Решение № 69 от 1.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 722/2008 г.

Решение № 69 от 1.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 722/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 293 ГПК. По касационна жалба на П. С. К. от с. О., област Ст. З., с определение № 142 от 4.III.2009 г., постановено по настоящето дело, е било допуснато касационно обжалване на решение № 78 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 15.IV.2008 г. по гр. д. № 217/08 г. в частта му, с която искът на касатора с правно основание по чл. 88, ал. 1, б. "б" ЗЗ (отм.), предявен в негово лично качество срещу Г. ф. - С. за присъждане на сума в размерна 30 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на малолетния М. П. С. е бил изцяло отхвърлен - като неоснователен недоказан. Оплакванията на касатора П. С. К. са за постановяване на въззивното решение в тази негова част в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Като ответник по касация "Г" - С. е изразил становище в отговора си по жалбата на К., че тя е изцяло неоснователна и поради това следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе в настоящето производство по чл. 293 ГПК съобрази следното: Освен в личното си качество на ищец, претендиращ обезщетение за понесените от него морални вреди от смъртта на съпругата си С. Б. К. и малолетното им дете М. С., настоящият касатор е участвал в първоинстанционното производство редом с непълнолетната (тогава) ищца Б. П. С., ЕГН **********, изразявайки - като неин баща - съгласие с водения от нея иск срещу Ф. за претърпени неимуществени вреди от загубата на собствената й майка, загинала при ПТП, настъпило на 16.VIII.2004 г. по вина на малолетен (неправоспособен) водач на МПС. Бащиното и фамилно име на непълнолетната ищца съвпадат изцяло с тези на загиналия малолетен М. П. С., от чиято смърт касаторът П. С. К. претендира да е претърпял в лично качество неимуществени вреди - нареди отделно от претърпените такива от сполетялата го загуба на съпругата, настъпила в хода на същото ПТП. По отношение непълнолетната при завеждане на делото ищца Б. П. С. представителят на Ф. не е оспорвал установеността на произхода й по баща - според данните по представеното удостоверение за смъртта и наследниците на нейната майка С., поч. на 16.VIII.2004 г. Същевременно и решаващият съд не е констатирал служебно - по реда на чл. 25, ал. 1 ГПК (отм.) - да липсва съгласие на единствения жив родител на непълнолетната ищца Б. П. С. за предявяване на нейната искова претенция срещу "Г" - С. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ГПК (отм.), по реда на който закон е протекло въззивното производство пред САС, не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение, а оборването на такива презумпции е допустимо във всички случаи, освен когато съществува законов запрет това да може да се прави. Според текста на чл. 32, ал. 1 СК, съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Следователно, от представеното по делото удостоверение за смъртта и наследниците на загиналата при ПТП на 16.VIII.2004 г. С. Б. К. и при съобразяване разпоредбите на чл. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗН, въззивният съд с категоричност е могъл да приеме: 1) Че нейни наследници по закон в равна степен са както преживелият й съпруг (настоящ касатор), така и починалото малко след нея дете М; 2) Че прекратеният с факта на смъртта й (арг. чл. 94, т. 1 СК ) брак с касатора П. С. К. определено "сочи" последният като баща на починалото (след нея) дете М. затова по делото не се налага пълно главно доказване на точно това обстоятелство. Като е приел обаче, че щом фамилното име на починалото дете било различно от фамилното име на другите четирима ненавършили пълнолетие ищци: Й., С., Д. и С. (К.), САС е постановил своето решение - в атакуваната от П. С. К. негова отхвърлителна част, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, отнасящи се до разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Това в крайна сметка е предопределило липсата на негови решаващи правни изводи за естеството на релевантната за изхода на делото приживна връзка между ищеца П. К., от една страна, и починалият малолетен М. П. С. - от друга. Незаконосъобразно съществуването на такава връзка е било въобще отречено: в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. III-2 на ППВС № 5/24.ХI.1969 г., да бъдат изследвани реално създадените фактически отношения между конкретни физически лица, които могат дори само да наподобяват такива, обичайно установяващи се между родители и деца. Констатираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствени правила тепърва налагат въззивната инстанция да съобрази презумпцията на чл. 32, ал. 1 СК на плоскостта на действителните отношения, които са съществували между П. С. К. и малолетния М. П. С., като обсъди данните по делото в тази насока и съобразно това да прецени дали от естеството и интензитета на тези отношения може да се направят изводи за реално, болезнено накърняване на психо-емоционалната сфера на настоящия касатор - като пряка последица от настъпилата в хода на процесното ПТП смърт на малолетния М. П. С. Това налага въззивното решение да се отмени в обжалваната негова отхвърлителна част и делото да се върне за ново разглеждане от друга състав на САС, който да се съобрази с горните задължителни за него указания по смисъла на чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение