Решение № 14717 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2019 г.

Решение № 14717 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 663 от 6.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9542/2017 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "П. Първанов-Деметра", гр. София, ЕИК 121318466, срещу ревизионен акт (РА) № Р--22220216003048-091-001/29.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 970/21.06.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ НАП, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 126 216, 84 лв. и лихви в размер на 26 769, 86 лв. в резултат на изменение на декларираните за съответните периоди резултати, както и в частта на установените на лицето задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. в общ размер на 6 053, 35 лв. и лихви в размер на 1 131, 39 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "П. Първанов-Деметра", гр. София, чрез адв. Я. Трончев. Касаторът твърди недопустимост на решението в една част и неправилност на останалата, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че съдът е отхвърлил жалбата срещу РА, в частта по ЗДДФЛ, която вече е била отменена с решението на директора на "ОДОП" София, поради което в тази част решението на АССГ е недопустимо. В частта по ЗДДС в жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата за наличие на реални доставки по процесните фактури. По тези съображения касаторът счита, че неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Иска се Върховният административен съд да отмени решението на АССГ и вместо него постанови друго, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, не депозира отговор на подадената касационна жалба. В съдебно заседание на 9.10.2019 г., чрез юрк. Мирчева, изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "П. Първанов-Деметра", гр. София срещу РА, с който на лицето са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. в общ размер на 6 053, 35 лв. и лихви в размер на 1 131, 39 лв., както и в частта на допълнително начислените задължения по ЗДДС общо в размер на 126 216, 84 лв. и лихви в размер на 26 769, 86 лв. в резултат на изменение на декларираните за съответните периоди резултати. Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. В частта по ЗДДФЛ съдът е приел, че в съответствие с доказателствената тежест, са доказани предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 ДОПК. Приел е, че при правилно определено начално салдо и парични потоци за всяка процесна година, а именно 2013 г., 2014 г. и 2015 г., органът по приходите правилно е формирал данъчната основа и е определил дължимия от лицето данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Относно изменението на декларираните резултати по ЗДДС за съответните ревизирани периоди, в резултат на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени на ревизираното лице от 50 преки доставчика, съдът е споделил изводът на ревизиращите, че ЕТ неправомерно е упражнил това право по тези доставки. Мотивирал се е с установеното от данъчния орган, че от доставчиците към ревизираното лице са извършени реални доставки, подкрепени с надлежните документи, но в дневниците за покупки за всеки от 25 данъчни периода ЕТ е декларирал многократно завишени стойности и ДДС в сравнение с действително посочените такива във фактурите. Приел е, че размерът на отказания данъчен кредит представлявал разликата между недействителната стойност, посочена от ЕТ в дневниците за покупки и действителната стойност, отразена във фактурите, издадени от 50-те преки доставчици. От така установените факти е приел, че ревизираното лице незаконосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер над действително начисления ДДС по процесните фактури. По посочените мотиви е отхвърлил жалбата на ЕТ "П. Първанов-Деметра", гр. София и е потвърдил РА. Решението е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по допълнително установените на ревизираното лице с РА задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване пред съда подлежи РА в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган при административното обжалване на РА. Процесуалният ред на обжалване в случая е бил спазен и видно от Решение № 970/21.06.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ НАП решаващият орган се е произнесъл като е отменил РА в частта на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периодите 1.01.2013 г. – 31.12.2015 г. При тези данни съдът се е произнесъл по материалната законосъобразност на РА в част, която не подлежи на обжалване. Като е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в частта, която вече е била отменена от административния орган, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е правилно като краен резултат, при следните допълващи мотиви: Съдът подробно е изследвал проведеното ревизионно производство и е достигнал до правилен извод за законосъобразното му провеждане. Всички заповеди за възлагане на ревизията са били връчени на лицето, както и уведомление за провеждането й по особения ред. Съдът е коментирал компетентността на органите, издали акта, а съдебно-техническата експертиза е потвърдила валидността на подписите им. Не се установяват пропуски в процедурата, водещи до нищожност на издадения РА, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Изложените от касатора доводи за наличие на реална доставка по проверяваните фактури, във връзка с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са неотносими в случая, доколкото реалността на осъществените по фактурите доставки не е спорна. Видно от РД ревизиращите органи са приели за доказано наличието на действително извършени стопански операции по процесните фактури. Същевременно при съпоставка на наличните при ревизираното лице документи с получените от доставчиците счетоводни документи и регистри, приходните органи са установили по безспорен начин, което не се отрича и от касатора, че в дневниците за покупки на ЕТ са декларирани многократно завишени стойности и ДДС, в сравнение с тези, отразени от доставчиците. Именно тази разлика представлява размерът на отказания на лицето данъчен кредит. Правилни са изводите на съда, че като е отразило в дневника за покупки фактурите със завишени стойности, ревизираното лице неправомерно е приспаднало в повече от полагащия му се данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС, за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Правото на данъчен кредит е част от механизма на облагане с ДДС, който е оборотен данък, т. е. начислява се върху стойностите на оборотите на стоките и услугите във всички случаи, в които те са предмет на облагаеми сделки. Право на данъчен кредит има всяко данъчнозадължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки или услуги, които се използват от лицето за извършваните от него облагаеми доставки. По делото не е налице спор, че по процесните фактури са осъществени реални доставки, по които ЕТ е получател. В този смисъл изискванията на ЗДДС, за да възникне за него право на данъчен кредит във връзка с начисления размер на ДДС по фактурите, са налице. Но касаторът е следвало да упражни право на данъчен кредит до размера на действително начисления ДДС по процесните фактури. Режимът на приспадане на данъчен кредит цели да облекчи изцяло данъчно задължените лица по смисъла на ЗДДС, които са получатели по облагаеми доставки, от тежестта на платения от тях ДДС във връзка с тези доставки. Упражняването на това право в размер на погрешно декларираната стойност и над размера на начисления във фактурите ДДС води до противоречие с принципа за неутралност при понасянето на тежестта от ДДС. Частичният отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставките от 50 преки доставчика, в настоящия случай съдът намира за пропорционална санкция, която съответства на принципа на данъчния неутралитет и принципа на пропорционалност. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни възражения относно приспаднатия в повече данъчен кредит, освен твърденията за дефект в софтуерния продукт и грешно пренесена информация, които вече са били релевирани и обсъдени от АССГ. Като е стигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта на допълнително установени задължения по ЗДДС в резултат на частично отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от 50 доставчика, подробно описани в РА, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което в тази част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на касатора разноски не се дължат. С оглед заявеното в съдебно заседание искане за това, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,