Решение № 4070 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2021 г.

Решение № 4070 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни приходи" при община Асеновград, приподписана от ст. юрк. Пейчинова срещу решение № 1027 от 20.05.2021 г. по адм. дело № 1592/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 34 от 19.05.2020 г., издаден от З. Д. - гл. инспектор при отдел "Местни приходи", потвърден с Решение № 10 от 16.06.2020 г. на Началник отдел "Местни приходи" при Община Асеновград и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. С обжалваното решение община Асеновград е осъдена да заплати на "Тексима Трейдинг" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Баните, обл. Смолян, [адрес], представлявано от управителя Я. П., разноски в размер на 1 350 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че ДНИ и ТБО са определени правилно в АУЗД и при определяне на размерът им е взето в предвид обстоятелството, че "Тексима Трейдинг" ЕООД не е едноличен собственик на имотите. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение при издаване на АУЗД. Счита, че заключението по Съдебно-графологична експертиза (СГЕ) според, което подписите положени в декларацията по чл. 14 ЗМДТ не са на управителя на дружеството, не е от значение за правилното данъчно облагане, защото в сега действащата разпоредба на ЗМДТ, данъчно задълженото лице няма задължение да подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, а информацията се генерира служебно от службата по вписванията. Иска решението да бъде отменено. Ответникът – "Тексима Трейдинг" ЕООД, чрез адв. Ройнов оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на АУЗД, с който на "Тексима Трейдинг" ЕООД са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) – за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д. Добростан, за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. главница – 20. 93 лв. и лихва – 1. 52 лв.; за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с. Добростан, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. главница – 2 486. 90 лв. и лихва – 685. 48 лв.; такса битови отпадъци (ТБО) - за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д. Добростан, за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. главница – 113. 50 лв. и лихва – 9. 61 лв.; за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с. Добростан, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. главница – 10 808. 45 лв. и лихва – 2 712. 14 лв. към 19.05.2020 г. По делото не е имало спор за факти. Съдът е установил, че задълженото лице е подало Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ в община Асеновград, според която "Тексима Трейдинг" ЕООД е собственик притежаващ 1/1 идеална част от поземлен имот, представляващ: Стопанска битова сграда с партида № М 0000698_031030 по чл. 1 ЗМДТ, находящ се в [населено място]. Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 17, том VII, per. № 8172, дело № 1217 от 2005 г. (лист 59-62), според който "Тексима Трейдинг" ЕООД продава на "Лаудис Агро" ЕООД 84, 40% идеални части от свой собствен имот, находящ се в [населено място], Община Асеновград, местността [наименование], представляващ ПИ 21676.000.294, ведно със стопанско-битова сграда със застроена площ от 1, 225 кв. метра и разгъната застроена площ от 3, 285 кв. метра. По делото са приложени Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 0601002991 от 29.02.2012 г. (лист 57 и сл.) и Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 0601002991 от 29.02.2012 г. (лист 55 гръб и сл.), в която е отразено, че отчетната стойност на сградата е 37 4213 лв., а на земята – 8 387 лв. По делото е представен Дружествен договор от 09.02.2009 г. сключен между "Лаудис Агро" ЕООД, "Тексима Трейдинг" ЕООД и ЕТ "Тексима-57 Я. Пашов", с който се учредява Дружество с ограничена отговорност с капитал 4 054 400 лв. "Тексима – Лаудис" ООД, като дяловете са разпределени, както следва: "Лаудис Агро" ЕООД - 51% на стойност - 2 067 800 лв.; ЕТ "Тексима-57 Я. Пашов" - 36, 56% на стойност - 1 604 000 лв.; "Тексима Трейдинг" ЕООД - 9, 44 % на стойност - 382 600 лв. От договора се вижда, че собственици на имот № 294 по плана на Стопански двор на с. Добростан, ведно със стопанско-битова сграда със застроена площ от 1, 225 кв. метра са "Лаудис Агро" ЕООД с 84, 4% на стойност 2 067 800 лв. и "Тексима Трейдинг" ЕООД с 15, 6% на стойност 382 600 лв. и участват с целия имот в учредяването на "Тексима – Лаудис" ООД. Пред административния съд са назначени съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и СГЕ. Според заключението по ССЕ "Тексима – Лаудис" ООД и "Лаудис Агро" ЕООД не са данъчно задължени лица и не са регистрирани в информационната система "Матеус", с която работи Община Асеновград. Според заключението откритата партида № 1202961_120224 на "Лаудис Агро" ЕООД, като собственик на имот в с. Добростан и притежаващ 84, 4% от стойността на имота е закрита с подаването на коригираща декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 0601002961/15.01.2014 г., като от дружеството не е подадена нова декларация след изключването на 31.01.2014 г. и за процесния период 01.01.2015 г. -31.12.2019 г. частта от имота, която представлява 84, 4% не се облага. Според СГЕ подписите за декларатор в декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 2012 г. с декларатор Я. П., не са положени от същия. С оспореното решение е отменен АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 34 от 19.05.2020 г., издаден от З. Д. - гл. инспектор при отдел "Местни приходи", потвърден с Решение № 10 от 16.06.2020 г. на Началник отдел "Местни приходи" при Община Асеновград и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че АУЗД е издаден от компетентен орган, но по отношение установените задължения по т. 1 от АУЗД начислените суми за ДНИ и ТБО неправилно са изчислени върху отчетната стойност на имота, поради обстоятелството, че в масивите липсва данъчна оценка на имота за установяване на по-високия размер между двете. Съдът е направил анализ на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 ЗМДТ и въз основа на тях е приел, че при всички случаи следва да има данъчна оценка за имота, за да може да се определи базата, върху която ще се изчислят задълженията. Допуснатото нарушение е прието за съществено, поради което съдът е отменил акта в тази му част и е изпратил преписката за ново произнасяне, като е посочил, че преди това следва да се определи данъчна оценка за имота и едва след това да бъдат изчислени съответните задължения. По отношение на установените задължения по т. 2 от АУЗД административният съд е приел, че в АУЗД е посочено, че задълженията са определени по отчетна стойност, която е взета от декларация по чл. 14 ЗМДТ от 2012 г. /л. 57 и сл. /, но от заключението на вещото лице по СГЕ, което съдът е кредитирал се установява, че подписите за декларатор в декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 2012 г. не са положени от представляващия дружеството, като в същото време липсват доказателства декларацията да е подавана чрез пълномощник, съответно не е ясно кое е лицето, подало декларацията, данните от която служат като база за изчисляване на задълженията. От друга страна съдът е изложил мотиви, че въпросните стойности в декларацията не представляват отчетни такива за земята и сградата, а оценка от тройна експертиза по търг. дело, видно от представения дружествен договор /л. 37 и сл. /, с който е учредено друго дружество - "Тексима – Лаудис" ООД, в което задълженото лице е съучредител с посочен в договора дружествен дял. Направен е извод, че предвид разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ, органът е допуснал съществено нарушение, при което се налага отмяна на акта и в тази му част и изпращане на преписката за ново произнасяне, като преди това произнасяне следва да се определи данъчна оценка за имота по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и едва след това да бъдат изчислени съответните задължения. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО за двата имота са определени при допуснатото съществено нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ и съдът правилно е отменил акта. В тази насока съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно със заключенията по ССЕ и СГЕ и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е прието от административния съд, че по отношение на установените задължения по т. 1 и т. 2 от АУЗД, следва да има данъчна оценка за имотите, за да може да се определи базата, върху която ще се изчислят задълженията. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ "Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. " Съгласно ал. 4 на чл. 21 ЗМДТ "При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". В случая не е спорно, че по отношение на горепосочените недвижими имоти няма изготвени данъчни оценки. Допуснатото нарушение е съществено, поради което акта правилно е отменен. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че задълженията по т. 2 от АУЗД, са определени въз основа на декларация, която е неистинска. Това обстоятелство се установява от заключението по СГЕ, което правилно е кредитирано от съда. Неоснователно е оплакването на касатора, че в сега действащата разпоредба на ЗМДТ, данъчно задълженото лице няма задължение да подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, а информацията се генерира служебно от службата по вписванията. По така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея доводи и обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива следва да се присъдят на ответника в размер от 500 лв., предвид данните за осъщественото представителство и своевременно заявената и доказана претенция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение