Решение № 11894 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП)- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Атанасова, срещу Решение 18196 от 27.09.2024 г., постановено по адм. д. 3927/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалбата на "М И К ЕКСПРЕС ЕООД е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221923002813-091-001 от 04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 254 от 23.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, позовавайки се на ТР 3 от 26.06.2025 г. по т.д. 2/2024 г. на ОСС на Върховния административен съд, алтернативно иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба М И К ЕКСПРЕС ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Видолов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт, евентуално отмяна на съдебния акт с постановяване на акт за отмяна на РА. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АССГ по жалба на "МИК ЕКСПРЕС" ЕООД е оспорен РА Р-22221923002813-091-001 от 04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение 254 от 23.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА поради нарушение на императивните правила на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Съгласно установеното от фактическа страна ревизионното производство е образувано със ЗВР Р-22221923002813-020-001 от 11.05.2023 г., издадена от И. К. А., началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Велико Търново. Със заповед ЗЦУ 869 от 03.05.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, З. Г. - заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощена да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, като в т. 3 са вписани имената на възложителя и ревизиращия екип, служители на ТД на НАП Велико Търново. Със заповед З-ЦУ 905 от 10.05.2023 г. заместник изпълнителният директор на НАП е определил органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК и следва да извършат ревизията на "М И К ЕКСПРЕС ЕООД. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА, като издаден от некомпетентни органи по приходите. От една страна, е посочил, че липсват доказателства за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, както и че дадените правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, предвид което те не могат да бъдат предоставяни другиму. От друга страна, се е мотивирал, че по аргумент от чл.112, ал. 2, т.1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София / в процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция / в случая ТД на НАП Велико Търново/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София - аргумент от чл. 11 ЗНАП. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според така цитираното ТР не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,