздух, липса на санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода за периода от 15.11.2010 г. до 24.03.2015 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. С оглед изхода на спора административният съд е осъдил ГДИН да заплати на П. Ж. и разноски по делото в размер на 410 лева, представляващи заплатени адвокатски хонорар и държавна такса. Съдът е приел, че спрямо ищеца е било осъществено нечовешко и унизително отношение поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения и постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, естествена светлина и проветрение, което представлява нарушение на изискванията на закона. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация, която е отговорна за битовите условия в затвора. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни, относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението – от 15.11.2010 г. до 24.03.2015 г., в пълния претендиран размер от страна на ищеца, а именно: 2000 лева. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът е осъдил ГДИН да заплати на П. Ж. и деловодни разноски по делото в размер на 410 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева и държавна такса за образуване и водене на делото в размер на 10 лева. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до периода на исковата претенция и съответно – до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с искова молба от П. Ж., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за периода от 15.11.2010 г. до 24.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е посочил, че в исковия период е бил настанен в Затвора [населено място], в който помещенията не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ и не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, което представлява форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение. С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС. По делото безспорно е установено, че битовите условия в Затвора [населено място] са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещението, в което е пребивавал П. Ж. е било пренаселено, поради което на лишените от свобода се е полагала по-малка от минимална жилищна площ. Килията, в която ищецът е излежавал присъдата си, е била без санитарен възел, поради което затворниците не са имали достъп до санитарен възел през нощта. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. По делото безспорно са доказани негативни преживявания, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3 ЕКПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по горепосочената норма, от където и следва, че така предявената искова претенция следва да бъде възмездена с парично обезщетение. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в спално помещение № 414, което е обитавал ищецът, няма тоалетен възел и течаща вода. През деня от 08. 30 до 20. 00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20. 00 часа се ползват индивидуално бутилки за вода, но липсва достъп до санитарните възли. При преценката на данните по делото обаче, съдът не е отчел факта, че в Затвора [населено място] през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора [населено място]. Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на Ж. неимуществени вреди, съдът не е отчел, че на 14.02.2014 г. ищецът е бил преместен в ЗООТ [наименование], където е настанен в помещение № 7. Видно от представената от страна на ГДИН справка от 10.07.2017 г., която е обсъдена от съда в първоинстанционното решение, условията в помещение № 7 на ЗООТ [наименование] са добри. Помещението е с обитаема жилищна площ 20 кв. м. и в различни периоди в помещението са настанявани 4-5 лица, от което следва, че на лишените от свобода са били осигурени изискуемите 4 кв. м. жилищна площ. В помещението е осигуряван и пряк достъп на слънчева светлина от два прозореца, позволяващи нормално ниво на достъп до естествена слънчева светлина и чист въздух, всички помещения в общежитието са отворени денонощно и лишените от свобода съответно имат постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. Осигурени са и възможности за къпане, пране и лична хигиена. Въз основа на изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в помещение в Затвора [населено място], което не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. в периода от 15.11.2010 г. до 14.02.2014 г., следва да бъде намален от 2000 лева на 1700 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, а за разликата до 2000 лева, както и за периода от 14.02.2014 г. до 24.03.2015 г., когато Ж. е бил настанен в ЗООТ [наименование], искът следва да бъде отхвърлен. Решението, в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на П. Ж. разноски по делото в размер на 410 лева, също следва да се отмени за разликата над 359 лева (349 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса) с оглед уважената част от иска. Неоснователно се явява искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1450/31.07.2016 г, постановено по адм. д. № 844/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, да заплати на П. Ж. обезщетение в размер за сумата над 1700 лева до 2000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в Затвора [населено място], за периода от 15.11.2010 г. до 24.03.2015 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението и в частта, с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на П. Ж. съдебни разноски за разликата над 359 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ж. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София иск, както за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 1700 лева до 2000 лева в резултат на престоя му в Затвора [населено място], поради неспазване на минималните санитарно-битови условия и на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. за периода от 15.11.2010 г. до 14.02.2014 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението, както и за претенцията за заплащане на неимуществени вреди в Затвора [населено място] за периода от 14.02.2014 г. до 24.03.2015 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. Ж. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София за заплащане на разноски по делото за сумата над 359 /триста петдесет и девет/ лева. В останалата част оставя в сила решението. Решението е окончателно.