Решение № 796 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2012 г.

Решение № 796 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Недялко Борисов Георгиев е подал касационна жалба срещу решението от 22.03.2012 г. по адм. дело № 883/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" искове: за сумата 10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1 300 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от наказателно постановление № 35-0000150/1.03.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" - Плевен при Държавната автомобилна инспекция. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение от 13.06.2011 г. по НАХД № 1113/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в сила на 1.08.2011 г., е било отменено наказателно постановление № № 35-0000150/1.03.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" - Плевен, при Държавната автомобилна инспекция, с което на Недялко Борисов Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. В производството пред районния съд Недялко Георгиев бил представляван от адвокат съгласно сключен договор за правна защита и съдействие, в който било уговорено възнаграждение от 1 300 лева. Направените разноски в размер на 1300 лева се претендират от Недялко Борисов Георгиев като обезщетение за имуществени вреди с предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Претендира се и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за преживените от ищеца страх и притеснение от евентуалното заплащане на определената с наказателното постановление глоба с висок размер. Съдът счел за неоснователен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 300 лева, тъй като се търсели вреди, произтичащи от незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Според изложените съображения, наказателното постановление не съставлявало индивидуален административен акт, поради което за вредите, причинени от него, не се прилагал редът за търсене на имуществена отговорност по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, плащането на адвокатско възнаграждение за защита по делото не се явявало пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление при положение, че сключването на договор за правна защита зависело от волята на ищеца. Административният съд приел за доказано, че ищецът е изпитал притеснение поради наложената му административна санкция, но изживяната негативна емоция се дължала на неговото противоправно поведение. Както било посочено в мотивите на решението от 13.06.2011 г. по НАХД № 1113/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен, Недялко Георгиев извършил административно нарушение по Закона за автомобилните превози, но не на разпоредбата, посочена от административнонаказващия орган, а на друга разпоредба на нормативния акт. Наказателното постановление било отменено поради неточна квалификация на административното нарушение, а не защото такова не било извършено. Поради това съдът отхвърлил предявените искове. Решението съответства на материалния закон. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че административните съдилища разглеждат спорове за обезщетения за вреди в случаите, когато вредите произтичат от актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностните лица, съставляващи част от производствата по чл. 2, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна същност. Тъй като актовете, издавани при упражняването на административнонаказателна дейност, не попадат в приложното поле, очертано в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вредите, причинени при издаването им не могат да се претендират по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Дори и при обратното разбиране, исковата претенция за имуществени вреди не следва да бъде уважена, тъй като липсват имуществени вреди, причинени на ищеца като следствие от издаването на наказателно постановление. Административният съд правилно е приел, че държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като пряка вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които Недялко Георгиев е направил по повод на обжалването на наказателното постановление. От представения по делото препис от решението от 13.06.2011 г. по НАХД № 1113/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен, е видно, че защитникът на жалбоподателя не е направил искане за присъждане на разноските за производството. По правило заплащането на разноски за водените съдебни производства се урежда от съответния процесуален закон. Ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на наказателното постановление, изводът е, че разноските остават в тежест на страната, която ги е направила. Те не биха могли да се претендират по друг ред, тъй като това означава заобикаляне на предвиденото в специалния закон. Административният съд не е нарушил материалноправните норми и с отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за който се отнасят изложените вече съображения за липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При отсъствието на поддържаното касационно основание постановеното от съда решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените за касационното производство разноски от жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд