Решение № 12972 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2016 г.

Решение № 12972 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "И - С Ауто 2013" ЕООД, чрез адв. Д. като процесуален представител, против решение № 74 от 08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 831/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспореният акт да се отмени или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците - началникът на М. С. и ТД на НАП - гр. В. Търново не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "И - С Ауто 2013" ЕООД срещу решение изх. № 32-117294/23.06.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-518/32-225056/30.10.2015 г. на директора на Агенция "Митници". С оспореното пред първоинстанционния съд решение е определена нова митническа стойност на поставен под режим "допускане за свободно обращение употребяван лек автомобил" (стока № 3) по ЕАД № 14BG004300H0008100/13.05.2014 г. и са определени на дружеството за внасяне публични задължения за ДДС в размер на 378,48 лв. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕАД № 10BG004300Н 008100/13.05.2014 г. жалбоподателят е оформил редовен внос на стоки, като под № 3 е посочена необщностна стока "пътнически автомобил, употребяван, марка: Ситроен, модел: С6, тип: дизел, дата на първа регистрация: 14.05.2007 г., с описани подробно данни, код по ТАРИК № 8703 23 90 00 и държава на изпращане - К. Ш. Декларирана е митническа стойност в размер на 1 781,87 лв. съгласно приложен договор за покупко-продажба от 01.05.2014 г., сключен между дружеството и А. М. на стойност 550 CHF. При извършена последваща проверка от Митническата служба на К. Ш. с писмо № 68.0.74500.000109/07.11.2014 г е посочено, че представените договори за покупко-продажба, вкл. и относно посочения употребяван автомобил, внесен с ЕАД № 14BG004300Н0008100/13052014 г. в Р. Б., не са издавани и подписвани от продавача, посочен в тях, поради което очевидно съдържат неверни данни за продавача и продажната цена и се касае за фалшификати. Посочено е, че в действителност този лек автомобил е продаден на 25.04.2014 г. от дружество "R. C." на купувач И. П. от гр. П., като стойността на сделката е 4 000 CHF. При тези данни е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 3 674,25 лв. и са определени за внасяне публични задължения за ДДС в размер на 378,48 лв. Правилно съдът е приел, че спорът по делото е относно действителната митническа облагаема стойност на внесената стока - декларираната от жалбоподателя при подаване на ЕАД или установената от митническия орган съобразно получената от швейцарската митническа администрация информация и изготвения доклад за нейната пазарна оценка. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс (МК) на Общността (Регламент № 2913/1992 на Съвета) митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката цена, която е действително платена или подлежаща на плащане, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс. След обстоен анализ на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че в конкретния случай е установена по-висока митническа облагаема стойност от декларираната от жалбоподателя за внесения лек автомобил и затова законосъобразно митническият орган с оспореното решение е определил допълнително задължение за внасяне на ДДС. Съдът е съобразил доказателствената стойност на получените по линия на международното сътрудничество документи от митническата администрация на държавата - изпращач К. Ш. и удостоверените с тях факти и обстоятелства. Официалният характер на писмото на чуждата митническа администрация обвързва съда с материалната си доказателствена сила. Изложил е аргументирани съображения за характера на частните документи, представени както от жалбоподателя, така и от митническия орган. Съобразена е и законодателната уредба на К. Ш., свързана с покупко-продажбата на моторни-превозни средства и валидността на талона на автомобила, който в случая е отпадал към м. 04.2014 г. и към 01.05.2014 г. продавачът Мецети не е притежавал права върху движимата вещ. Събраните по делото доказателства, вкл. представените два договора за покупко-продажба на превозното средство с посочените дати на сключването им и различни страни, подкрепят извода, че митническата стойност на вносната стока не е договорената такава по сделката и декларирана с митническата декларация. Правилно съдът е приел, че анализът на доказателствата удостоверява посочената в оспореното решение по-висока митническа стойност на лекия автомобил. Извършената оценка в хода на административното производство не е оспорена пред първоинстанционния съд. Искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза за определяне стойността на внесената стока с оглед техническото й състояние и нуждата от неотложен ремонт не е направено от жалбоподателя. Затова определената такава от митническия орган не е опровергана, а доводите за завишена оценка са неоснователни. Поради това обосновано съдът е приел, че е доказана новата митническа стойност на автомобила, която е по-висока от декларираната и законосъобразно е определено допълнително задължение за ДДС. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,