Решение № 3544 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14233/2012 г.

Решение № 3544 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14233/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Изо гарант" ЕООД гр. Варна, ул. "Прилеп" № 173, ет. 3, офис 18, бизнес център "Бий гардън", представлявано от управителя Николай Стоянов Гочев, против Решение № 2239/25.09.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, по адм. д. № 4510 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 03251100140/31.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 735/25.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 06-10.2009 и м. 06.2010 г. е отказан данъчен кредит по доставки на "Елматоо" ЕООД /57 558,96 лв./, "Елгруп 98" ЕООД/239 914,15 лв./ и "Елматис" ЕООД /43 927,88 лв./ и са определени корпоративен данък и лихви, въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със стойността по фактурите на посочените доставчици, издадени в този данъчен период. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за липса на реални доставки по процесните фактури, при несъобразяване на приемо-предавателни протоколи, наличие на транспортни средства у РЛ за превоз на стоките и неоспорено експертно заключение за наличие на стоките и използването им за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат и в писмена защита по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките с предмет "кабел, кабелни връзки, накрайник, ел. прекъсвач, СМР по договор, изготвяне на проект-мотописта" по фактурите, издадени от посочените по-горе преки доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи на получателя по тях. В ревизионното производство за първите двама доставчици не са открити представители на декларираните данъчни адреси, а третият е представил приемо-предавателни протоколи и писмени обяснения относно извършването на доставките. Органите по приходите са приели, че относно първите двама доставчика липсват доказателства за реалността на преките доставки, а по отношение на третия доставчик не е доказан произходът на стоката, тъй като негови преки доставчици са отново "Елматоо" ЕООД и "Елгруп 98" ЕООД. Прието е, че представените приемо-предавателни протоколи и справки не дават достатъчно информация за вида на доставките, по коя поръчка, реално времетраене и място на изпълнение, вид, единична стойност, вложени материали, калкулиран труд и използвана техника. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел за недоказана реалността на доставките. По доставките на "Елматоо" ЕООД съдът е приел, че две от тях с № № 116 и 114 съответно от 24 и 22.06.2010 г. с предмет "авансово плащане" са изцяло неконкретни - не е доказано във връзка с каква стопанска операция са платени авансите. По останалите фактури на този доставчик, съдът приел, че липсват доказателства за транспортиране и предаване на стоките, както и за капацитета на ревизираното лице с персонал и транспортни средства да получи предмета на доставките. По доставките на "Елгруп 98" ЕООД, съдът приел, че по фактура № 12/07.07.2009 г. с предмет "изработка на проект за мотописта" няма доказателства за изработване на самия проект, от какви лица, одобряван ли е и т. н. По отношение на фактурите с предмет "ел. кабели и ел. прекъсвачи" нямало доказателства за транспортиране и предаване на стоката, а по фактурите с предмет"СМР" представените протоколи за установяването им не давали достатъчна информация за изпълнението на услугите. По отношение на доставките на "Елматис" ЕООД с предмет "кабел, кабелни връзки и кабелни накрайници", съдът приел, че макар данъчен кредит да е отказан поради неоткриване на предходни доставчици /едни от които "Елгруп 98" ЕООД и "Елматоо" ЕООД/, липсват достатъчно доказателства и за преките доставки, а именно - такива за транспортиране и предаване на предмета на доставките. Според съда, липсата на реалност на доставките по фактурите от 2009 г. е основание и за непризнаване на разходи по тях, поради което РА е законосъобразен и в частта по ЗКПО. Решението е правилно. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. Относно фактурите с предмет СМР, от съдържанието и реквизитите на представените протоколи за установяването на тези работи не се установява нито мястото на извършването им, нито конкретния вид работа, който е извършен, нито с какви средства и труд работите са били извършени. Същото се отнася и за фактурата, документираща изготвяне на проект за мотописта. Относно нея, в касационното производство е представено съдебно удостоверение на Варненски окръжен съд за висящо дело по граждански спор относно неизпълнение на обсъжданата доставка. Това се потвърждава и в писмената защита на касатора по съществото на делото, където се твърди, че доставката не е реално извършена и затова е заведено посоченото гражданско дело, но въпреки това получателят по фактурата имал право на данъчен кредит. Относно фактурите с предмет авансови плащания, съдът обосновано е приел, че липсва каквато и да е връзка между твърдяните плащания и конкретна стопанска операция. По отношение на останалите фактури, документиращи продажби на родово определени вещи- кабели и ел. прекъсвачи, с възражението против ревизионния доклад са представени приемо-предавателни протоколи, в които действително е записано, че стоката се превозва с транспорт на клиента, но единствено притежаването на товарни транспортни средства от страна на ревизираното лице не може да се приеме за достатъчно доказателство за транспортирането на посочените вещи на доста висока обща стойност /съпоставено с единичната цена на стоките/. Представените в касационното производство писмени доказателства-свидетелства за регистрация, договори за покупко-продажба и пътни книжки на моторни превозни средства, не са от естество да променят посочените фактически изводи. Връзката между използването на посочените транспортни средства от РЛ и процесните доставки не е доказана. Приемо-предавателен протокол би могъл да индивидуализира стоката, предмет на доставка, но процесните протоколи не индивидуализират по никакъв начин обсъжданите родово-определени вещи. Отделно от това, в съдебното производство са представени множество фактури с издател ревизираното лице и предмет продажби на вещи от същия род с получатели посочените преки доставчици, в какъвто смисъл е направено и възражение от процесуалния представител на ответника с молба от 03.08.2012 г. При липса на индивидуализация и проследяване на количествата стоки, се налага убеждението, че става дума за фактури с идентичен предмет, по които едни и същи фирми са веднъж - доставчик, веднъж - получател. Приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза, не е проверявало цялостно счетоводствата на преките доставчици, а е изготвено въз основа на извлечения от тези счетоводства, чиято автентичност не е доказана. Практиката на Съда на Европейския съюз не може да послужи за източник на аргументи за признаване на данъчен кредит по фактури, по които не са доказани действително осъществени данъчни събития. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение